Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6 от 10.02.2020, Районен съд - Трявна

Съд
Районен съд - Трявна
Дело
Гражданско дело 69/2019
Вид
Решение № 6
Подписан
10.02.2020
В сила
02.03.2021
Състав
ВЯРА АНГЕЛОВА ПЕТРАКИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.259 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.262 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258-269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 ал.1 изр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 6 гр. Трявна, 10.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА

ПЕТРАКИЕВА при секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д.

№ 69 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал.1 изр.1 от ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.259 ЗЗД.

Ищецът

„Електронинвест“ООД, представляван от управител Ю. Ц. Ц., твърди, че на 01.10.2018 г. между страните е сключен договор за изработка, по силата на който ищецът е възложил, а ответникът се е съгласил да изработи „Телеметричен модул за търговски автомати с фискално устройство“ или т.нар. „ЕЛВЕНД“ – продукт, на два етапа: първи етап – прибор със завършен вендинг телеметрия; втори етап - цялостен прибор с фискална памет, в срок до 01.03.2019г., при следното възнаграждение: в размер на 3000 лв. без ДДС за първия месец и 4000 лева без ДДС за следващите месеци от срока на договора. Преди изработването на изделието ответникът следвало да представи: в срок до 1 месец – схема на изделието; в срок до още 1 месец след това – печатна платка, и още 1 месец след това – подготвен софтуер. Твърди се, че първоначално служителят на ответното дружество, който трябвало да изработи продукта – Р. Р., работил в офиса на ищеца, а след това продължил да работи извън офиса му. Твърди се също така, че в изпълнение на сключения договор ответникът не предоставил нито готов и изработен продукт, нито поетапно уговорените: разработена схема на изделието, разработка на печатна платка и софтуер на изделието. С фактура №**********/29.10.2018г. ищецът заплатил на ответника уговорената като дължима сума за първия месец, в размер на 3600,00 лв. с ДДС. Следствие неизпълнението на задълженията на ответника договорът бил развален едностранно от ищеца, считано от 20.12.2018г. - чрез изпратен имейл на електронната поща на ответника.

Изплатената въз основа на разваления договор сума била платена на отпаднало основание.

Претендира се от ищеца да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 1000,00 лв. – частичен иск от сума в размер на 3600,00 лева, като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване.

Ответникът „Релсис“ЕООД, представляван от управител И.Н.Т., не оспорва, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, но твърди, че това е въз основа на сключен договор за възлагане на консултантски услуги по развойна дейност на фискално устройство и между страните не е имало уговорка за изработване на готов продукт в срок до 01.03.2019г. Твърди, че въз основа на сключения договор ответникът е предоставил необходимите консултации и извършил необходимите дейности, като за първия месец е получил уговореното възнаграждение от 3600,00 лв. с ДДС. Не му било заплатено за извършеното от него през м. м. ноември и декември 2018г.

Считано от 20.12.2018г. договорът бил прекратен едностранно от него, поради неплащането на дължимите суми. Във връзка със задълженията по договора ищецът направил разходи за производство и доставка на печатни платки, от които: 284,16 лв. по фактура №**********/20.12.2018г. за производство и доставка на печатни платки; 80,00 лв. за митническо представителство; 24,00 лв. такса за предаване на митнически документ и 62,97 лв. – мито, ведно със законната лихва от завеждане на делото до изплащане на дълга.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Релсис“ЕООД е предявил и съдът е приел за разглеждане предявен от него насрещен иск срещу ищеца „Електронинвест“ЕООД, с който се претендира да бъде осъден ищеца да заплати сумата от 1000,00 лв. – частично от 4800,00 лв., представляваща неплатена цена за предоставени услуги за м. ноември 2018г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до погасяване на задължението, както и сумата от 1000,00 лв. – частично от 4800,00 лв., представляваща неплатена цена за предоставени услуги за м. декември 2018г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до погасяване на задължението. С насрещния иск ответникът претендира от ищеца да му заплати и следните суми: 284,16 лв. по фактура №**********/20.12.2018г. за производство и доставка на печатни платки;

80,00 лв. за митническо представителство; 24,00 лв. такса за предаване на митнически документ и 62,97 лв. – мито, ведно със законната лихва от завеждане на делото до изплащане на дълга.

