Определение № 205 от 16.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Ловеч, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500075 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази :

Производството по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. 248, ал.3 от ГПК.

„Кредирект“ ЕООД-София е атакувал с частна жалба №78/09.01.2026 г. против определение №400/12.12.2025 г. по гр.д.28/2025 г. на РС-Луковит,с искане за изменение на постановеното по делото решение от 03.11.2025 г. на ЛРС.Посочва се, че е невъзможно да се установи, че представения договор за правна защита е свързан с конкретното дело тъй като в него не е посочено конкретното дело. Изтъква, че процесуалния представител на ищеца е в близки отношения с представляваната страна, тъй като има повече от тринадесет съдебни производства в страната с идентични договори за правна помощ по чл. 38,ал.1,т.3,пр.2 от ЗА. Акцентира върху преценка доколко позоваването на разпоредбата по чл. 38 от ЗА не е злоупотреба с право на разноски и източник на неоснователно обогатяване. Позовава се на неправилно определяне на размера на дължимите разноски от 960 лева, предвид вида на предявените установителни искове за нищожност на клаузи от договор. Прави възражение за прекомерност като цитира практика на СЕС.

Моли да бъде отменен съдебния акт от 12.12.205 г. ида бъде отхвърлено искането за разноски на ищеца, евентуално да бъде намален определения размер.

Представено е становище на частната жалба от Н. Ф. Н..

Съдът приема,че производство е допустимо, тъй като частната жалба е подадена от страна в процеса на 09.01.2026 г. по ЕПЕП, а съдебното определение е съобщено на страната на 06.01.2026 година.

Подадена е искова молба №215/15.01.2025 г. от Н. Ф. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. ******, чрез адв. Д. Г. от АК – Ловеч, служебен адрес: гр. **** против„Кредирект“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес: гр.

*****, представляван от процесуалния представител адв. Х. М. от САК.

1

Предявени са искове да бъде признато за установено, че клаузата на чл.

18,ал.1 от Договор за потребителски кредит №1108763 от 15.07.2024г. между Н. Ф. Н., и „Кредирект" ЕООД, уреждащ начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както й да признае за установено, че чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски кредит №1108763 от 15.07.2024 г., сключен между Н. Ф. Н., ЕГН ********** и „Кредирект" ЕООД, ЕИК ****, уреждащ разходите за извънсъдебно събиране на вземания в тежест на потребителя е нищожен на осн. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.Предявен е насрещен иск от „Кредирект" ЕООД, ,с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД да бъде осъден Н. Ф. Н.да заплати на дружеството 1500леванеизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № №1108763 от 15.07.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на насрещния иск до окончателно плащане. При условията на евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 23 ЗПК е заявен иск да бъде осъден Н. Ф. Н. да заплати на дружеството 766.94 евро /1500 лева/, ведно със законна лихва от датата на подаване на насрещния иск до окончателно плащане.

Луковитски районен съд е произнесъл съдебно решение

№133/03.11.2025 г. по гр.д. №28/2025 г. ,с което е уважил двата иска на ищеца като прогласил за нищожни по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение предвидена в чл. 18, ал. 1 и по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143 ЗЗП, вр. с чл. 10а, ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК за нищожна клаузата уреждаща разходите за извънсъдебно събиране на вземания в тежест на потребителя, предвидена в чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски кредит №1108763 от 15.07.2024 г, сключен между Н. Ф. Н. и „Кредирект" ЕООД. Присъдено е адв. възнаграждение на адв. Д.Г., като проц.представител на Н. Н. в размер на 490.84евро /960 лева/ ,дължими от жалбоподателя..

Съдебно решение №133/03.11.2025 г. по гр.д. №28/2025 г, не е атакувано от страните и по отношение на главните и акцесорни искове е влязло в законна сила. Жалбоподателят е поискал с молба от 24.11.2025 г. на основание чл. 248 от ГПК да бъде отхвърлено искането за разноски/евентуално намалено адвокатското възнаграждение/.

