Определение № 39053 от 22.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 29119/2026
- Вид
- Определение № 39053
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 28 · Кодекс на международното частно право
- член 18 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39053 гр. София, 22.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20261110129119 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 55020/ 17.02.2025 г. на „Топлофикация София“ ЕАД против А. Й. И. с ЕГН **********.
С исковата молба са заявени обективно съединени осъдителни претенции с правна квалификация по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца изрично посочените в исковата молба суми, дължими по договор за продажба на топлинна енергия.
Настоящият състав приема, че следва да обяви, че спорът между страните не му е международно подсъден и прекрати производството по делото, при следните аргументи:
Видно от съдържанието на исковата молба, в случая се касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия.
Предвид това несъмнено е, че по същия ответникът има качеството на потребител, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на потребителите /ЗЗП/, поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК. по
От извършената справка в НБД „Население“ се установява, че от 01.01.1980 г. А. Й. И. няма регистриран настоящ адрес в Република България, тъй като пребивава в Гърция. От справката не се установява и регистриран точен постоянен адрес на ответника в Република България.
Горното дава основание да се приеме, че ответникът А. Й. И. няма обичайно местопребиване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ГПК, в случаите на спор с потребител, какъвто е настоящият случай, не е допустимо спорът да бъде решен от арбитражен съд.
По смисъла на чл. 113 ГПК – исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в 1 чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните, а договор за избор на съд, по смисъла на чл. 117, ал. 3 ГПК, не се твърди, нито установява.
Установява се, че ответникът към настоящия момент няма регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България. Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където потребителят има местоживеене. Понятието „местоживеене на потребителя“, посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в съда – така определение на СЕС от 03.09.2020 г. по дело С-98/20.
С оглед на горното и като се има предвид, че съгласно чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно от съда, настоящият съдебен състав приема, че предявените искове не са му международно подсъдни.
В разглеждания случай, ищецът е българско юридическо лице, ответникът – потребител, който няма обичайно местопребиване в страната ни, между страните не е налице договор за избор на съд след възникване на спора, поради което спорът не е подведомствен на българския съд.
В този смисъл и съдебната практика – Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д. № 449/ 22 г., ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по исковете, предявени с искова молба с вх. № 315330/13.10.2026 г. на „Топлофикация София“ ЕАД против А. Й. И. с ЕГН **********, с местоживеене в Гърция, въз основа на която е образувано гр.д. № 29119/2026 година по описа на Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 29119/ 2026 година, по описа на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2