Ответникът по насрещния иск оспорва да дължи посочените суми. Твърди, че не е имало уговорка за заплащане на разходи от страна на ищеца.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява лично от управителя си и заедно с адв. Т. С., които поддържат предявения първоначален иск и направеното оспорване на насрещния. Твърдят, че уговорката между страните е била да има готов продукт в срок до 01.03.2019г. Уточняват, че договорът с ответника е бил развален на 20.12.2018г., чрез следното изявление по електронна поща на имейла на ответника: „Приключвам този проект с теб, не виждам смисъл да губя време и пари“. Ответникът, чрез упълномощения адв. Г. Т., също поддържа предявения насрещен иск и оспорването на първоначалния. Не оспорва, че след 20.12.2018г. взаимоотношенията с ищеца са били прекратени, но от негова страна, чрез изпратено съобщение на имейла на ищеца на същата дата, поканващо за заплащане на дължими суми по фактури и прекратяване на взаимоотношенията.

С протоколно определение от 30.10.2019г. съдът е допуснал изменение в цената на предявения първоначален иск, като същият се счита не като частично предявен, а за сумата от 3600,00 лв. като получена на отпаднало основание.

С протоколно определение от 28.11.2019г. е допуснато увеличение в цената на предявените насрещни искове, като искът за неплатена цена на предоставени услуги през м. ноември 2018г. се счита предявен за сумата от 4800,00 лв., а искът за неплатена цена на предоставени услуги през м. декември 2018г. се счита предявен за сумата от 4800,00 лв.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери следното за установено от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че на 01.10.2018г. между тях е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което „Електронинвест“ООД е възложило на „Релсис“ЕООД да изработи

„Телеметричен модул за търговски автомати с фискално устройство“ или т.нар.

„ЕЛВЕНД“ – продукт при месечно възнаграждение в размер на 3000,00 лв. без ДДС за първия месец и в размер на 4000,00 лв. без ДДС за следващите месеци, след издаване на фактура от страна на изпълнителя. За облигационната връзка няма подписан писмен договор, а договореностите са постигнати между управителя на „Електронинвест“ООД Ю. Ц. и лицето Р. Р. – служител в „Релсис“ЕООД. Не е спорно също така, че на 29.10.2018г. „Релсис“ЕООД е издало фактура №**********/29.10.2018г. за сумата от 3600,00 лв. с ДДС за извършени софтуерни услуги през м. октомври 2018г. Съобразно заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице К.Д.Н., фактурата е осчетоводена, а дължимата по нея сума е заплатена от „Електронинвест“ООД на два пъти – 2600,00 лв. на 12.11.2018г. и 1000,00 лв. на 11.12.2018г. По нея е ползван и данъчен кредит в размер на 600,00 лв.

Между страните няма спор и относно това, че облигационното правоотношение по сключения на 01.10.2018г. договор е престанало да съществува след датата 20.12.2018г. Спорът между тях се концентрира върху това, дали между страните е бил уговорен срок за изпълнение на възложеното по договора до 01.03.2019г. и дали договорът е бил развален едностранно от възложителя – поради установяване от него, че изпълнителят няма да може да изпълни работата в първоначално уговорения срок до 01.03.2019г. и по уговорения начин – да има два готови прототипа, каквито са твърденията на ищеца по първоначалния иск.

За установяване на спорните въпроси, по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.

По искане на ищцовата страна като свидетели са разпитани Н.Т.К. и К.К.В.– дългогодишни служители в „Електронинвест“ООД.

Двамата свидетели установяват, че от страна на „Електронинвест“ООД е било възложено на Р. Р. да проектира и конструира ел. устройство, което да се монтира в кафе машини, за да се следи и предава информация за количеството на разходваните консумативи, а същевременно с това да има и фискална част.

