Определение № 153 от 18.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Варна, 17.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Й. Лазарова

Членове:

Георги Н. Грънчев

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20243000600215 по описа за 2024 година Предмет на въззивното производство е определение № 74 по ЧНД № 173/2024 г. на Окръжен съд гр. Силистра, постановено на 04.06.2024 г., с което съдът се произнесъл по жалба на М. Е. Ю., чрез процесуалния му представител адв. М. Я., и потвърдил постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.05.2024г. по ДП № 44/2020 г. по описа на ОСлО при ОП Силистра.

Въззивното производство е образувано по жалба на М. Ю. чрез адв. Я..

Жалбоподателят изразява позиция, че правните и фактически изводи в атакуваното определение са неправилни и неподкрепящи се от доказателствата по делото, които от своя страна са анализирани едностранчиво и в разрез с принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Счита се, че по делото остава неизяснен въпросът дали е адекватно, правилно и отговаря ли на медицинските стандарти (при клиничната анамнеза на Д. Ю.) разминаването в гестационните седмици, определяни единствено чрез няколкократно ехографско изследване през целия период на бременността.

Съдът е възприел тезата на представителя на ОП - Силистра, че лекуващият лекар от една страна е бил наясно с предходно извършените на Ю. две цезарови сечения в кратък период, налагащи предтерминно родоразрешение при третата бременност, но едновременно счел за правилно плануваното за 06.10.2019г., определено от вещите лица като такова „на термин“. Намира, че в хода на досъдебното производство не са установени действителните практики на медиците акушер-гинеколози при проследяване на бременност и следва ли да се съобрази коя е по ред, вида и времето на предходни родоразрешения. По делото липсват обективни данни за това с какъв уред ехограф е работил проследяващият лекар и какви показатели на плода е измервал, от които медикът е правил и заключения за гестационна възраст, както и била ли е 1 необходима допълнителна диагностика, в това число - т.н. фетална морфология, и/или други изследвания, съобразил ли е в някакъв момент състоянието й /след двукратно извършвано в кратък период от време две цезарови сечения/, неточно определения термин / предвид и това, че пациентката не е помнила датата на последната менструация/ и да е положил такива превантивни грижи, включително да е извършил и/или насочил/предписал обстойно екографско изследване. Поставя въпрос, дали при високорискова бременност, каквато е имала Д. Ю., съществува практика за извършване, назначаване или насочване към допълнително изследване „Фетална морфология“ - високоспециализирано изследване с ултразвук, за изследване и по-обстойно измерване на тялото на плода към този момент /гръбначен стълб, крайници, дължина на тялото, главата и мозъка на плода, състояние на матката/, и биха ли дали същите по-ясна и точна представа за стената на матката, включително и за датата на термина. В последноизготвената СМЕ вещите лица сочат, че лекуващият лекар д-р М. е променил термина с 16 дни, предвид данни от преглед на 02.10.2020г. Съдът е приел, че при извършения преглед на тази дата, плодът е отговарял на 40 г.с. и въпреки това се е съгласил, че планираното в 41 г.с. /на 06.10.2020г./ секцио било предтерминно и правилно, макар всички СМЕ да сочат, че именно в такива случаи следва да се планува по - ранно родоразрешение, преди термин.

Повереникът счита, че не е изследвано от прокурора и съда защо след като проследяващият бременността лекар неколкократно е променял термина на раждане, водейки се единствено от измерените размери на плода, не го е променил и при отразяване на възраст - 40 г.с. на плода на 02.10.2020г. С оглед на изложеното повереникът моли за отмяна на обжалваното определение и да връщане на делото за допълнително разследване със задължителни указания относно прилагането на закона.

За да се произнесе по жалбата съставът на апелативния съд прецени следното:

Жалбата срещу определението е подадена от съпруга и наследник на починалата Д. Ю., законен представител на родените от брака им две малолетни деца, чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв.

Я., поради което се явява допустима да инициира производство по чл. 243 ал. 8 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата срещу постановените по чл. 243 ал. 1 т.

1 и ал. 6 т. 1 от НПК актове и връщане на делото на прокурора се явява основателна. Въззивната инстанция дължи произнасяне по възраженията срещу прекратяване на наказателното производство, като не е ограничена до обхвата на отправените оплаквания срещу постановените от прокурора и съда актове.

Постановлението на прокурора и определението на съда съдържат 2 еднозначни изводи по фактите за наблюдението на бременността и проведеното на 05.10.2020г. лечение на починалата Д. Ю., за които се счита, че са напълно изяснени от доказателствата по делото. Формулиран е извод за липса на причинно-следствена връзка между действията на медиците и настъпилата смърт на Д.Ю., и носеният от нея плод. Съдът е възприел тезата на прокурора, че всички действия на медиците са били правилни и адекватни, както тези по диагностициране, проследяване, наблюдение на бременността и планиране родоразрешението, така и тези извършени от медицинските екипи, за времето от получаване на сигнала от системата 112, до трагичната смърт на Ю.. От друга страна не са установени необходими, но неизвършени действия или дейности от страна на медиците, или пропуски и грешки в оказаната от тях медицинска помощ. Прието е, че липсват всички обективни признаци от състава на престъплението по чл.123 ал.1 НК, поради което законът е приложен правилно с прекратяването на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК.

