Решение № 62 от 24.07.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20221880100180 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и И.

Е. – чрез пълномощник, против Ц. П. М. от с. Л., общ. С., ЕГН **********.

Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК) – 05.10.2021 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 55/2022 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК с № 28 от 01.02.2022 г. за следните суми : сумата от 1672,78 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия от 05.2018 г. до 04.2020 г., сумата от 262,02 лева – лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 21.09.2021 г., сумата от 18 лева – главница, представляваща незаплатено задължение за дялово разпределение за периода от 09.2018 г. до 02.2020 г., сумата от 3,95 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.10.2018 г. до 21.09.2021 г. и законната лихва върху двете главници, считано от 05.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 89,13 лева разноски по делото, от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 39,13 лева заплатена държавна такса.

1

В исковата молба се излага, че ответникът като собственик на топлоснабден имот е клиент (потребител) на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), поради което е обвързан от общите условия на ищцовото дружество, съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ, предвид че не е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ да предложи специални условия. Твърди, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно Общите условия месечно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от дружеството, извършващо дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по местонахождение на имота. Конкретните вземания произтичат от следните обстоятелства : за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., обл. С., р-н „...”, ул.

„...” № , вх. , ет. , ап. , аб. № ......... инсталация 4000097434 – за периодите посочени по-горе.

Цената на исковете е 1672,78 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия, 262,02 лева – лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, 18 лева – главница, представляваща незаплатено задължение за дялово разпределение и 3,95 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главниците, считано от 05.10.2021 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

От ответната страна е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. В него се оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и Ц. М., с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот.

Направено е изрично възражение, че вземанията са погасени по давност, като не се оспорва техния размер. Оспорени са всички представени с исковата молба писмени доказателства, без да се конкретизира какво точно се оспорва – не са изпълнени и указанията дадени от съда с определението от 30.01.2023 г.

По делото са събрани писмени доказателства представени от ищеца.

Свогенският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК, намира за установено следното :

Към исковата молба е приложен нотариален акт от 23.04.1986 г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство. Нотариалният акт има характеристиките на официален свидетелстващ документ в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща формална и материална доказателствена сила. Към исковата молба, на л. 20 от делото, е приложен списък, изготвен от дружеството за дялово разпределение, според който Ц. П. М. е абонат на 2 топлопреносното дружество – с посочен абонатен номер, с 5 броя радиатори, с 5 броя прави вентили, с 5 броя разпределители, които ще закупи и заплати в брой. Според талон на отчет на уреди ответната страна се намира в облигационни отношения с дружество за дялово разпределение.

Обстоятелствата, които горепосочените документи установяват са удостоверени с подписа на ответника, като тя не обори истинността на посочените три документа, както и на обстоятелствата, които те удостоверяват, въпреки, че тежестта на доказване й беше изрично указана от съда – л. 55 и л. 56 от делото. В подкрепа на фактическата обстановка установена чрез горепосочените писмени доказателства са и следните документи : договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД от 2001 г. и Протокол от Общото събрание на Етажните собственици от 08.06.2002 г. Посочените документи са подписани от страните по тях/представителите на етажната собсвеност, като формалната доказателствена сила на положените подписи не е оспорвана. За съда тези писмени доказателства са напълно достатъчни, за да се приеме за безспорно доказано, че през исковия период са налице валидни договорни отношения, както между ищеца и ответника, така и между дружеството за дялово разпределение и ответника. През исковия период услугата за дялово разпределение се предоставя от „Нелбо“ АД, като това се установява от документите представени от посоченото акционерно дружество.

Размерът на задълженията не се оспорва от страна на ответника, поради което фактурите и изравнителните сметки са напълно достатъчни за индивидуализиране на вземанията.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че М., като титуляр на право на собственост , е клиент на топлинна енергия според З Е и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр.

С. Договорът между етажната собственост и дружеството за дялово разпределение доказва облигационната връзка между страните.

Не се събраха никакви данни натрупаните задължения през исковия период да са от потреблението на някой друг освен на собственика. При това положение, основанието на предявените положителни установителни искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 о т Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло доказано.

За основателността на предявените установителни искове за дължима цена за топлоенергия и лихва за забава върху нея ищцовата страна следва да установи по делото следните обстоятелства : договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на доставената на топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, а относно претенцията за лихва за забава – съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва.

За процесния период по отношение на имота, на който М. е собственик, е начислена ТЕ, която е отразена във фактурите и изравнителните сметки.

Така за ответника се е породило задължението за заплащане на стойността на 3 консумираната в имота ТЕ за исковия период. Конкретната цена на потребената топлинна енергия е определена в двете фактури и изравнителни сметки. Първите са за месеците 05.2018 г. до 04.2019 г. Прогнозно е начислена енергия за 749,50 лева + 202,50 лева след дяловото разпределение.

Заявлението е постъпило в съда на 06.10.2021 г., т.е. възражението за погасяване на вземанията по давност е основателно единствено за периода от 05.2018 г. до 08.2018 г., тъй като се касае за периодични вземания и погасителната давност е тригодишна, като задължението за месец септември 2018 г. е станало изискуемо в края на месец октомври същата година.

Никакви плащания не са извършвани. Следователно непогасено е задължение в размер на 632,08 лева (749,50 – 28,20 – 28,20 – 32,06 – 28,96 ) + 202,50 лева = 834, 58 лева. Сумата от 202,50 лева се дължи с изравнителната сметка, поради което не е погасена по давност, а сумите за прогнозно начислена енергия се дължат през месеца, следващ този, за който са начислени. С погасяване на главното вземане се погасяват и задълженията за лихви върху посочените вземания. По втората фактура и изравнителна сметка вземанията не са погасени по давност. Задължението е в размер на 693,61 лева. Следователно общото задължение за главница е в размер на 1528,19 лева. Относно законната лихва, съдът на основание чл. 162 ГПК намира, че върху сумата от 834, 58 лева, за периода от 15.09.2019 г. до 21.09.2021 г., размерът й е 171,09 лева, а върху сумата от 693,61 лева, за периода от 15.09.2020 г. до 21.09.2021 г., размерът й е 71,67 лева. Общото задължение за лихва е 242,76 лева.

Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, като същата не е погасена по давност, защото е с начало месец септември 2018 г. и се дължи с фактурата от месец октомври 2018 г.

Съгласно клаузите на приложимите общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която се дължи лихва за забава. По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – чл.

84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което претенцията в тази част се явява неоснователна.

Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но по настоящото дело такива не се установяват.

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно с уважената част от исковете, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски – за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, като съдът определя последното на 100 лева. Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство, които следва да се присъдят според установената част от вземанията. Ответната страна също има 4 право на разноски, съобразно с отхвърлената част на исковете. Адвокатското възнаграждение е при условията на Закона за адвокатурата – оказана безплатна адвокатска помощ, като същото, според представения договор, е определено в размер на 400 лева. Толкова е посочено и в списъка на разноските, като възнаграждението не е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените по него процесуални действия.