Решение № 402 от 15.11.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. гр. Червен бряг, 15.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440100746 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.500, ал.1, т.1 вр. с т.3 вр. чл.45 и чл. 86 от ЗЗД

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от ......, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ........, представлявано от ... – изпълнителни директор, чрез юк. М. Ж. против И. В. Н., с ЕГН ********** от г........, с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 и т.3 от Кодекса за застраховането вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД за изплащане на сумата от 10 000,00 лв., като искът е предявен като частичен от 854 772,54 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, по регресна претенция, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 12.07.2023 г., както и направените по делото разноски.

Съдът е разменил книжата по делото, но в едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответника не е представил писмен отговор по предявената срещу него искова молба.

По делото са събрани писмени доказателства.

ИЩЕЦА – ......., редовно призован се представлява от юк. М. Ж., който от името на доверителя си поддържа исковата молба. Позовава се на писмени доказателства. Прави искане при наличие на предпоставките на чл.238 от ГПК, съда да постанови неприсъствено решение.

ОТВЕТНИКА – редовно призован не се явява лично и не релевира становище по иска.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна: Съдът е сезиран с искова 1 претенция с правно основание чл.500, ал.1, т.1 вр. с т.3 вр с чл.45 и чл. 86 от ЗЗД за репариране на неимуществени вреди по регресна претенция, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 12.07.2023 г., както и направените по делото разноски.

Основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: ответникът да е осъществил деяние в една от двете форми – действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да бъде извършено виновно. Последният елемент се презюмира (оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).

В хода на делото, въпреки предоставената му възможност в рамките на срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявения иск, по обстоятелствата, на които се основава той, възраженията си срещу иска, както и не е посочил доказателства и конкретни факти, които ще доказва, както и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ответникът не е депозирал молба с искане за отлагане на делото, поради наличие на уважителни причини или за разглеждане на делото в негово отсъствие. Размяната на съдебните книжа и призоваването на лицето е извършено по реда на чл.43, ал.1, предл. I-во от ГПК – лично.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките за приложението на чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

По разноските: Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноските в производство в размер на 400.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 400.00 лв. платена държавна такса за образуване на делото.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. В. Н., с ЕГН ********** от г........ да заплати на ......, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ........, представлявано от ... – изпълнителни директор сумата от 10 000.00 лв. (десет хиляди лева), като искът е предявен като частичен от 854 772,54 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, 2 по регресна претенция, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 12.07.2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. В. Н., с ЕГН ********** от г........ да заплати на ......, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ........, представлявано от ... – изпълнителни директор сумата от 800.00 лв. (осемстотин лева), представляващи направени от ищеца разноски в настоящото производство.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

3