Решение № 8545 от 09.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8545 гр. София, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20221110139049 по описа за 2022 година Производството е образувано по искова молба, подадена от **** ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. ******* (конституиран в производството като правоприемник на *** – заличен търговец), срещу Г. С. Л., ЕГН:

**********, адрес: ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за конфиденциалност, свързано с трудовото правоотношение с *, извършено чрез публикация във *** на 23.08.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът и * (чийто едноличен собственик на капитала считано от 17.10.2018 г. бил ***) били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор ***/13.12.2016 г., сключен между **** чийто правоприемник бил *, от една страна като работодател, и ответника, от друга страна като служител, въз основа на което последният приел да изпълнява длъжността „ръководител екип програмисти“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 7014 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% върху основното трудово възнаграждение за всяка прослужена година трудов стаж, а при навършване на нова година трудов стаж размерът на добавката за работа по специалността автоматично следвало да бъде увеличена с 0,6%. Ответникът постъпил на работа на 03.01.2017 г. С допълнително споразумение от 02.01.2018 г., сключено между * и ответника, основното трудово възнаграждение на последния било увеличено на 8419 лв.

С анекс без дата, в сила от 01.01.2019 г., били извършени съществени 1 изменения в трудовото правоотношение – основното трудово възнаграждение било увеличено на 9250 лв. и било постигнато споразумение за конфиденциалност, което продължавало да обвързва страните и след прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно посоченото споразумение, за целите на трудовия договор конфиденциална била всяка информация, получена известна или разкрита от служителя при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Служителят се задължил по време на трудовото правоотношение между страните и след неговото прекратяване да пази и съхранява в тайна поверителните за работодателя сведения и събития, включително съдържанието на договора, уговореното трудово възнаграждение, статуса на трудовото му правоотношение с работодателя, производствени и търговски тайни на последния, детайли относно индивидуално възложени задачи и конкретни проекти, бизнес условия и дружествени документи, дейности, процедури и ноу-хау на работодателя, станали известни на служителя служебно, като например сведения, които се отнасяли до договори, организации, доставчици, клиенти, съдружници, акционери и до други дейности на работодателя, чийто поверителен характер се очаквало да му бъде известен. В посоченото споразумение било уговорено още, че за избягване на съмнения, служителят се задължава да не споделя по никакъв начин, пряко или косвено, в това число, но не само пред клиенти и съконтрагенти на работодателя, информация относно изменението или прекратяването на трудовото му правоотношение с работодателя, както и се задължава да не използва тази информация за собствени цели и/или против интересите на работодателя. Било уговорено, че при неизпълнение на посочените ангажименти служителят дължи на работодателя неустойка в размер на едно брутно трудово възнаграждение. На 20.09.2018 г., във връзка с предстоящо придобИ.е на 100% от акциите в *** от **** между ответника и *** било сключено споразумение за допълнително материално стимулиране, съгласно което ответникът имал право да получи допълнително възнаграждение в размер на 95 000 лв. срещу задължението да запази трудовото си правоотношение с *** за срок от 24 месеца от датата на споразумението, както и да не осъществява конкурентна дейност по време на трудовото правоотношение и 6 месеца след прекратяването му. След придобИ.ето на 100% от акциите в *** на 17.10.2018 г., *** положило специални усилия да задържи на работа в *** ключови служители и мениджъри, в това число и ответника. За тази цел, между *** и определени лица, сред които и ответникът, били сключени споразумения, в които били уговорени специални привилегии срещу поемането на дългосрочен ангажимент към *** и контролираното от него дружество ***. Така, на 10.12.2018 г. действието на споразумението от 20.09.2018 г. било прекратено, като същото било заместено от ново споразумение, сключено между *** и ответника, с което били уговорени възможности за заплащане на допълнително възнаграждение на служителите. Новото споразумение било сключено с оглед същестуването на трудово правоотношение между * и 2 ответника и заявеното от последния желание и намерение устойчиво да работи в *** или *. С допълнително споразумение от 22.06.2020 г. основното месечно трудово възнаграждение на ответника било увеличено на 10830 лв., считано от 01.07.2020 г., а със заповед от 01.09.2020 г. – на 11358,55 лв., считано от 01.09.2020 г., а считано от 01.01.2021 г. – на 14648,44 лв. На 11.08.2021 г. ответникът подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение с * по взаимно съгласие, считано от 18.08.2021 г. В тази връзка, на 11.08.2021 г. между ответника и *** било сключено допълнително споразумение към споразумението от 10.12.2018 г. , с което страните по споразумението уговорили, че *** ще заплати на ответника допълнително трудово възнаграждение в брутен размер на 95000 лв. в срок до 18.08.2021 г., след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски. Сумата от 95000 лв. била заплатена на ответника на 12.08.2021 г., с което съгласно условията на споразумението всички финансови отношения между страните, произтичащи от споразумението от 10.12.2018 г., били уредени и ответникът нямал право на допълнително възнаграждение или плащане или придобИ.е на акции от капитала на *** и *. Трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1 КТ, считано от 18.08.2021 г., към който момент брутното трудово възнаграждение на ответника било в размер на 15000 лв. На 23.08.2021 г. ответникът публикувал изявление във *** – публична група на IT (компютърни) специалисти, с което обвинявал *** в непочтеност, упражнен натиск и умишлено засягане на финансовите му интереси. Публикацията получила широк отзвук в групата и провокирала над 220 коментара, множество споделяния и харесвания. В посочената публикация ответникът изнесъл информация за наличие на споразумение за „вестнати“, т.е. за изплащане на допълнително възнаграждение при реализация на определени условия. С това си изявление ответникът бил нарушил задълженията си за конфиденциалност съгласно анекса към трудовия договор, който запазил действието си и след прекратяването на трудовото правоотношение между страните. Твърди се, че изнесената в публикацията информация за наличие на споразумение за „вестнати“, т.е. за изплащане на допълнително възнаграждение при реализация на определени условия, попадала в обхвата на клаузата за конфиденциалност. Самото разкрИ.е на съществуването на такова споразумение съставлявало нарушение на изискванията за конфиденциалност по трудовия договор, поради което ответникът дължал неустойка в размер на едно брутно трудово възнаграждение, което към датата на прекратяване на трудовото правоотношение възлизало на 15000 лв. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба в съда, а вероятно и към датата на процесната публикация, ответникът работил за „***, учредено от бивши служители на *** и * и осъществяващо конкурентна на ищеца дейност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Г. С. Л.