Н. Ф. Н. е представляван от адв. Г. по първоинстанционното дело въз основа на пълномощно без дава,в което е посочено правото да изготви и подаде искова молба срещу заповед за изпълнение, по договор за потребителски кредит, по който е страна , като го представлява и защитава по новообразуваните дела пред всички инстанции. Пълномощното е генерално и при него не е необходимо да бъде конкретизирано делото с номер и година по описа на съда. При общо пълномощно по чл. 34,ал.1 от ГПК се уговаря право на извършване на всички съдопроизводствени действия, като често то се издава преди завеждане на иска и е основание за подаване на исковата молба.

В този смисъл към моментана изготвянето му страната не разполага с данни за 2 конкретното дело по номер и дата. В пълномощното фигурират упълномощителя и упълномощения представител, надвежлно е подписано от Н.Н. и следователно установява представителната власт на адв. Г..

С договор за правна защита и съдействие от 14.01.2025 г. Н. е уговорил, че представителството е безплатно при условията на чл. 38,ал.1, т.3 пр.второ от ЗА. Доверителните отношения между страните по договора за поръчка не са предмет на контрол от съда и в такава насока не се изследват и не се събират доказателства относно хипотезите по чл. 38 от ЗА.

Частната жалба на „Кредирект“ ЕООД-София е основателна над размер на присъденото адв. възнаграждение от 245.42 евро /480 лева/ с ДДС до 490.84 евро/ 960 лева/. Предявените кумулативно обективно съединени искови претенции за нищожност по чл. 26 от ЗЗД на две клаузи по договор за кредит №1108763 от 15.07.2024 г. Предвид изхода от правния спор главните искове са уважени и следователно му се дължи на основание чл. 78 ,ал.1 от ГПК заплащане на сторените разноски , в т.ч. адв. възнаграждение от ответната страна. Исковите претенции са самостоятелни и съдът е изложил съображения по всяка една от тях, поради което се следва заплащане на адв. възнаграждение за всеки отделен иск.

Съдът намира, че следва да бъде приложен чл. 78 от ГПК във връзка с чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА и да бъде определен размер на дължимото адв. възнаграждение от 122.71 евро /240 лева/ с ДДС за всеки от двата иска.

Проц.представител на ищеца е представил искова молба, отговор по насрещна искова молба и становище по съдебните разноски. Адв. Г. не се явил в единственото открито съдебно заседание на 01.10.2025 г.и е приложил писмена молба да се разгледа делото по същество, като е мотивирал позицията си по спора.На основание чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за №1/2004 г. за възнагражденията за дв. работа адв.възнаграждение е прекомерно, с оглед вида на исковете- нищожност на две клаузи от договор за кредит, обема на извършените процесуални действия и цената на исковете.Адв. Г. е представил доказателства за регистрация по ДДС №BG180985842 и следователно в адв. възнаграждение следва да бъде включен и ДДС.

Ловешки окръжен съд намира,че определение №400/12.12.2025 г. по гр.д.28/2025 г. на РС-Луковит,следва да бъде отменено, , в частта в която е отхвърлена молбата по чл. 248 от ГПК на жалбоподателя, а съдебно решение №133/03.11.2025 г. по гр.д. №28/2025 г. да бъде изменено за сумите над 245.42 евро /480 лева/ с ДДС до 490.84 евро/ 960 лева/. -адв. възнаграждение на адв.

Г.. Съдебния акт в останалата атакувана част следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я като неправилно определение №400/12.12.2025 г. по

3 гр.д.28/2025 г. на РС-Луковит, с което е оставена без уважение молба Кредирект“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес: гр. ***** с правно основание чл.248 от ГПК , в частта за сумите над от 245.42 евро /480 лева/ с ДДС до 490.84 евро/ 960 лева/ и вместо него постанови:

ИЗМЕНЯ съдебно решение №133/03.11.2025 г. по гр.д. №28/2025 г. в частта за разноските, като сумата 490.84 евро /960 лева/,присъдено адв.възнаграждение по чл. 38,ал.1, т.3 ,пр. второ от ЗА на адв.Д. Г. бъде намалена на 245.42 евро /480 лева/ с ДДС адв.възнаграждение по двата главни иска общо или по 122.71 евро /240 лева /с ДДС за всеки от исковете .

ПОТВЪРЖДАВА определение №400/12.12.2025 г. по гр.д.28/2025 г. на РС-Луковит ,в останалата атакувана част за сумата 245.42 евро /480 лева/ адв. възнаграждение за адв. Г..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4