След запознаване с материалите по делото и в изпълнение на правомощията си въззивната инстанция счете следното:

Фактическите констатации в обжалваното определение и постановлението за прекратяване на наказателното производство, предвид доказателствената основа на делото към момента, са необосновани, респ. правните изводи, са нестабилни. Съществени факти и обстоятелства не са били констатирани изцяло, други са били неоценени според действителната им стойност и източниците им не са били съпоставени. Експертните заключения са били възприети като аксиоматични, без да бъдат задълбочено анализирани. Не са били изпълнени качествено указанията, дадени от предходните два състава на апелативен съд Варна. Формалното назначаване и изготвяне на поредните повторни експертизи не постига обосновани, несъмнени и научно потвърдими отговори на ключовите за делото въпроси.

На този етап от разследването не би могла да се формира цялостно фактическа обстановка, тъй като особено съществени факти и обстоятелства не са били установени, проверени и обсъдени от наблюдаващия прокурор и упражнилия съдебен контрол първоинстанционен съд. Категорични са само отделни фактически положения:

Д. Ю. имала трета по ред бременност, след предходни раждания чрез цезарово сечение; избрала да посещава д-р М., помогнал й при предходните бременности; първият й преглед бил на 24.04.2020г., а последният на 02.10.2020г.; в ранните сутрешни часове на 05.10.2020г. състоянието й рязко се влошило, поради което в 04.27ч. и в 04.34ч. близките й се обадили на НС 112; в дома й в с. Водно пристигнал мобилният екип на ФСМП Дулово, взел бременната жена и я отвел във ФСМП; в болницата в гр. Дулово пристигнали съпругът й и неговите родители, след тях наблюдаващият бременността д-р М.

3 и анестезиологът д-р М.; бременната била качена с носилка на асансьора до АГО; в отделението била приложена КПР до 05.40ч., когато бил обявен и часът на смъртта й. За съжаление, въпреки проведеното до момента разследване, не са установени по несъмнен начин останалите, приети в разглежданите актове, фактически положения.

По делото са събрани редица писмени и веществени доказателства, с които вещите лица или не са били запознати, или са се въздържали да коментират, но които имат своето значение при изследване на отделните етапи по проследяване на бременността на Д. Ю., планиране на родоразрешението и по оказване на помощ на 05.10.2020г. Необходими са били и други, свързани с лечението на пострадалата, документи, които не са били изискани при проведеното разследване.

Следвайки хронологията по делото съставът установи следното:

А. Относно проследяване на бременността.

1. Амбулаторен лист №726/24.04.2020г. е съставен по повод първичния амбулаторен преглед на бременната Д. Ю.. Поставена е диагноза по МКБ – Z 34.8 „Наблюдение върху протичането на друга нормална бременност“.

Посочено е, че жената е в 13 г.с. и вероятният термин на раждане е на 26.09.2020г.

Проследяването на всички останали амбулаторни листи за проведени по консултациите прегледи установява, че те са били вторични, при запазване на същата диагноза и код, и при отброяване на г.с. В тях не е посочено, че жената има две предходни бременности с цезарово сечение и два операционни белега по около 18 см всеки. В тези амбулаторни листи никъде не е въведена промяна на вероятния термин на раждане, гестационните седмици следват календарните.

На 02.10.2020г. в съответната клетка на амб. лист е отбелязано, че жената е в 38 г.с., което би следвало да разсее всяко съмнение за установеното от д-р М. в хода на този преглед. Той е бил длъжен да се съобрази със собствените си констатации и да предприеме незабавно адекватни действия.

Според легалната дефиниция

"Предтерминно

(недоносено, преждевременно) раждане" е раждане на потенциално жизнеспособен плод (съобразно критериите по т. 17) с телесна маса при раждането до 2499 грама вкл. и/или гестационна възраст по-малко от 37 навършени г.с - по т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 32 от 30 декември 2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология" (приложима предвид отмяната с Решение № 2499/28.02.2017г. на 5чл. състав на ВАС на Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология").

4

Следователно, по силата на действащите правила, и независимо от произволното вариативно интерпретиране по делото, към датата на последния преглед на 02.10.2020г. – раждането не би могло да бъде предтерминно.

Такова би могло да бъде планирано при предходния преглед на бременната на 03.09.2020г., когато в амб. лист е отбелязано, че е била в 34 г.с.

Възможността да се насрочи предтерминно раждане не е била използвана, независимо от опитите на вещите лица до момента да обосноват обратното – че раждането на 06.10.2020г. било предтерминно.

Посочвайки на 02.10.2020г. в амбулаторния лист от прегледа, че бременната е в 38 г.с., лекарят е декларирал това и е знаел, че краят на 36-тата седмица е изтекъл и провеждане на раждане преди 37-та г.с. е обективно невъзможно.

2. На 24.04.2020 г. за Д. Ю. била съставена „Карта за диспансерно наблюдение на бременна и родилка“.

Съгласно чл. 10 ал. 4 от Наредба № 8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, резултатите от проведените профилактични прегледи и изследвания, осъществявани на диспансерен принцип, следва да се отразяват в карта за профилактика на бременността, включена в медицинския софтуер на лекаря, наблюдаващ бременността, и изготвена по образец съгласно приложение № 7.

Предадената от д-р М. „Карта за диспансерно наблюдение на бременни и родилки“ за Д. Ю. – не е в съответствие с нормативно утвърдения образец.

Поради изложеното, тази карта не съдържа предписаните данни за регистрацията, наблюдението, провежданите изследвания. Видно е, че в указаната от действащите правила карта за профилактика – самостоятелно място имат ехографските изследвания на бременната – като изрично следва да бъдат описани констатациите за матката и плацентата. Има графично поле за изследвания при бременни с риск, както и консултации с други специалисти при необходимост. Наредбата е задължавала д-р М. да има и съответен медицински софтуер, но до този момент не е установено дали това задължение е спазено.