Определение № 12030 от 01.08.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12030 гр. София, 01.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20221100508425 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 59590/27.05.2024 г., подадена по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, от въззнивника ищец „Агенция за събиране на вземанията“ АД, чрез юрисконсулт И.Н. за изменение на решение № 2485/24.04.2024 г. в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 1, ал. 2 ЗАдв на адвокат Е. И.

- процесуален представител на въззиваемата ответница З. В. сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. В жалбата се поддържа, че така определеното възнаграждение е прекомерно и не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Моли съдът да измени решението в частта с разноските като намали присъденото адвокатско възнаграждение от 400 лв. до 200 лв.

Въззиваемата З. В., чрез адв. Е. И., представя в срок писмен отговор на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Изразено е становище за неоснователност на искането за изменение на решението. Определеното от съда възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Към адвокатското възнаграждение следва да е начислен и дължимия данък по ЗДДС. Моли съдът да отхвърли молбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Процесуалният ред за разглеждане на молбата за промяна на решението с присъждане на разноските, които съдът е отказал да възложи, е този по чл. 248 ГПК.

Това е специално правило, което е приложимо винаги, когато се иска промяна на решението по разноските. Законодателят е определил срокове, в които може да се иска допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските в зависимост от обжалваемостта на постановения съдебен акт. Когато актът е обжалваем, срокът за подаване на молба по чл. 248 ГПК е срокът за обжалване, а ако е необжалваем, срокът е едномесечен и тече от постановяване на необжалваемия съдебен акт.

Доколкото решението е връчено на молителя 09.05.2024 г., а молбата за изменението му в частта с разноските е депозирана на 23.05.2024 г., едномесечният срок за обжалване и подаване на молбата по чл. 248 ГПК е спазен.

1

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК определя, че при уважаване на иска, заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника и обратно – при отхвърлянето му, заплатените от ответника разноски, се възлагат на ищеца, ако това е поискано. Тези правила намират приложение и във въззивното производство – чл. 81 ГПК.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв въвежда задължение за съда да определи адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при условията на ал. 1 на същия текст, като съгласно препращащата норма на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, то следва да е в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.

Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Макар и чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. да препраща към размерите, определени съобразно Наредба № 1/2004 г. МРАВ, настоящият съдебен състав приема, че определените по правилата на Наредбата възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, невинаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

В този смисъл разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, приема, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

В настоящия случай с решение № 2485/24.04.2024 г. по делото съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 562, 75 лв – обезщетение за забава в периода от 20.11.2019 г. до 12.03.2020 г. В тази връзка в частта за разноските въззивника ищец е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 1, ал. 2 ЗАдв на адвокат Е. И., процесуален представител на въззиваемата ответница З. В., сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Във въззивното производство делото е протекло в едно открито съдебно заседание без участие на процесуалния представител на ответника въззиваем. За установяване на релевантните факти по делото не са събирани нови доказателства.

Делото не представлява трудност от правна страна, тъй като се свежда до приложение на разпоредби от Закона за защита на потребители и Закона за потребителски кредит, по които от съществува национална и европейска практика относно тълкуването им.

С оглед изложеното съдът намира, че предвид ниския материален интерес, ниска правна и фактическа сложност по делото, справедливият размер на адвокатското възнаграждение на адвоката на въззиваемия не надвишава ориентировъчния минимума в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ – при интерес до 1 000 лв. - 400 лв. възнаграждение.

По изложените съображения в съвкупност, съдът не намира основание да 2 измени решение от 24.04.2024 г., по настоящото дело в частта по разноските.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на ответника е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 59590/27.05.2024 г., подадена по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, от въззнивника - ищец „Агенция за събиране на вземанията“ АД, ЕИК ******* за изменение на решение № 2485/24.04.2024 г. по настоящото дело в частта по разноските по чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3