Решение № 941 от 28.06.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000502165 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по 1./ въззивна жалба на „Вотан“ЕООД против решение от 25.02.2021г. по гр.д. № 11 028/2017г на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно и субективно съединени искове:

- против против З. С. Б. с пр. осн. чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба от 23.04.2014г,, оформен с нот. акт № 158 по нот. д. № 448/23.04.2014г на нотариус Д. Д., като привиден поради абсолютна симулация и противоречие с добрите нрави;

-против З. С. Б., К. М. Б. и Д. В. Б. по чл.124 ГПК за признаване за установено, че жалбоподателят- ищец е собственик на описаните недвижими имоти по силата на договор за покупко-продажба;

-против З. С. Б., К. М. Б. и Д. В. Б. искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на жалбоподателя върху описани недвижими имоти и осъждане на М. А. А. да му предаде владението върху тях;

-в частта в която е върната исковата молба /с характер на разпореждане/ на жалбоподателя –ищец против З. С. Б., К. М. Б. и Д. В. Б., обективираща искове по чл. 26, ал.1 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, оформен с нот. ак № 185, нот. дело № 326/2015г на нотариус В. М. и нищожността на договор, оформен с нот. акт № 38 нот. дело № 35/2016г. на нотариус П. П., като привидни при абсолютна 1 симулация и противоречие с добрите нрави, и с което е прекратено производството по нея.

Твърди се неправилност на обжалваното решение /включително в частта му с характер на определение/ поради противоречие с материалния и процесуален закон. Излагат се подробни съображения във връзка с липсата на мотиви на съда, който разгледал само една от хипотезите на привидност и абсолютна симулация, без да съобрази с целите на този институт. Изтъкват се подробни съображения, с които се прави разбор на доказателствата и се поддържа тезата, че преценени в съвкупност безспорно установяват твърдените пороци на сделките. Сочи се още, че този фактически и правен извод се подкрепя от признанието на ответницата З.Б., което въобще не било обсъдено в мотивите, както и доказателствата по делото, че и тримата ответници никога не са владяли и ползвали процесните имоти.

Неправилно също съдът приел, че ищецът няма правен интерес да оспорва сделките по нот. актове от 16.09.2015г. и 14.03.2016г. Този правен се извличал от нищожността на първата сделка през 2014г, която влече нищожност и на последващите сделки, тъй като купувачите по тях не били добросъвестни. В срока за обжалване е депозирано допълнение към въззивната жалба вх. № 14.04.2021г., с което жалбоподателят- ищец въвежда нови доводи за неправилност на решението на съда, който при разпределена от него доказателствена тежест и ангажирани в подкрепа на сочените факти доказателства е достигнал до неправилни изводи, като подробно са цитирани писмени документи, свидетелстващи за установяване тезата на ищеца за симулативност на изявленията на страните по атакуваните сделки.

Твърди се още и неправилност на решението и поради процесуални нарушения на съда, имащи за последица неизясняване на делото от фактическа страна.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемите –ответници К. М. Б., П. В. Б. и Д.

В. Б., чрез пълномощник адв. Е.Д. САК, с който се излагат подробно доводи и възражения против оплакванията във въззивната жалба и допълнението към нея.

В срок е постъпил отговор от въззиваемата- ответница М. А. А. чрез пълномощник адв.

В.С. САК, с който се правят възражения по редовността на въззивната жалба, състоящи се в това, че не съдържа достатъчно ясно искане към съда, защото се обжалва решението в цялост, а не се излагат донкретни доводи и оплаквания относно отхвърлянето на евентуалния иск по чл.26, ал.1 ЗЗД. На следващо място се изтъкват възражения против опакванията в жалбата относно неправилността на решението и в тази връзка се излагат подробни доводи и съображения, имащи отношение по съществото на спора.

В срок е постъпил отговор от ТЛП „Банка ДСК“АД с възражения против оплакванията за неправилност на решението и такива против допускането на нови доказателства на жалбоподателя пред въззивната инстанция.

ТЛП НАП не е взело становище по жалбата.

