Решение № 781 от 15.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Варна, 15.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110205051 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по ж а л б а от „Мипс-Инвестмънт“ АД гр. Варна, ЕИК 103584675, срещу Наказателно постановление №92-02-261 от 24.10.2023 г., издадено от изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което за нарушение по чл.63, ал.6 ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1000.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено, като твърди, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Навежда и твърдения за маловажност на санкционираното нарушение. Претендира и присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.08.2023 г. във връзка с разглеждането на подадено от въззивника „Мипс-Инвестмънт“ АД Заявление рег.№20230811104954, Й.С. - длъжностно лице по регистрация по ЗТРРЮЛНЦ, констатирала, че по делото на търговеца до съответната дата няма вписан действителен собственик, въпреки, че дружеството е акционерно и неговия действителен собственик е следвало да бъде заявен най-късно до 31.05.2019 г., при което отправила съответна докладна рег.№92-02-261 от 22.08.2023 г. до директора на дирекция ПОЧРД.

Въз основа на представената докладна Г.И. – юрисконсулт в дирекция ПОЧРД при Агенция по вписванията, извършил справка по електронната партида на въззивника в информационната система на ТРРЮЛНЦ и също установил, че няма данни за заявен действителен собственик на въззивното дружество, за което бил съставен Констативен протокол №92.02.261 от 25.08.2023 г.

1

На 05.09.2023 г. бил изготвен от неустановено лице АУАН №92-02-261, който бил предаден на свид. И. Г. - гл. специалист в Служба по регистрация - Варна към Агенцията по вписванията, вписана в документа като актосъставител и именно тя връчила на представител на въззивното дружество препис от АУАН №92-02-261 от 05.09.2023 г.

Въпреки, че в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок въззивникът представил писмено възражение срещу съставения АУАН, с което оспорил твърдяното нарушение и заявил, че при издаване на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, изпълнителният директор на Агенция по вписванията, приемайки идентична фактическа обстановка, като изложената в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното НП №92-02-261 от 24.10.2023 г., с което наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция" в размер 1000 лв за извършено нарушение по чл.63, ал.3 ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свид. И. Г., така и от приобщените документи - пълномощно изх.№РД-01-766 от 03.11.2022 г.; АУАН №92-02-261 от 22.11.2023 г.; НП №92-02-261 от 24.10.2023 г.; възражение рег.№92-02-261 от 14.09.2023 г.; пълномощно; разписка от Български пощи ЕАД от 24.10.2023 г.; разписка от Система за сигурно електронно връчване; докладна записка рег.

№ 92-02-261 от 22.08.2023 г.; КП №92-02-261 от 25.08.2023 г.; справка от ТР и регистър на ЮЛНЦ; покана за съставяне на АУАН по сигнал от 22.08.2023 г.; 2 бр. разписки от Български пощи ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН за описание на датата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП са отразени датата 25.08.2023 г., на която е констатирано неизпълнение на съответното императивно изискване, така и крайния срок – 31.05.2019 г., до който въззивникът е бил длъжен да представи в ТРРЮЛНЦ заявление за вписване на обстоятелствата по чл.63, ал.4 ЗМИП. И въпреки отразяването на законоустановен краен срок до 31.05.2019 г., не е посочена датата на извършване на нарушението, която дата е първия календарен ден (01.06.2019 г.) след изтичане на предоставения срок. Нито в АУАН, нито в НП е посочена конкретна дата на нарушението, явяваща се задължителен реквизит на посочените два акта.

С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е, да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата в относимата редакция на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН предвижда императивно в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го потвърждават. Не случайно, датата, мястото, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, са включени като задължителен реквизит от НП в една и съща разпоредба – чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Това е така, защото датата на нарушението е съществена част от неговото описание, като при това, датата е и съществен индивидуализиращ негов признак. И 2 обвинение за нарушение, без посочена дата, е неконкретно, непълно и неясно.

Действително, с чл.53, ал.2 ЗАНН е предвидена възможност, НП да се издаде и при допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Но, тази норма не предоставя на наказващия орган правомощие, да възпроизведе и в НП допуснатата в АУАН нередовност. Напротив, с чл.53, ал.2 ЗАНН на наказващия орган се дава възможност да отстрани нередовността по АУАН именно чрез привеждане съдържанието на НП в съответствие със законоустановените изисквания.

