Решение № 411 от 02.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 312/2025
- Вид
- Решение № 411
- Подписан
- 02.06.2026
- В сила
- 02.06.2026
- Състав
- Мирослава Тодорова, Христинка Колева, Иво Юриев Хинов
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 411 гр. София, 02.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослава Тодорова
Членове:
Христинка Колева
Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600312 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.327 от НПК.
С присъда от 11.06.2024г., постановена по н.о.х.д. № 12 134/2018г., по описа на СРС, НО, 20- ти състав, съдът е признал подсъдимата Г. Н. Н. за виновна, в това че н а 12.04.2017г., за времето от 11,30 часа до 13,00 часа в гр.София, ж.к.„Люлин”, в магазин „Метро 2“, находящ се на бул.“Европа“ № 182, в условията на повторност, в немаломажен случай- извършила престъплението, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление- с присъда на Софийски районен съд по НОХД № 10 282/2005г., влязла в сила на 05.10.2009г., с която Г. Н. Н. е била призната за виновна в извършване на 11.01.2005г. в гр.София на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК й е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години, и в условията на продължавано престъпление- с две деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващоно се явява от обективна и субективна страна на предшестващото, отнела чужди движими вещи на обща стойност 2 440,58 лева от владението на Р. Ц. М. и М.Д.Д., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- на 12.04.2017г., за времето от 11,30 часа до 13,30 часа в гр.София, ж.к.„Люлин”, в магазин „Метро 2“, находящ се бул.“Европа“ № 182 отнела чужди движими вещи- портмоне, червено на цвят, на стойност 5,00 лева и сума в размер на 120,00 лева, всичко на обща стойност 125,00 лева от владението на М. Д. Д., без нейно съгласие, с намерение 1 противозаконно да ги присвои
- на 12.04.2017г., около 13,00 часа в гр.София, ж.к.„Люлин”, в магазин „Метро 2“, находящ се на бул.“Европа“ № 182, от паркирания на адреса лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ****, отнела чужди движими вещи- дамска чанта от велур на стойност 126,00 лева, кожено портмоне, черно на цвят, на стойност 8,00 лева, сума в размер на 1 500,00 лева, сума в размер на 15,00 лева, ключодържател „магаренце“ на стойност 2,00 лева, швейцарско малко ножче на стойност 10,00 лева, два броя секретни ключа на стойност 6,00 лева, три броя касови ключа на стойност 24,00 лева, ключодържател с черна емблема на стойност 2,00 лева, секретен ключ за дворна врата на стойност 3,00 лева, секретен ключ за входна врата на къща на стойност 15,00 лева, класьор за документи на стойност 1,00 лев, кожено портмоне, тип „чантичка“ на стойност 8,00 лева, сума в размер на 195,58 лева, сума в размер на 400,00 лева, всичко на обща стойност 2 315,58 лева от владението на Р. Ц. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК й наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за срок от три години.
На основание чл.59, ал.2, вр.ал.1 от НК, в случай на привеждане на наказанито в ефективно изтърпяване, от същото съдът е приспаднал времето, през което Г. Н. Н. е била задържана по ЗМВР за срок от 24 часа на 13.04.2017г.
На основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимата Г. Н. Н. да заплати на Р. Ц.
М. сумата от 2 315,58 лева, представляваща причинени с инкриминираното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2017г. до окончателното изплащане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата Г. Н. Н. да заплати на Р. Ц. М. сумата 1 500,00 лева, представляващи направени от същата разноски в качеството й на граждански ищец и частен обвинител за платено възнаграждение на упълномощените й адвокати, както и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист, на основание чл.190, ал.1 от НПК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата Г. Н. Н. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 1 636,49 лева, 92,62 лева представляващи 4 % държавна такса върху уважения граждански иск, сумата от 1 316,64 лева разноски, направени в съдебната фаза на процеса и 227,23 лева по сметка на СДВР, както и по 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.190, ал.1 от НПК.
Съдът е постановил веществените доказателства- три броя диска, приложени по дъосъдебното проидводство, да останат към материалите по делото.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимата Г. Н.
