Решение № 5430 от 23.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5430 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110210399 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Б. К., ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 23-4332-013041/04.07.2023 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4 т. 7 пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че при проверката полицейските служители не са се легитимирали. Твърди, че е бил с поставен обезопасителен колан, като не отрича извършването на другите две нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят – Н. Б. К., редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

1

Въззиваемата страна – началник – сектор „Административно обслужване” при ОПП-СДВР, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа страна следното:

На 10.06.2023 г. във връзка с провеждане на протест в гр. София на бул.

„Сливница“ свидетелите Ц.В.В. и К.Б.П и двамата заемащи длъжността младши автоконтрольор в ОПП- СДВР били ангажирани с регулиране на движението и тъй като движението в посока центъра на града било затворено, отбивали автомобилния трафик в пресечките на бул. „Сливница“. Около 19:39 часа жалбоподателят Н. Б. К. управлявайки лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Колт“, рег. № ****** преминал покрай свидетелите, като рязко подавал газ в кръстовището на бул „Сливница“ и ул. „Мелник“.

След това жалбоподателят обърнал автомобила и отново се насочил към свидетелите, движейки се по ул. „Мелник“. Преминавайки покрай свидетелите жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите В. и П., които установили, че същият не е поставил обезопасителния колан, с който автомобилът бил оборудван, а на предните страничните стъкла на управлявания от него лек автомобил било поставено затъмняващо фолио, което е намалило тяхната прозрачност. При извършената проверка жалбоподателят не представил на проверяващите контролния талон към СУМПС. С оглед установеното при проверката свидетелят Ц.В.В. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с бл. № G A 300845 за нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който отказал да го подпише, а отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел – И.П.Т.. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП не постъпили възражения срещу акта.

Въз основа на така съставения АУАН на 04.07.2023 г. началник – сектор „Административно обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 19.07.2023 г., който на същата дата подал жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Ц.В.В., К.Б.П, както и приобщените по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: справка „Картон на водача“, заповед № 772/28.01.2019 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на 2 вътрешните работи.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ц.В.В. и К.Б.П, тъй като същите са обективни, добросъвестно депозирани, детайлни, информативни, взаимноподкрепящи се и кореспондиращи помежду си.

Свидетелите депозират показания относно факти и обстоятелства, които лично са възприели и в осъществяването на които лично са участвали същите ясно си спомнят случая, тъй като е свързан с протест във връзка с ПТП на бул. „Сливница“, при което произшествие са загинали две лица. В разпита си пред съда независимо един от друг свидетелите разказаха за поведението на жалбоподателя при преминаването в кръстовището на бул.

„Сливница“ и ул. „Мелник“, форсирането на двигателя, рязкото подаване на газ и също така дадоха информация относно установеното от тях по време на проверката на жалбоподателя липсата на поставен обезопасителен колан, поставено затъмняващо фолио на стъклата на предните странични прозорци на управлявания от него автомобил, както и че не представил контролен талон към СУМПС.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото - приложените заповеди установява компетентността на актосъставителя и АНО - първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият- да издава наказателни постановления.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Видно от т. 3.6 на издадената на основание чл. 189, ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и на началник сектор „Административно обслужване” в ОПП – СДВР, каквато 3 длъжност, видно от заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи издателят на НП е заемал. По силата на т. 1.3.2 от цитираната заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. актосъставителят в качеството си на младши автоконтрольор, каквато длъжност е заемал видно от заповед № 772/28.01.2019 г. на директора на СДВР е оправомощен да съставя актове за установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

По отношение на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Категорично по делото се установи, че жалбоподателят Н. Б. К., в качеството си на водач на лек автомобил, е управлявал МПС и по време на движение не използвал обезопасителен колан – този факт лично е бил възприет от свидетелите В. и П., които свидетелстват пред съда в този смисъл, поради което твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата, че е бил поставил такъв не може да бъде споделено.

Не се установиха /а и не се твърди/ по отношение на жалбоподателя да се прилага някое от изключенията от задължението за поставяне на обезопасителен колан, изброени в ал. 2 на същия член.

Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя Н. К. виновно, при форма на вина – пряк умисъл. К. е съзнавал вмененото му по силата на цитираната разпоредба задължение и съзнателно е управлявал лекия автомобил без поставен обезопасителен колан, като пряко е целял неизпълнение на вменените му задължения и настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.

За извършеното от жалбоподателя Н. К. нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП законодателят в чл. 183, ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП е предвидил налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, която съвпада с размер на наложената от АНО. Доколкото размерът на глобата е определен в закона в абсолютен размер за съда не съществува възможност да я ревизира.

Извършеното нарушение от страна на К. не разкрива по – ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните нарушения от този вид, поради което същото не може да се квалифицира като маловажен случай.

По отношение нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП

Съгласно чл. 105, ал. 1 от ЗДвП се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство със затъмнени странични стъкла на предните врати, т. е. била е налице намалена прозрачност, както е отбелязано и в самия АУАН. Законодателят е предвидил в чл. 105, ал. 3 от 4

ЗДвП, че се допуска намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Според т.

6.3.1.1.1. от Приложение № 3 към Правило № 43 общата светопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните нормативни граници е необходимо да се извърши тест с техническо средство. По делото обаче не се установи извършването на такъв тестнито един от свидетелите не заяви, че е била изследвана пропускливостта на предните странични стъкла, върху които е било поставено затъмняващото фолио. По тази причина не може да се направи категоричен извод, че прозрачността на предните странични стъкла на управлявания от жалбоподателя автомобил е била намалена в отклонение на допустимите ограничения. При това положение издаденото постановление е и необосновано, тъй като нарушението не е доказано по безспорен начин от обективна страна, поради което следва да бъде отменено на това основание.

По отношение нарушението на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП /в сила към инкриминираната дата – 10.06.2023 г./ е задължавала водачите на МПС да носят в себе си свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Безспорно по делото се установи, че към момента на проверката, извършена на 10.06.2023 г. жалбоподателят Н. К. в качеството си на водач на МПС не е носил в себе си контролния талон към СУМ П С . Съгласно чл. 3, ал.2 от ЗАНН а ко до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. С ДВ бр.

67/2023 г., в сила от 08.08.2023 г. разпоредбата на чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП беше изменена, като отпадна задължението на водачите да носят в себе си контролния талон към СУМПС. Следователно към настоящия момент е в сила по-благоприятен за жалбоподателя закон, с който извършеното от него на 10.06.2023 г. вече не представлява административно нарушение, поради което и прилагайки правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление следва да се отмени в тази му част.

Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН и чл.

63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-013041/04.07.2023 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР в частта, в която на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя Н. Б. К., ЕГН 5

********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1 т.1 от ЗДвП.

Разпечатката съдържа 44 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b95bd29-45b4-4c94-845b-98b1a522b4a1