Решение № 56 от 21.01.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Кюстендил, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20211520101955 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с молба от К. ПЛ. Б., чрез адв. В. П., против Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, представлявана от директора В. Г..

В молбата се сочи, че Б. заемала длъжността „уредник“ в ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ за периода 25.07.2011 г. до 20.03.2019 г. Със Заповед №4/20.03.2019 г., на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ – липса на необходимо образование, било прекратено трудовото й правоотношение. С Решение

№841/14.10.2019 г. на КРС било признато уволнението за незаконно и била отменена цитираната заповед. Решението влязло в сила на 14.12.2020 г. Със заповед №1/15.01.2021г. на директора на галерията Б. била възстановена на работа и подписала Трудов договор №1/15.01.2021 г. На 18.01.2021 г. й била връчена длъжностна характеристика, която била утвърдена на 06.03.2019 г. и същата била послужила на работодателя за предходното й освобождаване. От 15.01.2021г. до 02.08.2021 г. работила в галерията на длъжност „уредник“. Според ищцата, директорът й демонстрирал намерението си, че няма да работи с нея. В тази връзка нямала ключ от входната врата на галерията, не получила консумативи за работа, в кабинета й била поставена видео-камера за наблюдение. Когато участвала в заседания на Общинския съвет- Кюстендил, където била общински съветник ползвала неплатен отпуск, за което имала проблеми от ръководството. Твърди, че не й били възлагани никакви трудови задължения и за да не бездейства извършила определена научна дейност.

Междувременно чувствала психически тормоз от страна на директора на галерията.

През април 2021г. била започната процедура за прекратяване на ТПО на служител на длъжност „уредник“, но според ищцата тя не приключила, тъй като Б. имала защита, бидейки председател на Териториален синдикат на КНСБ- Кюстендил и имала предварителна закрила, доколкото синдикалният орган не дал съгласие за прекратяване 1 на нейното ТПО. Все пак ТПО било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ – липса на образование, което било въведено като изискване с длъжностната характеристика, утвърдена на 02.08.2021 г. Според тълкуването на ищцата новата длъжностна характеристика не предвиждала различни образование, специалност и и квалификационна степен, в сравнение с предишната длъжностна характеристика. И двете характеристики изисквали висше художествено образование, кв. степен „магистър“ и специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство, съвременни стратегии в обучението по изобразително изкуство или изкуствознание и културно наследство“. Имало нови изисквания с новата длъжностна характеристика, но по - съществено не били изменени задълженията на уредника. Част от изискваните квалификации били ненужни за длъжността „уредник“, а други касаели задълженията на други служители. На длъжността „уредник“, освен нея работела и С. А.-А., която също не отговаряла на новите изисквания, но с нея ТПО не било прекратено. Според нея работодателят й проявил дискриминационно отношение и самоцелно променил задълженията й и образователните изисквания. Липсвали и обективни предпоставки за измененията, а единствено, за да бъде уволнена. С допълнителна молба от ищцата е изяснено, че претенцията от 4735, 26 лв., претендирано обезщетение за периода 03.08.2021 г. до 03.02.2022 г. е базирано на брутно трудово възнаграждение от 789, 21 лв. месечно, получавано от ищцата през последния пълен отработен месец преди уволнението. В съдебно заседание е направено изменение на иска по отношение на обезщетението за оставане без работа, който да се счита предявен за сумата от 4 642, 14 лв., като за разликата от първоначалната претенция до тази е направен отказ от иск.

Иска се постановяване на решение, с което съдът да признае извършеното уволнение за незаконно, да отмени Заповед № 2/03.08.2021 г., както и на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Освен това, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 4 642, 14 лв., представляващо обезщетение за шестмесечен период - от 03.08.2021 г. до 03.02.2022 г., както и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна навежда доводи за допустимост, но неоснователност на заявените искове. Сочи се в отговора, че не било вярно твърдението за тормоз спрямо ищцата. Причините за поставянето на камера на работното й място, предоставяне на ключ и липсата на беседи в галерията имали професионално-организационен характер, а не касаели лично отношение спрямо нея.

Поради новата обстановка наложена от пандемията, наложило галерията да търси нови форми за привличане на посетители и затова съществувало правно основание в Правилника за устройството и дейността на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“. В тази връзка били сключени няколко конкретни споразумения с различни организации. Действително била инициирана процедура по прекратяване на ТПО с уредничките, която в крайна сметка не била реализирана.

Преди атакуването на процесната заповед било наложително, с оглед променената обстановка, уредникът да притежава образование по специалността „Педагогика на обучението по изобразително изкуство, съвременни стратегии в обучението по изобразително изкуство“ или „изкуствознание и културно наследство“. Измежду двете уреднички в галерията Светла Анева отговаряла на изискванията, доколкото имала завършена магистърска степен със специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ с професионална квалификация „Учител-художник“. Поради 2 липса на изискуемото образование Б. не било възможно да изпълнява задълженията си.

Наред с това тя бездействала и не предприела никакви мерки да увеличи квалификациите си по посоченото в длъжностната й характеристика. Не се спори, че Б. предприела известна самоинициатива по отношение работата си, но тя нямала никаква научна стойност.