3 за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че е бил в трудово правоотношение с * и неговото съдържание, вкл. клаузата за конфиденциалност съгласно анекса към трудовия договор; прекратяването на трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие, считано от 18.08.2021 г.; сключването на допълнително споразумение от 10.12.2018 г. със *** и неговото съдържание; сключването на допълнително споразумение от 11.08.2021 г. и неговото съдържание; че е получил сумата от 95000 лв. по допълнително споразумение от 11.08.2021 г., както и че на 23.08.2021 г. е публикувал във *** публикация и нейното съдържание. Оспорва твърдението, че с процесната публикация е нарушено споразумението за конфиденциалност. Излага доводи, че легална дефиниция на понятието „конфиденциална информация“ се съдържа в ЗЗТТ и ЗЗК, като информацията, че със служителите се сключват допълнителни споразумения за допълнително стимулиране, т.нар. „вестване“, не представлявала конфиденциална такава, доколкото сключването на подобни споразумения било обичайна практика в сектора. Отделно от това споразумението за „вестване“ било сключено не с *, което било работодател на ответника, а със **** с което ответникът нямал трудови правоотношения.

Същевременно, споразумението за конфиденциалност било сключено с ***, с което дружество ответникът нямал споразумение за допълнително финансово стимулиране – „вестване“. В процесната публикация била изнесена информация относно допълнително споразумение за допълнително финансово стимулиране със **** с което ответникът нямал сключено споразумение за конфиденциалност. На следващо място оспорва дължимостта на претендираната неустойка, като твърди, че имуществената отговорност на служителите била кодифицирана и не можело да бъде договорно разширявана и институтите на облигационното право били неприложими за трудовите договори. Твърди, че неустоечната клауза била недействителна поради противоречие със закона. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че между ответника Г. С. Л. и * (правоприемник на ***) е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор ***/13.12.2016 г., сключен между **** като работодател, и ответника Г. С. Л., като служител, по силата на който последният приел да изпълнява длъжността „ръководител екип програмисти“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 7014 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов и професионален стаж в размер на 0,6 % върху основното трудовото възнаграждение за всяка прослужена година трудов стаж, както и че трудовото правоотношение е било 4 прекратено на 18.08.2021 г. на основание чл. 325, ал. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните. Посочените обстоятелства, освен безспорния им характер, се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – трудов договор № ***/13.12.2016 г.; длъжностна характеристика за длъжността „ръководител екип програмисти“, връчена на ответника на 03.01.2017 г.; заявление от 11.08.2021 г., подадено от ответника до * за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1 КТ, считано от 18.08.2021 г., получено от работодателя на същата дата; както и заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 214/11.08.2021 г. на изпълнителния директор на *, връчена на ответника на 11.08.2021 г.

Между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 02.01.2018 г. между *** и ответника е било сключено допълнително споразумение, с което основното трудово възнаграждение на ответника е било увеличено на 8419 лв., считано от 01.01.2018 г.