Решение № 8435 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8435 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110120607 по описа за 2025 година

Предявен е от М. А. Б. срещу „.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане в полза на ищеца на сумата в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени физически болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука от 01.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.12.2023г до окончателното плащане.

Ищецът М. Б. твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „.“, като на 01.12.2023г. е претърпяла трудова злополука при изпълнение на строително-монтажни работи на строителен обект в гр... Поддържа се, че на 01.12.2023г в 15.30 часа ищецът е трябвало да започне работа по изграждане на кофраж за хоризонтална колона на строежа на сградата на пети етаж и се е качил на стълба, която е изгубила устойчивост и се е завъртяла. В следствие на това ищецът паднал на бетоновия под и получил силни болки от дясната страна. Твърди се, че ищецът не е можел да се движи и да стане, поради което колегите му го транспортирали до . ООД, където след .равени изследвания било установено счупване на дясна илиячна кост и дясна тазобедрена става.

Сочи се, че се наложило оперативно лечение по спешност и ищецът бил изписан на 06.12.2023г за продължително домашно лечение. Подчертава се, че ищецът е бил повече от 2 месеца обездвижен и се е налагало да разчита на чужда помощ при осъществяване на ежедневните си дейности. Поддържа се,че в периода от 01.12.2023г. до 25.09.2024г ищецът е бил в състояние на временна неработоспособност, а към момента предстои освидетелстване от .. Изтъква се и, че към настоящия момент лечението на ищеца продължава, като същият изпитва болки в областта на увреждането. Сочи, че освен болките е приживял и силен емоционален шок в резултат от увреждането, мислел, че животът му ще свърши и повече няма да може да живее нормално и да работи. С оглед изложеното се моли искът да бъде 1 уважен, като се претендират и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните. Излага твърдения обаче, че на ищеца е .равен първоначален инструктаж по . на 01.06.2023г. при постъпването му на работа, периодични инструктажи в периода до 09.09.2023г. и всеки ден работен ден на строежа. Подчертава се, че в протокол за извършена проверка във връзка с процесната трудова злополука назначената от . комисия е констатирала, че от страна на работодателя няма допуснати нарушения на нормативните актов, както и че именно ищецът не е спазил правилата за здравословни и безопасни услови на труд – нарушил е разпоредбата на чл. 126, т. 6 КТ.

Ответникът излага твърдения, че на 01.12.2023г служителят е твърдял, че е паднал от стълба, но е нямало видими наранявания по него, като категорично е отказал да бъде извикан медицински екип, който да го прегледа. Сочи се, че ищецът доброволно си е тръгнал от обекта, придружен от колеги, като не е имал намерения да завежда инцидента като трудова злополука. Изтъква се, че болничните листове на ищеца са били пращани от него директно на обслужващата ответника счетоводна къща, а от там към . без знанието и съгласието на работодателя. С оглед изложеното се поддържа, че претърпеният от ищеца инцидент не представлява трудова злополука и не е осъществен по време на работа и на работното място. Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на основание чл. 201, ал. 2 КТ поради проява на груба небрежност, тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.126, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 10 КТ. Поддържа се, че ищецът не е имал задължение да се качва на стълба, като е следвало да съобрази действията си – в това число липсата на предпазно облекло. В условията на евентуалност се твърди, че инцидентът е случайно събитие, съответно непреодолима сила. Ето защо се моли искът да бъде отхвърлен, като в полза на ответника се присъдят сторените по делото разноски.

Трето лице-помагач .. АД изразява становище, че предявеният иск се явява неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Ищецът носи тежестта на докаже съществуването на трудово правоотношение между страните, настъпването по време на действието на което на злополука, която е приета за трудова по установения ред, обстоятелството, че същата е довела до временна нетрудоспособност, трайно намалена работоспособност до 50 или над 50 на сто, както и настъпването на вреди – неимуществени под формата на болки и страдания каквито твърди, 2 техният интензитет и продължителност.

По делото е безспорно обстоятелството, че ищецът Б. се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на трудов договор от 01.06.2023 г., като е назначен на длъжност „.“. Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото трудов договор № .г. и допълнително споразумение към трудов договор от 01.01.2024г./л.7274 и л.86 по делото/, както и от приложения протокол за постъпване на работа към трудов договор .г., съгласно който на ищеца при постъпване на работа са предоставени екземпляр от трудов договор, длъжностна характеристика и заявление за уведомление до .. Приложена по делото е и длъжностната характеристика за длъжност „.“, която е била връчена на ищеца срещу подпис. При постъпване на работа ищецът е подписал и декларация, съгласно която се е запознал с трудово-хигиенна характеристика на работната среда, условията на труд и оценката на риска на работното място на строителен обект; предприетите мерки за отстраняване, намаляване или контролиране на рисковете на работните места и опасностите, произтичащи от работното оборудване, намиращо се на работната площадка и на работните места, свързани с работата им на строителния обект. Следователно по делото е безспорно установено наличието на първия елемент от фактическия състав на нормата на чл. 200 КТ.

