Решение № 156 от 30.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Пазарджик, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500148 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 470/29.12.2023 г., постановено по гр.д. № 20235210100135 В.ският районен съд е отхвърлил иска на Д. А. Т., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Ю." №**, против М. П. М., ЕГН: ********** от с. В., ул. „К." №**, С. о., за признаване на установено по отношение на М. П. М., че Д. А. Т. е собственик на първи жилищен етаж от четириетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.***.***.* по КККР на гр. В. със застроена площ от 95.00 кв. м., а по нотариален акт 101.30 кв. метра, построена в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. В., при граници и съседи имота имоти с идентификатори

*****.***.***,

*****.***.****,

*****.***.****, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, с административен адрес Гр. В. , ул.”Ю." №**, на основание давностно владение в продължение на десет години, считано от 21.09.2007 г.

Осъдил е Д. А. Т., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Ю." №** да заплати на М. П. М., ЕГН: ********** от с. В., ул. „К." №**, С. о., разноски за процесуално представителство по гр. дело № 135/2023 година на Районен съдВ. в размер на 2 850 лв.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Д. А. Т. чрез неговия процесуален пълномощник с 1 изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районния съд е приел, че осъществяваната до този момент фактическа власт върху процесния имот от страна на Д. Т. не представлява владение по смисъла на чл.76 от ЗС, а търпими действия, които собственикът се съгласил да търпи по морални съображения. Жалбоподателят твърди, че понятието за търпими действия е продукт изцяло на съдебната практика, защото законът не уреждал подобни действия, поради което следвало да се прилага внимателно и ограничително. В случая ставало въпрос за фактическа власт, продължила почти 20 години, поради което изобщо не можело да се приеме, че става въпрос за незначително безпокойство за собственика, което последният е търпял по силата на личните си отношения с ищеца. Напротив, действията на ищеца сочели безспорно, че той упражнява фактическа власт за себе си и поради това не е допускал наематели в етажа, който обитава и с тези действия недвусмислено манифестирал власт върху имота по съдържание като собственик. Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен с присъждане на разноските за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М. П. М. от с.В., С. о., ул.“К." №**.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против М. М. ищецът Д. Т. е твърдял, че подарил на сина си А. Д. Т. масивна жилищна сграда за отдих, състояща се от сутерен, три жилищни етажа и мансарден етаж, като третия жилищен и мансардния етаж били функционално свързани в два обособени мезонетни апартамента, в тогавашния парцел X-3297 по плана на гр. В., ул. ”Ю." №**. Предал на сина си владението върху сградата, с изключение на първия жилищен етаж, който устроил и обзавел като свое жилище, което владял и владеел и към момента на предявяване на иска като свое, включително плащайки местните данъци и такси по отделна партида. Заедно със съпругата си отгледал в него двете си малки деца. Владението осъществявал продължително, непрекъснато, явно и несмущавано в периода след 21.09.2007 г. до настоящия момент. В следствие на това ищецът придобил „ex lege” правото на собственост върху първия жилищен етаж на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, но не бил манифестирал това обстоятелство до настоящия момент.

Междувременно приобретателят А. Т. с н. а. за договорна ипотека № 180/21.09.2007 г. учредил в полза на „Р. Б.“ ЕАД ипотека върху цялата сграда.

Тъй като вземането, за обезпечаване на което била учредена ипотека в полза 2 на „Р. Б.“ ЕАД не било удовлетворено, изпълнението било насочено към описания по-горе недвижим имот. Образувано било изп. дело № 20198820400280 по описа на ЧСИ Г. Т. рег. № 882 ОС – Пазарджик, като с постановление за възлагане № 1469/19.04.2022 г. след проведена публична продан имотът бил възложен на купувач - ответника М. М.. Постановлението за възлагане влязло в сила на 01.02.2023 г.

Ищецът е твърдял, че независимо, че сградата с идентификатор *****.***.***.* била отразена в КК като еднофамилна, в действителност вторият, третият и четвъртият жилищни етажи от сградата били функционално свързани за ползване за хотелиерски услуги чрез отделен вход откъм улицата и достъп от вътрешно стълбище. Първият жилищен етаж бил конструктивно и функционално обособен с отделен достъп откъм улицата и откъм дворното място, поради което представлявал годен самостоятелен обект на собственост и в този смисъл кадастралните данни били неточни.

В случая възникналото в патримониума на ищеца право на собственост върху първия жилищен етаж на оригинерно основание изключвало както легитимацията на А. Т. като собственик на имота, така и правата на ответника М. като купувач по покупко-продажба. Ищецът е поддържал, че покупкопродажбата като деривативен способ за придобиване правото на собственост не легитимирала приобретателя на чужда вещ като собственик и била непротивопоставима на действителния собственик, за разлика от оригинерните придобивни основания.

Твърдял е, че при това положение е собственик на първия жилищен етаж, но не разполагал с документ, удостоверяващ това му право. Ответникът М. М. следствие на извършената покупко-продажбата станал собственик на останалата част от сградата, но не и на първия етаж, тъй като към датата на образуване на изпълнителното дело А. Т. вече не е бил негов собственик. В същото време постановлението за възлагане привидно легитимирало ответника М. като собственик на целия имот, в т. ч. и на спорния жилищен етаж. Това несъответствие обуславяло правния интерес на ищеца да заяви правата си с иск за собственост срещу привидния собственик М. М., който да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо.