Н., чрез адв.И. Н., в която са изложени доводи, че в хода на съдебното следствие не се събрани безспорни и категорични доказателства, които да доказват съпричастността й досежно обвинението по чл.195, ал.1 от НК. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да призане подзащитната му за невиновна по повдигнотото обвинение и отмени първоинстанционната и в гражданскоправната й част.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна и предлага същата да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение. Поддържа, че СРС е направил подробен анализ на доказателствата, въз основа на които е обосновал своите изводи.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимата Г. Н. Н., 2 адв.И. Н. пледира, че дори при анализа, който е направил първостепенния съд, едностранно приема част от доказателствата, които са едниствено във вреда на поддъдимата и се опитва да заобиколи процесуалните нарушения, които са извършени на фазата на досъдебното производство. Пледира, че свидетелката Р. Ц. М., която е частен обвинител в наказателното производство, преди да извърши разпознаването, е била запозната с видеозаписи, които са от магазин „Метро“, разпознаването е извършено същия ден, а в протокола било отразено, че е извършено на следващия ден. Поддържа, че на досъдебната фаза свидетелката Р. Ц. М. твърдяла, че до автомобила й се е доближил мъж, а в съдебната фаза започнала да поддържа, че това е неговата подзащитна. Твърди, че от записа на камерата, който е бил на паркинга на „Метро“ се виждало, че където е бил паркиран автомобилът на свидетелката, същата е само с една чанта. Моли съдът да приеме, че липсват доказателства и оправдае подзащитната му по повдигнатите обвинения, а ако приеме доводите за нарушено и едностранно обсъждане на доказателствата, да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Подсъдимата Г. Н. Н. поддържа, че всичко, което се случило било тенденциозно, тъй като полицейските служители я хванали на паркинга, пазарувайки, и я вкарали в колата насила. Твърди, че полицаи извършили претърсване в дома й, но не намерили нищо.
В последна дума подсъдимата Г. Н. Н. заявява, че се надява за справедливост.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи, становището на страните и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна СРС е приел, че на 12.04.2017г. във времевия период от 11,30 чада до 13,30 часа в магазин „Метро 2“ в гр.София, ж.к.“Люлин“, бул.„Европа” № 182 имало не много клиенти, между които били и М.Д.Д., която в ползваната пазарска количка поставила черната си дамска чанта, затворена, съдържаща лични документи и червено портмоне със 120,00 лева в него, и Р. Ц. М., която на дръжката на ползваната пазарска количка закачила дамската си чанта, съдържаща лични документи и такива за лекия автомобил „Форд Фокус“. Свидетелките М. Д. и Р. М. обикаляли магазина, за да пазаруват, същото време в същия магазин пристигнала подсъдимата, взела пазарска количка и започнала да обикаля търговската зала, видяла М. Д. и се приближила към нея, която на няколко пъти забелязала около себе си една и съща млада жена, но не й обърнала внимание.
Подсъдимата Г. Н. Н. се възползвала от това, че М. Д. била съсредоточена в разглеждането и избор стоки, успяла незабезязано от нея да вземе от дамската й чанта портмоне със сумата от 120,00 лева, отнела парите, захвърлила портмонето на регала с бобови храни и се отдалечила от нея. Когато отишла на касата в магазина, за да заплати закупените стоки, М. Д. установила липсата на портмонето и парите, уведомила охраната на магазина и сигнализирала на тел.112, откъдето я насочили към 09 РУ- СДВР. На 13.04.2017г. М. Д. посетила магазина, срещнала се с Б.П.- „ръководител“ „Сигурност в търговския обект”, който й върнал портмонето, без паричната сума.
3
Първоинстанционният съд е приел, че след като подсъдимата отнела парите на М. Д. продължила да обхожда търговския обект, като вниманието й привлякла пазаруващата Р. Ц.
М., до която се приближила, започнала постояно да я следи и следва. В определени моменти Р. Ц. М. виждала, че Г. Н. Н. е в непосредствена близост до нея, като й направило впечатление, че пазарската й количка е все празна. Подсъдимата направила опит да вземе от дамската чанта на свидетелката вещи, не успяла, но продължила да я следва и след напускане на магазина. Свидетелката Р. М. стигнала до управлявания от нея автомобил, оставила на предната му задна дясна седалка дамската си чанта, отворила багажното му отделение и започнала да прехвърля закупените стоки. През това време подсъдимата се приближила до предната дясна незаключена врата на автомобила, взела дамската й чанта с всички вещи в нея и бързо напуснала паркинга на търговския обект. След като разтоварила покупките в автомобила свидетелката Р. М. видяла, че липсва чантата й, заключила автомобила и се върнала до касата да попита дали не я е забравила там. След като й отговорили отрицателно, тя отишла при охраната на обекта, информирала ги за липсата на чантата й и й била дадена възможност да види записа от камерите, на който се виждало задната част на автомобила и човешка фигура до отворените му десни предна и задна врати, която същата въприела като жената, която я следвала в магазина. Свидетелката Р. Ц. М. се обадила да блокират отнетите й карти, сигнализирала на тел.112 и била насочена към 09 РУСДВР, където от полицаите разбрала, че при задържането на подсъдимата, същата им признала за извършването на кражбата.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите Р. Ц.
М., М.Д.Д.- С. /приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, А.Б.А., Т.Н.П., Б.К.П./приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, Д.И.И. /приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, протокол за претърсване и изземване, протокол за разпознаване на лица и предмети, заключения на лицево идентификационна, съдебнооценителна, техническа, тройна видео техническа и лицево идентификационна експертизи, справка за съдимост, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своебразие на обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка, е прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Тези факти са установени по категоричен начин, поради което и въззивната инстанция ги приема за напълно доказани.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимата не е осъждана /реабилитирана/.
Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b955283-b16d-43bb-b878-2cbf72635dd0