Настоящият съдебен състав при служебна проверка констатира следното:

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени от „Вотан“АД против З. С. Б., К. М. Б., В. Д. Б. /починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците си П. В. Б. и Д. В. Б./ и М. А. А. главни искове с правно основание чл.

2

26 ал.2 вр. чл. 17 ЗЗД и по чл.108 ЗС и в условията на евентуалност с правно основание чл.

26 ал.2 ЗЗД.

Като правопораждащи факти в исковата молба ищецът е посочил правото си на собственост върху недвижим имот с идентификатор *** по кадастрална карта на с. Бистрица, Столична община, находящ се в с. Бистрица, район Панчарево, ведно с построените в него самостоятелни сгради, за което се легитимирал с нотариални актове № 46, том І, рег. № 797, дело № 53/1999 г., вписан в службата по вписванията гр. София, вх. рег. № 6068, акт № 8, том ХХІІ, дело № 5303/99; № 200, том ІІ, рег. № 2286, дело № 379/2000 г., вписан в службата по вписванията гр. София, вх. рег. № 11082, акт № 195, том ХХХХІІ, дело № 9381; № 52, том І, рег. № 1628, дело № 194/1999 г., вписан в службата по вписванията гр. София, вх. рег. № 183, том ХІV, дело № 18158. Изтъкнал е, че описаните недвижими имоти през 2014г били прехвърлени чрез покупко-продажба на първата ответница З.Б. – бивша съпруга на управителя на дружеството срещу посочена в нот. акт продажна цена, част от която осигурена чрез отпуснат от „Банка ДСК“ЕАД кредит и други уговорки, но въпреки формално обективираните изявления страните по въпросната сделка въобще не целели настъпване на правните последици, а до оформянето й се стигнало, за да се избегнат претенции към имотите от кредитори на дружеството. Процесните имоти били прехвърлени от първата ответница З.Б. последователно на другите ответници – първо на К.Б., която прехвърлила на М.А. – сестра и дъщеря на управителя на дружеството. Иска се прогласяване на посочените сделки за нищожни на осн. чл.26 ал.2 ЗЗД като абсолютно симулативни, а в условията на евентуалност за нищожни поради противоречие с добрите нрави. Иска се признаване по отношение на ответниците правото на собственост на дружеството и осъждане на последния приобретател – ответницата М.А. да предаде владението.

В срока за отговор първата ответница З.Б. не е представила такъв, но в хода на процеса пред първата инстанция чрез процесуалния си представител е признала исковете.

Ответниците К. и В. Б.и и М.А. са заели становище за недопустимост на исковете, евентуално за неоснователност.

От конституираните ТЛП становище за неоснователност е заела само Банка“ДСК“ЕАД.

От фактическа страна пред първата инстанция не е е било спорно и се изяснява, че дружеството ищец е придобило собственост върху спорните имоти - празно дворно място от 1847 кв.м., съставляващо част от имот № 230, за който са отредени парцели VI-230, целият от 1270 кв.м. с неуредени сметки за придаваемите по регулация 160 кв.м. и V-230 – целият от 1087 кв.м. по плана на гр. София, местност „Вилна зона Бистрица – разширение“ по силата на договор за покупко-продажба от 25.03.1999 г., оформен с нот.акт № 46, т. I, рег.

№ 797, д. № 53/1999 г. и с договор за продажба от 18.05.2000 г., оформен с нот. акт № 200, т. II, рег. № 2286, д. № 379/2000 г., както и че през 2009 г. дружеството е учредило договорна ипотека в полза на „Емпорики банк – България“ ЕАД върху същия имот, ведно с правото на строеж за построяване на сгради и подобрения, като обезпечение на задължение 3 по договор за инвестиционен банков кредит в размер на 150 000 евро.

Не е спорно и се установява от писмените доказателства, че с договор за покупкопродажба на недвижим имот от 23.04.2014 г., оформен с нотариален акт № 158, т. III, рег. № 7337, д. № 448/2014 г. дружеството –ищец е прехвърлило на първата ответница З. С. Б.