Административно-наказателното производство е строго формално, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Посочване на точната дата на извършване на нарушението е задължителен реквизит както в АУАН, така на НП и има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.

Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Изискванията на закона са поставени с цел, на наказаното лице да бъде напълно ясно, а не да прави логически, фактически или правни изводи относно обстоятелствата, за какво нарушение, извършено на коя дата, на кое конкретно място и при какви обстоятелства, е наложено наказание. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, какъвто е датата на извършването му, да се извлича от данните по преписката. Волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП . В този смисъл, непосочването в АУАН и в НП на датата на извършване на твърдяното нарушение, която е основен елемент от фактическия състав на съответното деяние, представлява съществено процесуално нарушение, доколкото обективно препятства възможността за пълноценно и адекватно реализиране на правото на защита на въззивника, което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.

Наред с изтъкнатото, съдът също така намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила, което е опоричило самото производство до степен, изискваща безусловна отмяна на наказателното постановление.

Съдът напълно кредитира показанията на свид. И. Г., която категорично и недвусмислено изтъкна, че тя само е вписана като актосъставител, но не тя в действителност, е съставила процесния АУАН 92-02-261 от 05.09.2023 г. Само въз основа на това основание, процесното наказателно постановление, следва категорично да бъде отменено.

Свидетелят И. Г. подробно обясни, че АУАН бива съставян от неизвестно за нея лице в правен отдел на Агенция по вписванията в гр. София, като тя е получила разпореждане само да връчи предоставеният й предварително изцяло съставен АУАН.

Подобен подход от страна на административно-наказващия орган е меко казано обществено неприемлив.

Действително, формално погледнато свид. И. Г. притежава материална компетентност да съставя АУАН за установени нарушения по Закон за мерките срещу изпирането на пари, предвид Заповед №РД- 01-402 от 29.06.2022 г. на изп. директор на Агенция по вписванията, но в случая свид. И. Г. нито пряко, нито косвено е установила нарушението, а само е пристъпила към връчване на АУАН, без както самата тя изтъкна, да е запозната с детайлите по казуса, като според съда подобен подход пряко нарушава принципите на правовата държава и е напълно незаконосъобразен.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

3

При приетата за установена фактическа обстановка се налага несъмнена констатация, че към крайната дата на законоустановения срок – 31.05.2019 г. въззивникът “Мипс-Инвестмънт“ АД не е изпълнил задължението да заяви за вписване обстоятелствата по чл.63, ал.4 ЗМИП относно действителния собственик на дружеството, с което в първия ден след изтичане на съответния срок – 01.06.2019 г., е осъществил съответното нарушение по чл.63, ал.6 ЗМИП. Но, въпреки тази констатация, правилната квалификация и правилно приложената санкционна норма с коректно определен минимален размер за всяко от констатираните нарушения, при допуснатите съществени процесуални нарушения, процесното НП следва да бъде отменено.

Наред с изтъкнатото, при приетите констатации относно датата на извършване на твърдяното нарушение се налага и извод, че в хода на образуваното първоинстанционно производство е изтекла абсолютната давност за реализиране на административнонаказателна отговорност.

В ЗАНН липсва регламентация на института абсолютната погасителна давност за административно-наказателно преследване и в чл.34 ЗАНН няма формулирана норма, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, уреждаща абсолютната давност.

Според Тълкувателно решение №1/15 г., постановено по тълк. дело №1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховен административен съд, разпоредбата на чл.11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Доколкото за процесното нарушение е предвидено наказание "имуществена санкция", абсолютният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, възлиза на четири години и шест месеца, считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 01.06.2019 г., при което следва да се приеме, че абсолютният давностен срок е изтекъл на 03.12.2023 г.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК и с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено плащане, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторени разноски за възнаграждение на адвокат в претендирания размер 410.00 лв, който не надвишава установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №92-02-261 от 24.10.2023 г., издадено от изпълнителен директор на Агенция по вписванията гр. София, с което за нарушение по чл.63, ал.6 ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП, на „Мипс-Инвестмънт“ АД гр. Варна, ЕИК 103584675, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1000.00, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН.