Решение № 416 от 07.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Велико Търново, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500536 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.437 от ГПК ввр. чл.435 ал.2 т. 7 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба с вх.№6097/05.05.2023г. от М. И. М.(чрез адв.И. С. от САК) – длъжник по изп.дело№20227280403524 по описа на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС, против Постановление за разноски на ЧСИ Д.Колева, обективирано в ПДИ и в съобщение от 28.04.2023г., в което се твърди, че разноските възлизат на 489.89лв.. без да се предоставя информация за конкретните изпълнителни действия и точки по ТТРЗЧСИ, за които сумите са начислени. Изразът ‘‘постановление за разноски” следвало да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението(Тълкувателно решение от 10.07.2017г. по тълк.дело№3/2015г. - ОСГТК ВКС). Обжалва присъдените разноски по изп.дело, обективирани във връчената му покана за доброволно изпълнение/ПДИ/ и иска спиране на производството, до произнасяне на компетентния по жалбата съд. Жалбоподателят счита, че „разноските(освен тези за образуване на изпълнителното дело, налагане на запор върху банков сейф и връчване на покана за доброволно изпълнение) са начислени без законово основание, за неизвършени от ЧСИ и непоискани от взискателя изпълнителни действия“. Моли съдът да се произнесе с акт, с който да намали размера на разноските по изпълнителното дело и да спре изпълнението по чл.438 до разрешаване на въпроса относно дължимостта на разноските.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от страна на Община Г.Оряховица, - взискател по изп.дело№20227280403524 по описа на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС , не е постъпило писменo възражение във връзка с депозираната жалба на длъжника.

Съгласно чл.436 ал.3 изр.II от ГПК са приложени и мотиви по обжалваните действия от страна на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС . Заема се становище за неоснователност на 1 жалбата с искане да бъде оставена без уважение. Действително в ПДИ не било конкретизирано какви суми като такси и разноски по кой текст от ТТРЗЧСИ са начислени, но на база приложените но изп.дело книжа, било видно, че таксите са начислени на основание т.1 от ТТРЗЧСИ образуване на изп.производство, т.3 от ТТРЗЧСИ - извършване на справки за имуществото на длъжника, т.5 от ТТРЗЧСИ - връчване на съобщения (включващи всички опити за уведомяване на длъжника) и т.9 - от ТТРЗЧСИ налагане на запор, както и съответните допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ. Следва да се посочи, че според чл.79 ал.2 от ГПК невнесените от взискателя авансови такси се събират от длъжника. Предметът на изп.дело е публично общинско вземане за данъци и такси, kaто съгласно чл.84 т.3 от ГПК, такси не следва да се събират авансово от взискателя. Пропорционалната такса по т.26 от ТТРРЗЧСИ не се дължи авансово от длъжника, а се събира впоследствие в хода на изпълнението като процент от събраната парична сума(указана била в пълен размер в поканата за доброволно изпълнение). С оглед депозираното известие за погасяване по давност на задължението към Общ.Г.Оряховица, съответният размер бил приспаднат от размера на дълга. Съгласно ЗЗД, едно задължение се погасява чрез различни способи, като един от тях е изтичане на срока на погасителната давност, т.е. изтичането на давностния срок на едно задължение има същият правен ефект, както заплащането му. Счита за неправилен изводът на длъжника, че след като задължението е погасено, поради изтекла давност и то след датата на образуване на изп.производство, не се дължи съответната пропорционална такса за изпълнение на задължението. Обжалването не спирало изпълнението, съгласно чл.438 от ГПК и с оглед на изброените аргументи не следвало да бъде спирано изпълнителното производство.

По делото е депозирана молба в вх.№7441/25.07.2023г. от жалбоподателя М.(чрз адв.И.

Ст.С. от САК), с която прави допълнение(излага допълнителни аргументи) относно отмяната на обжалваното постановление за разноски. Счита, че разноски не се дължали, защото изп.дело било без предмет. С приложения към жалбата протокол за погасяване по давност на сумите за МДТ, общината признала, че вземането не съществува. Твърди, че настъпила перемция на изпълнителното дело. Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай, че в продължение на две години взискателят не поиска от съдебния изпълнител предприемането на изпълнителни действия. При положение, че взискателят в продължение на две години не бил поискал извършването на изпълнителни действия, спрямо длъжника, същият се дезинтересирал от хода на изпълнителното производство.

Съгласно чл.79 ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя(в случая) или отменени от съда. При това положение разноските следва да оставали за сметка на взеискателя. Ако се приемело, че разноските били реално извършени и делото не било перемирано, то следвало да бъдат намалени разноските, поради несъразмерност на основание чл.73а от ГПК. Видно от ПДИ вземанията на Община Г.Оряховица са в размер на 237.12 лв.

Минималната работна заплата за страната за 2023г., определена с ПМС№497/29.12.2022г. е 780.00лв. и следователно дългът представлявал 30% от минималната работна заплата. Съгласно чл.73а ал.1 т.3 от ГПК, сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер от 20% до 50% от минималната работна заплата – 50% от минималната работна заплата. Така, разноските за длъжника в процесния случай не можело да превишават 390.00лв.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните 2 действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изп.производство№20197300400802 по описа на ЧСИ М.Глушкова е било образувано по молба на Община Г.Оряховица, въз основа на АУЗ по чл.106/чл.107 от ДОПК №15681/20.10.2017г. от Община Г.Оряховица. Впоследствие ЧСИ М.Глушкова с per.№730 е загубила правоспособност на основание чл.31 ал.1 т.1 от ЗЧСИ, като правомощията по изпълнението били прекратени и служебният архив - предаден на основание Заповед№СД-04-1/06.01.2022г. на МП – на ЧСИ Д. Ж.К. с рег.№728, с район на действие ВТОС. Така, изп.дело е заведено като изп.дело№202272804003524 по описа на ЧСИ Д. Ж.К. с район на действие ВТОС.

Видно от материалите по изпълнителното дело, са правени няколко опита, от датата на образуването му, за уведомяване на длъжника по реда на чл. 428 ГПК чрез връчване на покана за доброволно изпълнение. При последния опит на 24.04.2023г., чрез ЧСИ Мирослав Колев с район на действия СГС, ПДИ е връчена лично на длъжника М. И. М. на 05.05.2023г.) , kaто освен посочените задължения – главница и лихви(главница 61.07.лв. със законна лихва 21.51лв. за периода: 20.11.2019г.-25.04.2023г.; главница 114.28лв. със законна лихва 40.26лв. за периода:

20.11.2019г.-25.04.2023г.; неолихвяеми вземания(мораторни лихви, обезщетение и т.н.) 148.43лв., са вписани и: 50.00лв. – разноски по изпълнителното дело; 415.86лв. – с ДДС такси по ТТРЗЧСИ.

Според съобщение на ЧСИ от 28.04.2023г. разноските възлизат на 489.89лв. По реда на чл.436 ал.3 от ГПК ЧСИ и посочил, че таксите са начислени на осн ование т.1 от ТТРЗЧСИ - образуване на изпълнителното производство, т.3 о т ТТРЗЧСИ - извършване на справки за имуществото на длъжника, т.5 от ТТРЗЧСИ - връчване на съобщения (включващи всички опити за уведомяване на длъжника), т.9 от ТТРЗЧСИ - налагане на запор, т.10 от ТТРЗЧСИ – налагане/вдигане на възбрана както и съответните допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса по т.26 по ТТРРЗЧСИ не се дължи авансово от длъжника, а се събира впоследствие в хода на изпълнението като процент от събраната парична сума, но е указана в пълен размер в ПДИ.

