Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3902 от 28.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 17612/2024
Вид
Решение № 3902
Подписан
28.10.2025
В сила
19.11.2025
Състав
СТАНИСЛАВ БОРИСЛАВОВ СЕДЕФЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 31, ал.7, т.4, изр. второ · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 3902 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110217612 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и първи август две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар И.Петрова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 17612 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Е. Н. срещу Наказателно постановление /НП/ № 244332-009453 от 07.05.2024 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва описаната в НП фактическа обстановка, поради което 1 иска наложеното административно наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание в което е даден ход по същество жалбоподателят, редовно призован, се явява и поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

Н а 13.04.2024 г. С. С. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел. Нарушителят подписал съставения против него АУАН като посочил, че има възражения. Такива били изложени и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като била оспорена фактическата обстановка в АУАН.

Въз основа на АУАН на 07.05.2024 г. Г.Б. –началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл.

34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и правилно квалифицирано, поради липсват процесуалните основания за отмяна на атакуваното НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Н а 13.04.2024 г. около 17.10 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал лек автомобил ***, с рег. № ********* по бул. “Христо Ботев“, с посока на движение от ул.“Пиротска“ към бул. „Т.Александров“. На кръстовището с бул. „Т.Александров“ жалбоподателят навлязъл в кръстовището, в който момент светлинният сигнал на светофарната уредба се сменил от зелен на жълт.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена след анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите М.В. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.

От доказателствата по делото не се установява, че към момента на приближаване до кръстовището на управлявания от жалбоподателя лек автомобил вече е светел жълт сигнал на светофарната уредба. Свидетелката В. е категорична, че не е възприела да са навлезли в кръстовището при жълт цвят на светофарната уредба. Това съвпада с изложената от жалбоподателя теза в обясненията му, като той твърди, че при приближаване към кръстовището е светел зелен цвят на светофара, а жълтият цвят е 2 светнал едва, когато е бил в кръстовището. Съдът намира, че следва да кредитира тези гласни доказателствени средства, доколкото същите са логични и последователни и няма доказателствени материали, които да ги оборват.

При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят не е осъществил от състава на нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредбата участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоплинията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.

Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището.

Същевременно разпоредбата на чл. 31, ал. 7, и т. 4 от ППЗДвП: указва, че жълта светлина означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.

В настоящия случай не се доказа по изискуемия несъмнен начин, че към момента навлизане в кръстовището от страна на жалбоподателя вече е светел червен сигнал на светофарната уредба, каквото административно нарушение му е вменено, респективно е налице неправилно приложение на закона спрямо установената фактическа обстановка. Същевременно законодателят приема, че в определени случаи навлизането и преминаването през кръстовище при жълт сигнал на светофара е разрешено, доколкото спирането би могло да създаде опасност за движението. Подобно обстоятелство би представлявало съществено изменение на обстоятелствата на нарушението по смисъла на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, за съда не съществува възможност да измени НП, като наложи наказание на жалбоподателя за това. На самостоятелно основание остава недоказано, че в случая за жалбоподателя при появата на жълта светлина е съществувала възможност да спре, без да създаде опасност за движението и респективно, не може да бъде изключено приложението на чл. 31, ал.7, т.4, изр. второ от ППЗДвП.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че жалбата е основателна и НП следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-009453 от 07.05.2024 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на А. Е. Н. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

3

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4