Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 23.08.2024, Районен съд - Троян

Съд
Районен съд - Троян
Дело
Административно наказателно дело 100/2024
Вид
Решение № 76
Подписан
23.08.2024
В сила
16.06.2025
Състав
Светла Иванова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 153, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • Член 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.296 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Троян, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Кремена Н. Раева като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Административно наказателно дело № 20244340200100 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Т. Л. Г. от с.Б., общ.С., чрез адв. Р. Б. от АК Габрово срещу Заповед за задържане на лице рег. № 359зз-66/17.04.2024 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от служител на РУ-Троян – С. Ц. И., заемащ длъжността Инспектор в група „ТП“ при „ОП“ при РУ Троян.

В жалбата излага доводи за незаконосъобразност на заповедта. Твърди се, че при издаване на оспорената ПАМ не са били налице данни за извършено престъпление от оспорващия Г. и задържането му на осн.чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е неправилно и незаконосъобразно, както и че тя не съдържа всички реквизити, предвидени в закона.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да отмени като неправилна и незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № 359зз66/17.04.2024 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от служител на РУ-Троян – С. Ц. И., заемащ длъжността Инспектор в група „ТП“ при „ОП“ при РУ - Троян.

Съдът конституира страните по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК, а именно:оспорващият Т. Л. Г., ЕГН ********** и органът, издал административния акт - С. Ц. И., заемащ длъжността Инспектор в група „ТП“ при „ОП“ при РУ - Троян.

Ответникът по жалбата С. Ц. И. - Инспектор в група „ТП“ при „ОП“ 1 при РУ - Троян, е представил отговор, в който е изложил, че оспорената Заповед за задържане на лице рег. № 359зз-66/17.04.2024 г., е издадена на основание чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с постъпил на 17.04.2024г. сигнал от лицата П.Л.П. и К.А.Б.. Същите, лично в РУ – Троян са заявили, че Т. Л. Г.- бивш съпруг на Б. се е доближил на по малко от 30 м. до Б., след като има издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие.

Излага, че при проведените ОИМ и снетите сведения от двете лица се установило, че на 17.04.2024г., П. и Б. са били в сградата на РС-Троян, по повод насрочено дело. Около 14.30 часа, след като делото е приключило, К. Б. и П.П. били пред сградата на съда / в тунела между съд и прокуратура/, когато Г. излязъл от намиращата се в близост банка и тръгнал към тях. След като се доближил непосредствено до тях, П. го избутал, притеснен за приятелката си Б., която била бременна в деветия месец, след което подали сигнал в РУ – Троян.

Снето било и сведение от Г., който на 17.04.2024г. в 14.21 часа е подал сигнал на тел.112, че в района на РС-Троян е бил ударен от лицето П.Л.П.. В сведенията си заявил, че излизайки от банката, находяща се до РС-Троян е говорил по телефона и забелязал, че Б. и П. седят срещу него, след което П. го ударил.

В отговора се излага, че незабавно е изискана заповедта за незабавна защита от РС-Троян, от която се установило, че действително на Т. Г. е забранено да приближава К. Б. на по малко от 30м. На осн.чл.65 от ЗМВР на Г. бил съставен протокол за предупреждение стриктно да спазва издадената му Заповед за незабавна защита №2/19.03.2024 на РС-Троян и е задържан за срок от 24 часа в сградата на РУ – Троян, с оглед данни за извършено престъпление по чл.296 от НК.

В съдебно заседание оспорващият Т. Л. Г., р.пр., не се явява, представлява от своя упълномощен процесуален представител адв. Р. Б. от АК-Габрово. Моли да бъде уважена жалбата, тъй като не отговаря на изискванията на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Навежда доводи за незаконосъобразност и нецелесъобразност на издадената заповед за задържане.

Ответникът С. Ц. И. р.пр. се явява лично в съдебно заседание. Излага, че заповедта е издадена след анализиране на цялостната фактическа обстановка и при стриктно спазване разпоредбите на съда в издадената заповед за незабавна защита.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Повод е постъпил на 17.04.2024г. сигнал от лицата П.Л.П. и К.А.Б., за нарушаване на наложени мерки по ЗЗДН. Започнала е незабавна проверка в хода на която били снети сведения от П. и Б., както и от жалбоподателя Г..

Незабавно е изискана от РС-Троян заповедта за незабавна защита, чийто разпоредби са били нарушени. На 23.05.2024 г. РП – Ловеч е образувала д.п.

2

№ 180/2024 г. по описа на РУ-Троян за престъпление по чл.296, ал.1, пр.3 от НК.