В тази връзка, e изискана от ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС подробна справка(с изх.№10726/24.07.2023г.) относно размер и вид на начислените разноски по изп.дело№20227280403524(т.1 от ТТРЗЧСИ - образуване на изпълнителното производство, т.3 от ТТРЗЧСИ - извършване на справки за имуществото на длъжника, т.5 от ТТРЗЧСИ - връчване на съобщения (включващи всички опити за уведомяване на длъжника); т.9 от ТТРЗЧСИ - налагане на запор; т.10 от ТТРЗЧСИ - налагане на възбрана; т.10 от ТТРЗЧСИ – налагане/вдигане на възбрана; т.31 ТТРЗЧСИ - съответните допълнителни разноски; т.26 по ТТРРЗЧСИ(пропорционалната такса, ако е начислена и посочена в ПДИ). Така, през периода на „съществуването“ на изп.дело№20197300400802 по описа на ЧСИ М.Глушкова(до 28.04.2023г.) били начислени; по т.1 от ТТРЗЧСИ - образуване на изпълнителното производство(на 05.12.2019г.) – 24.00лв. с ДДС; по т.3 от ТТРЗЧСИ - извършване на справки за имуществото на длъжника (на 05.12.2019г., на 14.12.2019г. и на 21.05.2020г.) – 54.00лв. с ДДС; по т.5 от ТТРЗЧСИ - връчване на съобщения (включващи всички опити за уведомяване на длъжника на 05.12.2019г.) – 24.00лв. с ДДС; по т.9 от ТТРЗЧСИ - налагане на запор(на 14.12.2019г.) – 18.00лв. с ДДС; по т.10 от ТТРЗЧСИ – налагане/вдигане на възбрана(на 05.12.2019г. и на 14.12.2019г.) – 54.00лв. с ДДС; по т.31 ТТРЗЧСИ - съответните допълнителни разноски(на 05.12.2019г., на 05.12.2019г., на 05.12.2019г., на 05.12.2019г., на 05.12.2019г., на 14.12.2019г., на 14.12.2019г., на 14.12.2019г., на 06.04.2020г. – 59.88лв. с ДДС; по т.26 по ТТРРЗЧСИ(пропорционалната такса, ако е начислена и посочена в ПДИ – на 27.11.2019г. - 52.30лв. с ДДС и на 17.12.2019г. – 12.00лв. с ДДС, или общо 370.18лв. През 3 периода на „съществуването“ на изп.дело№20227280403524 по описа на ЧСИ Д.Колева(до 28.04.2023г.) били начислени: по т.3 от ТТРЗЧСИ - извършване на справки за имуществото на длъжника(на 07.04.2023г.) – 6.00лв. с ДДС; по т.4 от ТТРЗЧСИ - връчване на съобщения чрез ЧСИ – на 11.04.2023г. – 12.00лв. с ДДС; по т.5 от ТТРЗЧСИ - връчване на съобщения(включващи всички опити за уведомяване на длъжника - на 11.04.2023г., на 28.04.2023г.) – 48.00лв. с ДДС; по т.31 ТТРЗЧСИ - съответните допълнителни разноски(на 05.12.2019г., на 05.12.2019г., на 11.04.2023г. и на 11.04.2023г. – 3.71лв. с ДДС, или общо 69.71лв.

С протокол изх.№35/02.05.2023г., съставен от Община Г.Оряховица Отдел МДТ, с който на основание чл.171 и чл.173 от ДОПК са погасени по давност(главница и лихви) по партидата на М. И. М. общо на стойност 394.60лв.(180.74лв. – главница и 213.86лв. – лихви).

До ЧСИ Д.Колева е изпратено писмо от 02.05.2023г. от Общ.Г.Оряховица, с което Общината-взискател уведомява ЧСИ, че на основание чл.168 т.3 от ДОПК и във връзка с предявен от длъжника М. възражение за изтекла погасителна давност, са погасени публичните задължения, установено с АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК №1568-1/20.10.2017г. Отпаднала била претенцията на взискателя за претендираното юрисконсултско възнаграждение. Прави се искане от взискателя след събиране на таксите и разноските, да бъде прекратено изп.дело и да се вдИ. наложените обезпечения.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

В чл.435 ал.2 от ГПК изчерпателно и лимитивно са изброени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Глава XXXIX от ГПК, обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в ГПК е в Част I "Общи правила". Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство.

Жалбата по чл.435 ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК(на 05.05.2023г.). Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление(инкорпорирано в ПДИ от 11.04.2023г. и получена на 24.04.2023г. и съобщение от 28.04.2023г.) касае разноските по изпълнението, т.е. попада в нормата на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК – разноските по изпълнението. Внесена е и дължимата държавна такса. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.