Решение № 15062 от 22.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15062 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110123145 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. Д. против В. И. К..

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща частична претенция от 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди следствие подадена от ответника тъжба, с която е инициирано наказателно производство, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на присъда по НОХД № 14763/2013 г., 8 състав, НК по описа на СРС – 05.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Поддържа, че ответникът подал частна тъжба, в която твърдял, че С. И. Д. е извършил престъпления по чл. 148, ал.2 вр. ал.1, пр.3 вр. с чл.26, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 2 вр. с ал.1 и т.2 от НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК. В тъжбата се излагали твърдения, че ищецът изложил пред медиите и в социалните мрежи редица опозоряващи твърдения за ответника и че го е набедил в извършването на престъпления по повод и при изпълнение на служебните му задължения. Излага подробно факти във връзка с тъжбата. По депозираната частна тъжба пред СРС било образувано наказателно производство – н.ч.д. № 14763/2013 г., 8 състав, което продължило 3 години. Била постановена оправдателна присъда от първата съдебна инстанция през 2016 г. След подадена жалба било образувано ВНЧХД № 3080 по описа на Софийски градски съд за 2016 г. С решение от 05.05.2017 г. СГС потвърдил първоинстанционната присъда. За период от четири години неоснователно и неправомерно бил подсъдим по наказателно дело. През този период ищецът бил под стрес и напрежение, който като управител и представляващ две работещи търговски дружества, бил поставен в положението на подсъдим без да е извършил деянията, за които е съден. Изцяло се променил начинът му на живот, не бил достатъчно ефективен в работата си, която намаляла.

Изживял дълбоко несправедливите обвинения срещу него и това разстроило психиката му и 1 оставило траен отпечатък върху ежедневието му. Случаят станал достояние на медиите и на С. И. Д. се наложило да дава обяснения и да се защитава срещу нападки срещу него в публичното пространство. От случващото се, особено от разпространението на информация в ефирното и в интернет пространството, ищецът станал още по-неспокоен, притеснителен, изгубил увереността и самочувствието си, което повлияло на действията и постъпките му, както в личен, така и в професионален план. Несигурността за бъдещето го карало да бъде пасивен, да не започва нови проекти, намалели и преустановил отношенията с някои от контрагентите си. Не смеел да създаде семейство, тъй като не знаел какво ще се случи с него и как ще продължи животът му. Неизвестността го плашела, правела го по-лабилен психически, не можел да спи добре, вземал успокоителни, често изпадал в състояния на депресия, страх и неувереност. Изпитвал чувство за срам, че е подсъдим, което го накарало да преустанови голяма част от социалните си контакти, затворил се в себе си. Загубил авторитета си сред своите колеги и контрагенти. През периода на воденото срещу него наказателно производство, ищецът преживял емоционален и психически стрес. Това рефлектирало и върху физическото му здраве, като същият получавал паник атаки, налагало му се да пие леки успокоителни, както и лекарства срещу безсъние. Подадената срещу него тъжба от ответника засегнала личното му достойнство, честта и самооценката му. Все още не можел да се възстанови напълно от преживяното. Поради факта, че оправдателната присъда била влязла в сила на 05.05.2017 г. за него възникнало правото да потърси отговорност от автора на частната тъжба – В. И. К., с която е инициирано наказателното производство и в него било установено, че същата е неоснователна и набеждавала С. И. Д. в извършени престъпления.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор на исковата молба. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Продължителността на воденото съдебно производство не зависела от волята на страна по него, поради което и претенцията на ищеца за забавяне на производството не можело да се вмени на ответника. Оспорва иска, както по основание, така и по размер. С частната тъжба на ищеца не били причинени никакви вреди.

Завеждането на дело пред компетентен съд за претендирано от някого право не представлява деликт, тъй като завеждането на дело не е противоправно деяние.

Продължителността на воденото съдебно производство не следва да се вменява във вина на която и да е от страните по делото. Излага подробно факти относно обстоятелствата, на които се основава иска, по повод подадената тъжба. Излагат се и подробни данни за развитието на първоинстационното наказателно производство.

Оспорва твърденията на ищеца, че воденото срещу него НЧХД № 14763/2013 г., 8 състав, СРС, образувано по тъжба на ответника му е причинило безпокойство и душевен дискомфорт, емоционален и психически стрес. Срещу ищеца преди образуваното по тъжбата наказателно производство, били заведени множество граждански и наказателни дела, по които били постановени присъди и решения. Ответникът не можел да носи отговорност за това, че ищецът преживявал негативни емоции от водени срещу него дела за претенции на граждани, закупили от С. Д. имоти и завели срещу него дела, както и не 2 можел да носи отговорност за повдигнатите от прокуратурата обвинения и образуваните срещу С. Д. наказателни производства. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Като доказателство по делото е представена частната тъжба, подадена от ответника срещу ищеца, в която К. посочва, че Д. е извършил престъпления по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Видно от представената по делото присъда № 929/17.02.2016г. по НЧХД № 14763/2013г. Д. е бил признат за невиновен в това, че за периода от 07.05.2013г. до 16.05.2013г. с подадени десет жалби и сигнали до различни държавни органи е разгласил позорни обстоятелства и приписал престъпления по отношение на К., в качеството му на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата му. Присъдата е било изцяло потвърдена с решение от 05.05.2017г. по ВНЧХД № 3080/2016г. на СГС, IX с-в. Водените наказателни производства са приложени към настоящето дело.