В съдебно заседание исковата молба и отговора се поддържат. Ищцата прави частичен отказ от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, иска се съдът да се произнесе по претенция в размер на 4 642, 14 лв., вместо по първоначално предявения иск в размер 4 735, 26 лв.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №4/20.03.2019 г. на директора на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата К.Б., която заемала длъжност „уредник“. С Решение №841 от 14.10.2019 г., постановено по гр. д.

№1041/2019 г. по описа на КРС, потвърдено с Решение №20/20.01.2020 г. постановено по гр. д. №577/2019 г. по описа на КОС, Б. е възстановена на същата длъжност в Галерията. В тази връзка е издадена Заповед №1/15.01.2021г. на директора на Галерията за нейното възстановяване / макар този акт да няма правна стойност, доколкото възстановяването на работа е въз основа на влязлото в сила съдебно решение, а не на цитираната заповед/. Сключен е нов трудов договор между спорещите страни от същата дата – 15.01.2021 г., като Б. заема длъжност „уредник“. На 18.01.2021г. на ищцата й е връчена длъжностна характеристика / л.22-л.25/. С протокол от 23.04.2021г., в изпълнение на заповед №24/22.04.2021г., тричленна комисия, назначена от директора на Галерията, е извършила оценяване по различни критерии на двете служителки К.Б. и С. А., заемащи еднакви длъжности в Галерията – „уредник“.

В резултат на това комисията е оценила комплексно досегашната работа и квалификации на двете служителки, като за Б. са дадени 88 т., а за А. – 100 т. Във връзка с оценяването Б. е представила отговор по запитване от директора, че е Председател на териториалния синдикат на КНСБ- Кюстендил. След това процедурата по освобождаване на служител е преустановена. На 02.08.2021 г. на Б. е връчена нова длъжностна характеристика. На следващия ден - 03.08.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение с Б., за което й е връчена Заповед №2/02.08.2021 г. Прекратяването е на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо и второ от КТ – липса на необходимото образование и професионална квалификация.

По делото са представени писмени доказателства, видно от които на същата длъжност „уредник“ в ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ работи и С. А.- А..

Съгласно дипломата й тя е магистър по „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“. Приложен е сертификат за това, че Анева има ниво на владеене на английски език „А2“. Не е спорно, че Галерията е сключвала споразумения с ПМГ „Проф. Емануил Иванов“, Сдружение „Партньори Кюстендил“, ОУ „Проф. Марин Дринов“ и „БМ Вижън“ за различни дейности.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С.Т., съгласно която брутното трудово възнаграждение за месец юли 2021г.

3

/последният пълен отработен месец, предхождащ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение/ е в размер на 773, 69 лв.

Съгласно приложения препис от диплома за завършено висше образование на Б., тя е магистър по специалността „Културология“ /л.41/. Видно от писмо от Община Кюстендил, рег. №93-00-1854/10.12.2021 г., Б. е общински съветник в Общински съвет – Кюстендил. От служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта, се констатира, че считано от 04.08.2021г. Б. е безработна. Същото, както и факта, че е безработна към момента на приключване на устните състезания, се потвърждава с представен заверен препис от трудовата й книжа, депозиран по делото в последното открито съдебно заседание – 07.01.2022 г., доколкото липсват надлежни вписвания за наличие на следващ трудов договор. Същевременно, както се сочи в исковата молба, а се потвърждава от справка от ТД НАП- Кюстендил /л. 184, том I от делото/ Б. през процесния период, за който претендира обезщетение за оставане без работа, е била общински съветник в Общински съвет- Кюстендил, от където средномесечно е получавала около 730 лв. възнаграждение.

В извлечение от дневника за посещенията в Галерията за 2021 г. е обективиран броят на посетителите, като е направено съответно разграничение колко тях са ученици, студенти, пенсионери, посетилите безплатно галерията и т.н.

Останалите писмени доказателства по делото са неотносими към спора, поради което не следва да се анализират и въз основа на тях да се базират правните изводи.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявената претенция в случая е допустима, тъй като исковата молба е постъпила в съда на 04.10.2021 г., а прекратяването е считано от 03.08.2021 г. Следва, обаче, да се държи сметка, че двумесечният срок по чл. 358, ал.

1, т. 2 от КТ е спазен, тъй като 03.10.2021 г. е неприсъствен, неделен ден. Единствено за пълнота ще се посочи, че същият срок, съгласно константната практика на ВКС, е давностен, а не преклузивен, поради това съдът не може по свой почин да направи извод, че исковата молба е недопустима, а само при релевирано възражение от насрещната страна. Това е така, тъй като давността по чл. 358 от КТ е материалноправен институт /така в Решение от 03.09.2020 г., постановено по гр. д.

№1850 по описа за 2020 г. на СГС/.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Работникът, съответно служителят, разполага с правна възможност да иска отмяна на уволнението само с иска по чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ. Този иск е един и включва всички основания за незаконност от процедурно или материалноправно естество. От неговата основателност е поставена в зависимост и преценката за основателност и на обективно съединените с него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

В съдебната теория и практика се възприема становище, че по исковете за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на предишната работа, които имат конститутивен характер – по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, доказателствената тежест за установяване законността на уволнението пада върху работодателя, съответно той трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е осъдителен, поради което доказването му е възложено на ищеца по отношение на всички елементи от 4 фактическия му състав: незаконно уволнение, оставане без работа, вреда /пропусната полза/ и причинна връзка между тях.