Решение № 1105 от 22.08.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 749/2024
- Вид
- Решение № 1105
- Подписан
- 22.08.2024
- В сила
- 07.02.2025
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1, б."в" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл.24, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1105 гр. Пловдив, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330200749 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504401084, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ЕВРОТРАНСПОРТ 2000“ ЕООД, ЕИК 121596024, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. ал. 3, във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят „ЕВРОТРАНСПОРТ 2000“ ЕООД в жалбата и депозирани от процесуалния му представител молби, оспорва по същество вмененото му нарушение и излага конкретни съображения с искане за отмяна на издадения електронен фиш /ЕФ/. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се и представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез процесуалния представител юрк. С. и в депозирани по делото молби и 1 съпроводително писмо, излага доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу „ЕВРОТРАНСПОРТ 2000“ ЕООД, за това, че на 28.01.2021г. в 21:44 часа е установено нарушение № В85СЕВВ92B7B7CF2E053011F160AAEDC, с ППС влекач
„ИВЕКО
АС440СТП ЦНГ“, рег.№ **, с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състав 44000, в Община Марица за движение по път А-1 км 130+588, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 20072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 130+588.
За извършеното нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса - писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни и взаимно подкрепящи се.
При тази фактическа установеност съдът приема за безспорно установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, жалбоподателят е извършил описаното нарушение на чл. 102, ал. 2 от 2
Закона за движението по пътищата. Посочената норма задължава собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Субект на задължението по нормата в случая се явява ползвателят, който в случая е „ЕВРОТРАНСПОРТ 2000“ ЕООД. Жалбоподателят е имал задължението да не допусне движение на ППС в обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В случая не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като въпреки това жалбоподателят е допуснал движение на ППС, което съставлява нарушение на горецитираната разпоредба. От значение е преминаването на ППС през съответен сегмент, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса за този сегмент, каквото в случая безспорно се установява. По делото не се установяват данни за технически неизправности в системата за събиране на пътни такси към процесната дата.
При извършената служебно дължима проверка за законосъобразност съдът намира, че приложеният в случая ред за санкциониране на процесното деяние чрез издаване на електронен фиш е допустим от гледна точка на действащото законодателство. Макар в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да е направено препращане единствено към нарушенията по чл. 179, ал.
3 от ЗДвП, то от своя страна правилото по чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за "електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 3б от ЗДвП“. Следователно издаването на електронен фиш и за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е допустимо и е изрично предвидено в действащото законодателство.
Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от разпоредбите на чл.
187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП. С посочените норми се регламентира правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, да се освободи от административнонаказателна 3 отговорност чрез представяне на съответна декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването на акта за установяване на административно нарушение или на електронния фиш, като при изпълнение на процедурата издаденият електронен фиш се анулира. Това правило отново сочи, че деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП може да бъде установявано и санкционирано и чрез издаването на електронен фиш.
В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП като задължителен реквизит на ЕФ е предвидено вписването на собственика или ползвателя на пътното превозно средство. Същевременно годен субект на нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към което препраща чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, е водачът на автомобила, а не неговият собственик или регистриран ползвател.
Собственикът или ползвателят може да носи отговорност за нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в случаите на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Последната разпоредба дава регламентация на случаите, когато е установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя. Допустимостта за развитието на процедурата в отсъствие на нарушителя отново сочи на дадена от законодателя санкция деяние с процесната правна квалификация да бъде установявано, а наказанието налагано и чрез издаването на електронен фиш.
Най-сетне разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП регламентира правомощие за определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица при изпълнение на функциите да съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че налагайки санкцията за извършеното нарушение с електронен фиш, процесуалният закон е приложен правилно, а съществено нарушение на процедурните правила не е допуснато, като е съвсем ясно и кой е административнонаказващият орган.
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно средство, посочен е вписания ползвател на същото – а именно дружеството-жалбоподател, описано е нарушението – движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, както и нарушената законова разпоредба – на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
Въпреки установеното нарушение, съдът намира, че са налице основания за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционирания едноличен търговец и отмяна на издадения срещу него 4 електронен фиш.
Такова отменително основание е изтеклата в случая давност за преследване на нарушителя.
Тъй като процесното деяние е установено с автоматизирано техническо средство, записващо включително датата на извършване на нарушението, то датата на издаване на електронния фиш от системата на АПИ неминуемо съвпада с тази на извършването и на установяването на нарушението. След като процесното нарушение е извършено на 28.12.2020г., установено и санкционирано с издаването на ЕФ на 28.12.2020г., то от този момент е започнала да тече обикновената тригодишна давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН предвижда по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита да се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
От своя страна чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК сочи, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. В случая този срок е изтекъл на 28.12.2023г., тъй като по делото не се доказва дотогава давността да е била прекъсвана или спирана.
Задължение на административнонаказващият орган след съставяне на ЕФ е да връчи фиша на дружеството нарушител, за когото е разполагал с данни за адреса на управление, ЕИК на дружеството, законен представител и собственик/ползвател на заснетото от автоматизираната система ППС, видно от представената по административната преписка справка. Същите данни съответстват на посочените в обжалвания електронен фиш. По преписката е представено и известие за доставяне № ИД PS 1618 OOVHG4 5, адресирано до „ЕВРОТРАНСПОРТ 2000“ ЕООД с адрес: ***, доставено на 16.01.2024г.
По делото липсват други доказателства, от които да се установи, че след датата на извършване на нарушението
28.12.2020г., административнонаказващият орган е предприел действия по връчване на електронния фиш, като е налице единствено описаното действие по връчването му на 16.01.2024г.
При тези факти съдът приема, че срокът на тригодишната обикновена преследвателна давност не е прекъсван и е изтекъл, както се посочи по-горе 5 на на 28.12.2023г., а електронният фиш е връчен след този момент. По този начин наказващият орган не е предприел необходимите действия по връчване на електронния фиш своевременно и е връчил последния малко над три години след неговото издаване.
Бездействието на административннаказващият орган е довело до изтичане на предвидената погасителна давност от три години, поради което този орган не е следвало да връчва електронния фиш след този срок, а е следвало да прекрати административнонаказателното производство. С факта на изтичането на срока на давността за преследване на нарушителя се погасяват правомощията на държавата по административнонаказателното правоотношение и се изключва възможността за административнонаказателно преследване на дееца.
Поради гореизложеното следва да се приеме, че административнонаказателната отговорност на дееца е погасена по давност и наказателното постановление следва да се отмени, а административнонаказателното производство следва да се прекрати /с аргумент от чл.34, ал.1, б."в" вр. чл.11 от ЗАНН вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК/.
Разпечатката съдържа 39 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b91d11d-de9b-48b4-9541-77351273bb12