Посочената фактология се установява от наличното по делото копие от ДП №180/2024г. по описа на РУ – Троян, ведно с показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост. Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради, което по-подробното му обсъждане е ненужно.Член 72 ЗМВР урежда правомощието на полицейските органи да задържат лица при наличието на изчерпателно изброени хипотези. По своя характер задържането има характер на принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 ЗАНН. За постановяването й се издава заповед – чл. 74, ал. 1 ЗМВР. Упражняването на това правомощие е в условията на оперативна самостоятелност, като полицейският орган има възможността да прецени дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.

Извършваната от съда проверка при оспорване на такава заповед,обхваща преценката дали съответният орган е разполагал с материална компетентност и с оперативна самостоятелност, спазил ли е изискванията за законосъобразност при издаване на заповедта и нейното съдържание.Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия – това се установява от наличната по делото заповед за назначаване на издателя на заповедта на съответната длъжност. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на административно-производствените правила. В нея са отразени задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР : името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактическите и правни основания за задържането; данни,индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР и правата на задържаното лице. Посочени са и датата и часа на освобождаване.

Съдът намира, че фактите, обосновали задържането, са изложени в достатъчен обем. Заповедта е мотивирана с излагане на причината за задържане на лицето – установяване на съпричастност му към престъпно деяние по чл. 296 НК – не изпълнение заповед за защита от домашно насилие. Тези обстоятелства са напълно достатъчни за да мотивират заповедта. Посочен е престъпният състав от наказателният кодекс /НК/ и най-общо е възпроизведен текстът му. Поради това, съдът намира, че заповедта е достатъчно мотивирана в степен да не засегне правото на защита на лицето – за субекта да е неясно по какви причини е задържан.

Не е необходимо да се посочва кога, къде и как е осъществено деянието, тъй като подобен реквизит за заповедта не е изискуем.

Няма законова предпоставка за третирането на заповедта за задържане, която е административен акт, като обвинителен акт /за да се посочи къде, кога и какво е извършил/, тъй като целите са различни на двата акта. С оглед това и разписаните реквизити също се отличават.

3

На следващо място, в закона няма изискване безсъмнено да е доказано авторството на деянието. Законосъобразността на заповедта за задържане се преценява към момента на издаването й, а настъпилите последващи обстоятелства са неотносими.

Подобно условие за постановяване на заповедта за задържане в ЗМВР не съществува. Предвид това, съдът приема, че формалните изисквания относно реквизитите на заповедта и реда за издаването й са били спазени. Обхватът при проверката за законосъобразност на оспорения акт включва и прилагането на принципа за съразмерност.

Съдът намира, че тази мярка съответства на наложеното с акта ограничение в правната сфера на лицето, тъй като е била напълно нужна и неизлишна.

Налагането на ПАМ "задържане за срок до 24 часа" е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. В настоящото производство са представени надлежни доказателства, от които е видно, че са налице обстоятелства, от които се установяват данни за извършено престъпление.

Видно от отразеното в оспорената заповед жалбоподателят е бил наясно защо е бил задържан, а именно, с оглед данни за извършено престъпление по чл.296 от НК – за това, че е нарушил заповед за незабавна защита №2/19.03.2024г., издадена от РС-Троян.

Съдът намира, че полицейските органи са действали в рамките на своите правомощия, като действията им са били законосъобразни. В случая не се касае до полицейски произвол, а до упражняване на предвидени в закона правомощия. Няма как към момента на задържане на лицето, полицейските органи да изложат повече обстоятелства от констатираните към началото на проверката. Обоснованият извод за наличието или липса на извършено престъпление се дава от прокурора след приключване на разследването. В случая събраните по делото доказателства обосновават приложението на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , а именно – наличие на данни, че задържаното лице е извършило престъпление. Такива данни по отношение на жалбоподателя безспорно са били налице. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че към момента на задържането полицейският орган е имал данни за извършено престъпление от лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства. Това е било достатъчно основание за него, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката.

Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка в процесния случай е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с материалноправните изисквания на закона.

По изложените по-горе мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за законосъобразна, а жалбата срещу нея за неоснователна.

По разноските:

4

Никоя от страните не е искала присъждане на разноски, с оглед на което съдът не следва да се произнася по възлагането им.

Мотивиран от горното съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Л. Г. от с.Б., общ.С., чрез адв. Р. Б. от АК Габрово срещу Заповед за задържане на лице рег. № 359зз-66/17.04.2024 г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от служител на РУ-Троян – С.

Ц. И., заемащ длъжност Инспектор в група „ТП“ при „ОП“ при РУ - Троян, като неоснователна.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Ловеч в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 5