Решение № 4947 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4947 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100511662 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 13 401 от 06.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 24 408/2023 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 по иск с правно основание чл.411 КЗ сумата 1 620,32 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 19.10.2022 г. около 08,05 ч. в гр.Разград на ул.“Любен Каравелов“ между лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ********, застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, и товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника – щета № 44012512207416, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Със същия акт ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 826,84 лева – разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.София, като се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и несправедливо поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалнаправни норми. Навеждат се доводи, че съставът на СРС не е обсъдил всички събрани в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал, са обсъдени едностранно и в полза на ищеца; че не са взети предвид показанията на водача на автомобил „Фолксваген Транзит“, който ясно е посочил, че водачът на лекия автомобил /л.а./ „Мерцедес“ му е отнел предимството на кръстовището, след което рязко е спрял автомобила, както и че съдът напълно неоснователно е дал вяра само на показанията на свидетеля – водач на л.а.

„Мерцедес“. Релевирани са твърдения и че приетата експертиза е изготвена само въз основа на показанията на единия свидетел.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове 1 като неоснователни и недоказани. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който е същата е оспорена в цялост с доводи, че наведените в нея възражения са неоснователни. Поддържа се и че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон; че съдебният акт е подробно мотивиран, като изводите на СРС напълно се подкрепят от събраните доказателства в тяхната съвкупност, както и че твърденията на въззивника за наличие на съпричиняване са останали недоказани. Мили жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендира присъждането на разноски по делото.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.

Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По силата на цитираната разпоредба на чл.411 от Кодекса за застраховането /КЗ/ от 2015 г. в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направи към застрахователя по „Гражданска отговорност”.

С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея по покрит риск; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора.

От приетото в производството пред СРС доказателство двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие от 19.10.2022 г., чиято автентичност не е оспорена и оборена в процеса, и събраните гласни доказателства – показанията на С. Д. М. и А.Н.К. безспорно е установено по делото, че на 19.10.2022 г. около 8,05 ч. в гр.Разград на ул.“Любен Каравелов“ е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ между т.а.”Форд Транзит“ с ДК № ********, управляван от А.Н.К. /МПС-1/ и л.а.”Мерцедес А 200 ЦДИ“ с ДК № ********, управляван от С. Д. М. /МПС-2/. От визираното писмено доказателство, показанията на свидетелката С. Д. М., които съдът кредитира като обективни, логични и последователни и тези на А.Н.К. относно поведението му преди реализиране на инцидента и осъществилия се инициален удар, се установява, че произшествието е настъпило при следните обстоятелства: водачът на т.а.”Форд Транзит“ се е движил по ул.

“Бели Лом“ с посока от бул.“Априлско въстание“ към ул.“Ильо войвода“ и на кръстовището с ул.“Любен Каравелов“, предприема извършването на маневра „завой надясно“, след което губи контрол върху превозното средство, отклонява се вляво достигайки тротоара и вследствие на съприкосновението с последния т.а.“Форд Транзит“ се отклонява надясно и ударя спрелия в дясната пътна лента за извършване на маневра „завой наляво“ л.а.”Мерцедес А 200 ЦДИ“.

В протокола е отразено и че на МПС-2 са нанесени видими щети: задна броня и задна врата. Относно уврежданията на л.а.”Мерцедес А 200 ЦДИ“ с ДК № ******** е 2 представен и снимков материал, неоспорен в процеса.

Посоченият механизъм на произшествието се потвърждава и от депозираното заключение на изслушаната автотехническа експертиза /АТЕ/, изготвено от вещото лице инж.Й.Й..

Настоящата инстанция не дава вяра на показанията на свидетеля А.Н.К. по въпроса относно причината за отклонението на управляваното от него превозно средство – рязко спиране на другото превозно средство и за последвалия инициален удар между тях, тъй като същите противоречат на направените от него извънсъдебни признания в изходящия от г-н К. като автор двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие от 19.10.2022 г. относно настъпването на произшествието и вината му за неговото реализиране.

Обективираните в този акт изявления на водача А.К. във връзка с визираните обстоятелства са направени писмено и в тях се съдържат неизгодни за автора им факти, предвид което в тази му част протоколът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, която не е оборена в процеса.

Съдът не кредитира показанията на г-н К. относно съставянето и подписването на протокола, тъй като намира, че те са израз на защитната му позиция във връзка с инцидента.

Същите са непоследователни и съдържат вътрешни противоречие: първоначално свидетелят твърди, че другият водач е попълнила протокола, след това – че са влезли в нейния офис и там са го попълнили, а впоследствие: „ние само двамата го писахме и нейни колеги в офиса“. От друга страна – дадените показания относно подписването на протокола от негова страна противоречат на правилата на елементарната логика. Всеки дееспособен, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен човек преди да подпише какъвто й да е документ, независимо от това кой го е съставил, се запознава с неговото съдържание. Г-н К. не твърди и не установява някой да е възпрепятствал тази негова възможност в конкретния случай. Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

С оглед приетия механизъм на ПТП настоящата инстанция намира, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на т.а.”Форд Транзит“ с ДК № ******** – А.Н.К. и че в случая не е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Водачът на т.а.”Форд Транзит“ с ДК № РР ******** е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, предвидени в нормите на чл.5, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.23, ал.1 от ЗДвП. Установената презумпция относно вината на същия по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена в производството.

С кредитирания в производството доказателствен материал жалбоподателят в съответствие с правилата на чл.154, ал.1 ГПК не е установил при условията на пълно и главно доказване, че водачът на л.а.”Мерцедес А 200 ЦДИ“ с ДК № ********. За да е налице съпричиняване на неблагоприятния резултат е необходимо поведението на пострадалия обективно да е създало предпоставки и/или възможност за неговото настъпване, какъвто не е и конкретният случай. Както в констативния протокол, така и в събраните по делото гласни доказателства в кредитираната им част не се съдържат данни за отнемане на предимство от страна на водача на л.а.”Мерцедес А 200 ЦДИ“, че това превозно средство е било паркирано в кръстовището или на по-малко от 5 м. от него, както и че предприетото спиране е било рязко и без сигнализация. Не могат да бъдат споделени наведените в жалбата доводи, че не са били взети предвид показанията на свидетеля А.К., че водачът на л.а.“Мерцедес“ му е отнел предимството на кръстовището. Такива показания по делото не са депозирани. От друга страна, правилно решаващият състав на СРС не е кредитирал показанията на този свидетел във връзка с твърдението му, че водачът на л.а.“Мерцедес“ рязко е спрял предвид изложените по-горе мотиви в съдебния акт.

Видно от приложеното с исковата молба заверено копие от застрахователна полица по автомобилна застраховка „Каско+“ № 440122161000412, сключена на 01.04.2022 г., със срок на действие от 00,00 ч. на 02.04.2022 г. до 23,59 ч. на 01.04.2023 г., л.а.”Мерцедес А 200 ЦДИ“ с ДК № ********, собственост на С. Д. М., с година на производство – 2012 г., към момента на настъпване на процесното събитие е бил застрахован по имуществена застраховка клауза „Пълно каско” при „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за застрахователна сума от 10 000,00 лева. Не се спори в производството, че вноската по определената застрахователна премия по полицата е заплатена от застрахования.

От ангажираните в първоинстанционото производство доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, представеното заверено копие от застрахователна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № ВG/30/ 122001310893 от 05.05.2022 г. и справка от Гаранционен фонд за активна гражданска отговорност на МПС от 3

Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b8fe722-dc87-475e-917b-08be5138a868