Ищецът нямал интерес да води иска срещу ипотекарния длъжник А. Т., нито срещу взискателя - „Р. Б.“ ЕАД, тъй като когато изпълнителното производство е приключило с възлагане на имота, действителния собственик не можел да води иск по чл. 440 ГПК срещу страните по изпълнението с цел прекратяване на изпълнението по чл. 433, ал.1, т. 7 ГПК. За него оставал единствено общият исков ред за защита срещу приобретателя, като законодателят не бил ограничил вида на исковата защита. Доколкото ищецът все още владеел етажа, правата му щели да бъдат удовлетворени с 3 предявяването на установителен иск срещу купувача от публичната продан с цел със сила на пресъдено нещо да се реши коя от страните е собственик (арг. чл. 499, ал.1 ГПК).

Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М. П. М., че е собственик на първи жилищен етаж от четириетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.***.***.* по КККР на гр. В. със застроена площ от 95.00 кв. м., а по нотариален акт 101.30 кв. метра, построена в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. В., при съседи на поземления имот имоти с и д е н т и ф и к а т о р и *****.***.***,

*****.***.****, *****.***.****,

*****.***.***,

*****.***.***,

*****.***.***,

*****.***.***, с административен адрес гр. В., ул. „Ю." №**. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмчен отговор, с който е оспорил предявения иск. Не е оспорил изложените в исковата молба факти, че Д. А. Т. и А. Д. Т. са баща и син, че А. Д. Т. е учредил договорна ипотека с н. а. № 180/21.09.2007 г. в полза на „Р. Б. ЕАД върху описаната в исковата молба сграда, че процесната сграда е била продадена на публична продан от ЧСИ Г. Т. с рег. № 882, с район на действие ОС-Пазарджик и че с влязло в сила на 01.02.2023 г. постановление за възлагане № 1469/19.04.2022 г. е станал собственик на имота.

Оспорил е твърдението, че ищецът е придобил по давност първия етаж от процесната сграда, тъй като от 21.09.2007 г. е бил държател, а не владелец.

Освен това същият не бил манифестирал намерение за своене по отношение на собственика на имота, поради което синът на ищеца в качеството си на собственик еднолично се бил разпореждал с жилището, отдавайки го под наем за периода 2011 г. - 2018 г.

Твърдял е, че не били налице всички елементи на придобивната давност, защото освен фактическата власт върху вещта, ищецът не бил демонстрирал намерение за своене по отношение на собственика на имота. Не бил превърнал чрез едностранни действия държането във владение, не било отблъснато владението на досегашния собственик. Владението не било явно, несъмнено, непрекъснато и необезпокоявано.

Твърдял е, че след придобиване на сградата А. Т. е упражнявал правото си на собственост в пълен обем: ипотекирал я пред „Р. Б.”АД веднъж с нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 180, т.ІV, н.д. № 770/21.09.2007 г. за дълг на „Т. - Т.-Т.“ ООД и втори път с нот. акт № 90, т.11, н.д. № 254/16.10.2009 г. за дълг на „Т. Т.“ ООД към същата банка. По последния нотариален акт солидарен длъжник бил и ищецът, което недвусмислено сочело, че не се оспорва собствеността на сина си върху, нито пък бащата е 4 имал някакви претенции към него.

Ответникът е твърдял, че ищецът е бил само ползвател, което било изрично декларирано и посочено в представеното с исковата молба удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК от 07.02.2023 г. При прехвърляне на правото на собственост ищецът не си бил запазил правото на ползване върху процесния етаж. Счита, че отношенията между баща и син следвало да се разглеждат на плоскостта на чл. 243 и сл. ЗЗД - заем за послужване или пък въз основа на т. нар. търпими действия, състоящи се в добри роднински отношения.

Твърдял е, че за периода 2011-2018 г. синът на ищеца се разпореждал еднолично с жилищната сграда чрез отдаването й под наем на трети лица, вкл. и на първия етаж от нея. За същия имот, на същото основание и със същите аргументи ищецът бил предявил иск против сина си А. Т. пред Районен съд В. и е било образувано дело под № 1000/2021 г. по описа на съда, което приключило неблагоприятно за него. След като Д. Т. не е имал никакви вещни права върху имота към датата на публичната продан, то било невъзможно да са се породили такива след приключването й с влязло в сила постановление за възлагането му на ЧСИ, респ. към датата на подаване на исковата молба.

Ето защо и счита, че независимо от изложеното, макар че е правно възможно придобиване по давност на ипотекиран имот, то евентуалното придобиване по давност не погасява учредената ипотека, така че това придобиване не може да бъде противопоставено на ипотекарния кредитор, а оттам и на купувача на публичната продан по арг. на чл.496, ал.2, пр.2 ГПК.

Предвид гореизложеното, претендира предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Установява се от доказателствата по делото, а и не е спорно между страните, че с н.а. за дарение № 179/21.09.2007 г. по нот. дело № 769/2007 г. ищецът е дарил на сина си А. Д. Т. правото на собственост върху масивна жилищна сграда за отдих на застроена площ от 101,30 кв. м., състояща се от сутеренен етаж, три жилищни етажа и мансарден етаж, с построена в поземлен имот, означен като парцел X, отреден за имот пл. номер 3297 от кв.

171 по плана на гр. В., с адрес гр. В., ул. „Ю." №**, при граници и съседи: от юг-улица „Ю.“, от север- УПИ VII-**** и УПИ XIV-****, от изток УПИ IX**** и УПИ VIII-**** и от запад УПИ XIII- **** и УПИ ХЬ****. По КККР на гр. В. жилищната сграда е означена сграда с идентификатор *****.***.***.* с предназначение жилищна сграда-еднофамилна с площ 95 кв. м., брой етажи 4, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни.