Решение № 415 от 08.07.2020, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 415/8.7.2020г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Красимир Лесенски

2. Светомир Бабаков при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно дело № 323 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с гл. дванадесета от АПК и е образувано по касационна жалба на Т.Х.А. против решение № 69/30.01.2020 г. постановено по АНД № 2133/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

С атакуваното решение Районен съд Пазарджик е изменил Наказателно постановление № 003584 от 19.12.2018 г. издадено от Началник на сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което на Т.Х.А. за нарушение на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева, като е намалил размера на наложената глоба на 100 (сто) лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Сочи се, че деянието не е доказано по категоричен начин. Излагат се доводи за неправилност на решението. Моли се за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа подадената жалба. Излага допълнителни доводи за отмяната на решението. Претендира разноски.

Процесуалният представител на ответника по касационната жалба застъпва становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата.

Сочи, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.

Административен съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.

211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.

За да измени наказателното постановление, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следната фактическа обстановка:

Т.Х.А. е санкционирана с НП, за това че на 15.11.2018 г., около 11,05 часа, в гр. Пазарджик, на главен път І-8, при разклона за с. Г., след като ѝ е било разпоредено по надлежен ред от мл. инспектор Н. Р. в качеството му на полицейски орган, в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред и превенция, да не седи на гл. път І-8 като пешеходец, с което да създава пречка за движението и предпоставка за ПТП, не е изпълнила издаденото ѝ устно полицейско разпореждане и продължила с противоправното си деяние. Поради тази причина Р. съставил на жалбоподателката АУАН с бл. № 884249/15.11.2018 г. за неизпълнение на полицейско разпореждане, в нейно присъствие и в присъствието на свидетеля И.

П. С., след което ѝ го предявил и връчил срещу подпис, без обяснения и възражения от нарушителя. Въз основа на акта на 19.12.2018 г. било издадено атакуваното НП.

При така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен състава на административното нарушение по чл.64, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от ЗМВР, като нарушението е доказано от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е изменено наказателното постановление и счита, че няма смисъл да ги повтаря. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните доказателства по делото, които е обсъдил задълбочено, се установява, че в процесния ден устното разпореждане на полицейския орган е било дадено с цел А. да не стои на пътното платно, тъй като по този начин застрашава своя живот и здраве, както и това на другите участници в движението, като е възможно да предизвика ПТП с нейно участие (ако бъде блъсната) или да предизвика автопроизшествие между автомобилите, както и че след като полицейските служители Р. и С. си тръгнали, са били сигнализирани повторно от граждани, че А. отново стои на пътното платно. Когато върнали на посоченото място полицейските служители я заварили отново на пътното платно. Тоест жалбоподателката категорично не е изпълнила даденото ѝ преди това устно полицейско разпореждане, което пък ясно е възприела.

Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателката, че от описанието на нарушението на ставало ясно дали е налице нарушение на ЗДвП или на ЗМВР. В случая ясно е описано в обстоятелствената част, че се касае за неизпълнение на полицейско разпореждане, дадено устно по съответния ред. Без значение е какво точно е това разпореждане, стига същото да не попада в изключенията на чл.64, ал.4 ЗМВР – да налага извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или да застрашава живота или здравето му. Такива обстоятелства в случая няма изложени и не са събрани и доказателства в тази насока. До същите изводи е достигнал и

Районен съд Пазарджик, който е приел, че всъщност поведението на жалбоподателката – стоенето на пътното платно – е това, което е застрашавало нейното здраве, както и е била възможна предпоставка за настъпване на ПТП.

Неоснователно е и възражението, че нарушението не е доказано. Доказателства за извършването му се съдържат както в показанията на свидетеля Р., така и в писмените такива – съставения АУАН. Те са без противоречие помежду си и се допълват.

Неоснователно е и искането за приложение на чл.28 ЗАНН. Първоинстанционният съд е изложил мотиви и в тази насока, които са релевантни и които се споделят от настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че поведението на жалбоподателката, за което е наказана, не само не разкрива белезите на маловажен случай, а точно обратното – сочи на завишена обществена опасност. Представеното решение на Районен съд Пловдив, с което е отменено НП, издадено на А., касае съвсем различно нарушение, с различен интензитет и степен на обществена опасност от процесното.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав счита, че решението на Районен съд Пазарджик не страда от сочените в жалбата пороци. Правилно съдът е достигнал и до извод, че наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административното наказание и е намалил санкцията. Доводите в тази насока също се споделят от настоящата инстанция.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и с оглед направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, то такова следва да се присъди. Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като АПК не урежда заплащането на юрисконсултско възнаграждение, но такова правило се съдържа в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК (приложима съгласно чл.144 АПК), поради което и във вр. с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОД на МВР Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик

РЕШИ:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 69/30.01.2020 г. постановено по АНД № 2133/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА

Т.Х.А. с ЕГН: ********** *** да заплати на ОД на МВР Пазарджик сумата от 80 (осемдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ:

1./П/

2./П/