Между страните още с доклада по делото е обявено за безспорно и, че ищецът е претърпял инцидент на 01.12.2023г, към която датата са били обвързани с трудово правоотношение. От страна на ответника обаче е оспорено твърдението на ищеца, че претърпяната от него злополука е била трудова и че се е осъществила на работното място и по време на работа.

Съдът намира това възражение за неоснователно, доколкото за установяване на характера на процесната злополука като трудова по делото е представено разпореждане № 35982 от 16.12.2024г на . по чл. 60, ал. 1 КСО. Съгласно същото на 01.12.2023г. ищецът е претърпял злополука през време и по повод на извършената работа на строителен обект, при която М. Б. се качва на стълба за извършване на дейности по .рава на кофраж за хоризонтална колона на 5ти етаж на строежа, при което пада от стълбата на бетона на пода, като вследствие на удара при падането получава счупване на ацетабулума. Ето защо с цитираното разпореждане така описаната злополука е призната за трудова.

Редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Това производство завършва с индивидуален административен акт - разпореждане за приемане или не на трудова злополука по чл. 60 от КСО. Във връзка с това в съдебната практика се приема последователно и непротиворечиво, че този документ има двойствено значение - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената 3 отговорност на ответника - работодател и от който зависи съществуването на правото на обезщетение. /В този смисъл решение № 50023/09.03.2023г по гр.д.№ 1537/2022г на ВКС, III г.о., решение № 109/12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г., на ВКС, ІV г.о, решение № 319/22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г., на ВКС, ІІІ г.о, решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС, III г. о/. Следва да се съобрази, че разпореждането по чл. 60 от КСО подлежи на обжалване по административен ред, като в случая ответникът не е упражнил в законоустановения срок правото си на жалба и то е влязло в сила, видно от представеното по делото писмо с изх.№ 1023-21-353 от 10.03.2025г на директора на ., съгласно което разпореждането по чл.60, ал. 1 КСО, издадено във връзка с настъпилата с ищеца Б. злополука е влязло в сила на 03.01.2025г.

Доколкото разпореждането представлява индивидуален административен акт, косвен контрол за законосъобразността може да бъде извършван единствено при предпоставките на чл. 17, ал. 2, изр. второ от ГПК. В случая обаче ответникът – работодател „.“ ЕООД е взел участие в издаването на разпореждането, като то му е било надлежно връчено и не го е обжалвал. Обстоятелството, че ответникът в качеството си на работодател на ищеца е взел участие в производството по издаване на разпореждането по чл. 60, ал.1 КСО, се потвърждава и от представения протокол№ 95/29.11.2024г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 01.12.2023г., доколкото като членове на комисията, разследваща инцидента, са участвали представители на „.“ ЕООД. Не се констатират обстоятелства, обуславящи нищожност на разпореждането, т.е. порок, който е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Поради изложеното, процесното разпореждане от 16.12.2024г. за приемане на трудова злополука на . на . запазва действието си, като следва да бъде съобразена доказателствената му сила, а всички възражения за отричане на характера на злополуката като трудова са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани допълнително в настоящото съдебно производство.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че е ирелевантно в случая, че след настъпване на инцидента ищецът не е поискал да бъде извикана бърза помощ, а решава да си тръгне и негови колеги да го закарат до болнично заведение, в каквато насока са твърденията на ответника както в отговора на исковата молба, така и в сведение до . на . от 07.11.2024г., в което обосновава аргументите си защо не е декларирана злополуката като трудова. Характера на злополуката като трудова не се определя от това дали след инцидента пострадалият служител е откаран от бърза помощ от мястото на инцидента или сам е потърсил медицинска помощ или дали е имал или не първоначално намерение да декларира злополуката като трудова. Ето защо настоящият състав приема за неоснователно възражението на ответника, че в случая не се касае за трудово злополука, която да е настъпила през време и по повод на извършената работа.

Установено по делото при съвкупна преценка на всички събрани доказателства е и, че в следствие на трудовата злополука на ищеца са били причинени травматични увреждания, като в разпореждането на ., с което злополуката е призната за трудова, е отразено, че в 4 резултат на същата пострадалият е получил травма – счупване на ацетабулума. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото медицинска документация, от заключението на съдебномедицинската експертиза, както и от посоченото от вещото лице в открито съдебно заседание и от показанията на разпитаните по делото свидетели. От заключението по съдебно-медицинската експертиза и представената по делото епикриза /л.18 от делото/ се установява, че ищецът Б. е приет на 01.12.2023г. в .. ООД, като е било взето решение за оперативно лечение в спешен порядък чрез закрито наместване /безкръвно/ и тракция на дясна тазобедрена става, като наместването е извършено под обща анестезия.