Като доказателство по делото е прието свидетелство за съдимост от 18.08.2022г., видно от което С. Д. не е осъждан.

Представено е удостоверение от 24.11.2022г., издадено от ПРБ и удостоверение от 24.11.2022г. от СРП за водени срещу С. Д. наказателни производства, както и удостоверения, издадени от СГС и СРС за водени срещу Д. и представляваните от него филми „фирма” ЕООД и „фирма” ЕООД дела.

По делото е разпитан свидетелят В. Цв., която твърди, че знае за воденото наказателното производство още от 2013г. Според свидетеля делото се водило по повод спор между ищеца и ответника за незаконен строеж. По време на производството Д. се чувствал притеснен, тъй като това се отразявало на бизнеса му. Във връзка с делото имало репортажи по телевизията, с което се дало гласност и много от колегите му се отдръпнали от работния процес. Търговската дейност на Д. започнала да замира. Д. не й е споделял да е използвал обидни квалификации по отношение на К.. Не знае за водени други дела срещу Д..

Св. И. Л. твърди, че знае за воденото дело от К. срещу Д.. Същото било водено по повод възникнали противоречия между тях, тъй като Д. считал, че строежът е построен в отклонение на строителните норми. К. бил готов да издаде акт № 15 за сградата, а Д. не бил съгласен с приемането й преди отстраняване на недостатъците. Д. започнал да търси съдействие от различни органи и институции, сезирал и медиите. К. завел срещу него дело за клевета, което продължило 4 години на две инстанции. Д. бил оправдан. Д. изживял сериозни притеснения, тъй като много от хората, с които работил започнали да се отдръпват от него. Останал сам и не можел да продължи строежа, което довело до силен стрес.

Споделял със свидетелката, че не може да спи, да се храни. След завеждане на делото 3 жената, с която Д. живеел на семейни начала, го напуснала. Приятелите на Д. също се отдръпнали. Бизнесът и личния му живот се сринали. Знае, че срещу Д. е водено и друго дело, но не знае за какво е. Свидетелката е била адвокат на Д. по лични въпроси, за самия строеж, договори със строители. Д. й споделял, че от воденото срещу него от К. дело е бил притеснен. Знае, че е имало и други дела, но не знае дали и от тях е бил стресиран. Д. й е споделял, че всички водени срещу него дела са приключвали с оправдателна присъда.

Разпитана св. Ст. Б. поддържа, че е имала контакти с К. във връзка с работата. Есента на 2013г. била ангажирана като адвокат от собственици на сграда. Собствениците ангажирали свидетелката с делото, която същата образувала от тяхно име. Били се скарали с Д. и пуснали жалба срещу него, заради това, че е премахнал покрива на сградата. Имало и административни дела във връзка с това, че двете фирми – инвеститори на обекта, твърдели, че строежът е незаконен. Било установено, че сградата е законна.

По делото е разпитана св. С. М., която твърди, че през 2013г. е работила като експерт към ДОСК на СО. Към този момент и до 2019г. К. бил неин директор. Д. й е познат във връзка с преписка, по която свидетелката работила от 2011г/2012г. до 2014г. Преписката започнала във връзка с искане на собственици в сграда за подписване на акт № 15. Искането било отправено във връзка с несъгласието на Д. да подпише акт № 15. Жалбата била подадена от всички собственици, с изключение на Д.. В резултат на контролно геодезическо заснемане било установено, че не се установяват съществени отклонения. Жалбите от Д. били многобройни. Д. искал СО да издаде заповед за незаконен строеж и сградата да бъде премахната. В подадените от Д. жалби се съдържали твърдения, че К. е корумпиран, издава документи с невярно съдържание, прикрива престъпления и др. Оказало се, че са водени наказателни дела от частен характер във връзка с отправени заплахи от страна на Д. срещу участници в строителния процес.

Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

В исковата молба ищецът твърди, че вредите произтичат от водено от К. срещу Д. наказателно производство.

Подаването на жалба до определен орган само по себе си не може да е основание да се ангажира отговорността на подалия жалбата. В Решение №201/06.01.2020 по дело №3973/2018 на ВКС, ГК, IV г.о., съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 45 от КРБ гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Наред с 4 това по силата на чл. 56, изр. 1 от КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права или законни интереси, като съгласно чл. 117, ал. 1 от КРБ, тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред. Защитата на правата или интересите на гражданите по съдебен ред може да бъде осъществявана както по гражданскоправен или административноправен ред, така и по наказателноправен такъв. Възможността за подаване и поддържането на жалба представлява признато от закона право и само по себе си подаването й не е противоправно действие, което да обуслови отговорност на настоящия ответник за вреди, причинени на ищеца.

В Решение № 758/11.02.2011 г. по гр.д.№1243/2009 г., ІV г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, на допуснатия до касационно обжалване въпрос „Съставлява ли упражняването на законоустановената възможност за подаване на жалба до съответния компетентен орган противоправно поведение?” е даден следният отговор: „Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.57, ал.2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл.8, ал.2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа.” Ето защо, само по себе си оправдателната присъда, не е достатъчна да обоснове извод за противоправното поведение на ответника. Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.