Изпълнението на проекта включвало няколко етапа, за да се стигне до готово устройство. Първоначално Р. Р. работил в офиса на дружеството, след което продължил да работи вкъщи. И двамата свидетели сочат, че не са запознати с условията на сключения между страните договор. Заявяват, че не знаят Р. Р. да е представял нещо разработено по възложения проект.

По искане на ответната страна е разпитан като свидетел Р. Р.. Същият заявява, че работи на трудов договор с ответното дружество, като консултант по управление и като разработчик на софтуер и хардуер. Не притежава пълномощно за представителството на дружеството, в което работи. Заявява, че с ищцовото дружество е била постигната уговорка за разработване на устройство „Телеметрия за вендинг машини“ от ответника срещу заплащане на месечно възнаграждение в размер на 4000,00 лв. без ДДС, като за първия месец дължимата сума е уговорена в размер на 3000,00 лв. без ДДС. До такава договорка на заплащане се е достигнало, тъй като не е имало задание и спецификация.

Липсвали са детайли, които били добавяни в процеса на разработката.

Първоначално например съществувала само уговорката за телеметрия, а впоследствие била добавена фискална част към устройството. Това, според свидетеля било нормално, тъй като в такъв тип разработка нямало възможност решението да се получи изведнъж. В случая особено нещата се променяли много динамично. Още по-късно управителят на ищцовото дружество решил в устройството да има и разплащателна система. Между страните нямало уговорка за срок на приключване. Свидетелят Р. сочи, че през първия месец е била постигната цялостната концепция за устройството, разработена голяма част от схемите му, както и ел. компонентите и процесорите. До 17.12.2018г. била разработена схема за платка, която на 18.12.2018г. свидетелят Р. поръчал да бъде изработена от китайска фирма, тъй като цената там била по-ниска. Поръчката направил той, при уговорка за заплащане на материалите от тяхната фирма, след което да бъдат възстановени от „Електронинвест“ООД. Физическото изработване на платката започнало в китайската фирма около 20.12.2018г. и приключило около 25.12.2018г.

На 31.12.2018г. свидетелят Р. я освободил от митница. Междувременно на 19.12.2018г. той попитал управителя на ищеца Ю. Ц. защо няма плащане от негова страна, като той обещал до няколко дни да плати. В крайна сметка плащане не постъпило и това станало пречка да се продължи с разработката на устройството.

Свидетелят Р. твърди, че през цялото време е комуникирал с управителя Ц. – първоначално почти ежедневно, а впоследствие поне два пъти седмично. Според свидетеля Р., всичко което е изготвено и произведено е годно да се ползва.

Самата платка не била предоставена, тъй като не получил уговореното плащане за работата.

Приложени по делото са и следните писмени доказателства:

Фактура №**********/20.12.2018г., издадена от

„Релсис“ЕООД с получател „Електронинвест“ООД, за сумата от 284,16 лв., дължима за производство и доставка на 10 броя печатни платки;

Митническа декларация за внос от Китай на 10 броя многослойни печатни платки + 1 брой стенсил към тях, както и преводно нареждане от 31.12.2018г. за превод от „Релсис“ЕООД към ТМУ Аерогара София на сумата от 62,97 лв.

Фактура №**********/31.12.2018г., издадена от

„Ди Ейч ел Експрес България“ЕООД на „Релсис“ЕООД за сумата от 24,00 лв. – такса предаване на митнически документи, както и фискален бон за заплащането й.

Фактура №231691/31.12.2018г., издадена от

„Александър Логистикс“ООД на „Релсис“ЕООД за сумата от 80,00 лв. – за митническо представителство, както и фискален бон за заплащането й;

Проформа фактура №**********/26.11.2018г., издадена от „Релсис“ЕООД на „Електронинвест“ООД за сумата от 4800,00 лв. – за проектиране печатни платки – 11.2018г.