/съпруга на управителя на дружеството А. А./ правото на собственост върху същия имот индивидуализиращ се с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бистрица, Столична община, одобрени със Заповед № РД-1851/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК от 3132 кв.м., с номер по предходен план – имот с планоснимачен номер 230, кв. 39, който имот е образуван от обединението на УПИ III-230 по плана на вилна зона „Бистрица – разширение“, гр. София, район Панчарево с площ от 1020 кв.м., УПИ V-230, кв. 39 по плана на вилна зона „Бистрица – разширение“ гр. София с площ от 2147, който УПИ V е образуван от поземлен имот 230а, и от част от поземлен имот 230 с площ от 1847 кв.м., заедно с построените в поземления имот сграда с идентификатор ***, със стар идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, със стар идентификатор *** с адрес на сградата – с. Бистрица, район Панчарево.

Страните по договора са уговорили, че продажната цена на недвижимия имот е в размер на 290 000 евро, от която сума в размер на 33000 евро са получени от продавача „Вотан“ ЕООД преди сключване на договора, а остатъкът от продажната цена в размер на 257 000 евро е следвало да бъде платена след отпуснат от Банка ДСК ЕАД банков кредит.

Обективирана в договора е и уговорка, че част от продажната цена в размер на 64988,40 евро ще бъде преведена по сметка на „Креди Агрикол България“ ЕАД с предишно наименование „Емпорики Банк България“ ЕАД и ще послужи за погасяване на кредит, обезпечен с ипотека, учредена с нот. акт от 2009 г. по н.д. № 22883/2009 г. след вписване на ипотеки в полза на Банка ДСК ЕАД.

На същата дата 23.04.2014 г. между Банка ДСК ЕАД и З.Б. е сключен договор за жилищен кредит, по силата на който банката е поела задължение да отпусне кредит в размер на 257 000 евро за покупка на жилище, като е посочено, че се усвоява по разплащателна сметка на продавача „Вотан“ ЕООД. В кредитното досие на Б. се съдържа оценка на недвижимия имот, който служи като обезпечение на одобрения кредит, с която е определено, че средната пазарна стойност е 686 657 лева, а ликвидационната стойност на обезпечението е 631 725. По молба на Банка ДСК ЕАД е вписана законна ипотека върху процесния недвижим имот под рег. № 18862/23.04.2014 г., т. 2, 292/2014 г., дело 14154/23.04.2014 г., дв.вх. рег. № 18612/23.04.2014 г. на Служба по вписванията – гр. София.

Не е спорно между страните и се установява, че с договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт № 185, т. II, д. № 326 от 16.09.2015 г. първата ответница Б. е прехвърлила правото на собственост върху процесните имоти на вторите двама К. и В. Б.и, които от своя страна отново чрез договор за продажба от 14.03.2016 г., оформен с нот. акт № 38, т. I, рег.

№ 2090, д. № 35/2016г. на последната ответница М. А. А., която е била въведена във владение и продължава да упражнява фактическа власт.

4

От представените писмени доказателства се установява и че между „Агресия Груп“ ЕООД и ищецът „Вотан“ ЕООД е сключен договор за залог на търговско предприятие на 05.11.2014г. за обезпечение вземания на заложния кредитор по спогодба между страните от 15.05.2014г., в който договор са индивидуализирани всички вкючени недвижими имоти магазин № 4, намиращ се в гр. София, район Красно село с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, 2,66 % идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, намиращи се в гр. София, район Надежда, ***, сграда с идентификатор ***, ***, намиращи се в гр. София, с уточнението в договора, че стойността нва заложеното предприятие е 890 000 лева по балансов отчет. С договор за продажба на търговско предприятие от 05.11.2014 г. заложният кредитор е прехвърлил търговско предприятие на „Вотан“ ЕООД на „Бреда Кардс България“ ЕООД, в който са описани недвижимите имоти същите включени в активите на търговското предприятие недвижими по силата на договора за особен залог от 11.07.2014 г.