Решение № 3548 от 17.06.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 17.06.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл.съдия

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 8140 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №

469210/13.08.2018 г., постановено по гр. д. № 30902/2016 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, допълнено в частта за разноските с определение № 45902/20.02.2019 г., постановено по гр. д. № 30902/2016 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от Т.С. ЕАД срещу Б. ЕООД обективно кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Б. ЕООД дължи в полза на Т.С. ЕАД: 1/ сумата от 340,33 лева, представляваща сума, с която ответното дружество неоснователно се е обогатило, ползвайки доставената от ищцовото дружество до имот, представляващ магазин, находящ се в гр. София, ж.к. „***********, код на платеца Т386169, топлинна енергия през периода м. 11.2012 г. – м. 04.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2015 г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ сумата от 75,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода

01.01.2013 г.-27.11.2015 г., дължима върху главницата, за които суми на 30.12.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 78082/2015 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав.

С решението Т.С.

ЕАД е осъдено да заплати в полза наБ.ООД сумата от

300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.

С определение №

45902/20.02.2019 г., постановено по гр. д. № 30902/2016 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав е допълнено решение № 469210/13.08.2018 г., постановено по гр. д. № 30902/2016 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, в частта за разноските, като Т.С.

ЕАД е осъдено да заплати в полза на конституираното на страната на ответника трето лице – помагач – А.В.М., сумата от 360 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението е постановено при участието на А.В.М. като трето лице-помагач на страната на ответника.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- „Т.С.“ ЕАД, с която решението се обжалва в цялост. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не следва да отговаря за заплащането на процесните задължения, доколкото от събраните по делото доказателства е установено, че същият е бил потребител на топлинна енергия, доставена в процесния имот, през заявения в исковата молба период. Сочи се, че между ответника и Т.С. ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на ищцовото дружество, поради което се твърди, че ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което неоснователно се е обогатил, до размера на обедняването.

Моли се въззивният съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да уважи в цялост предявените искове. Претендират се разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК, от името на насрещната страна по въззивната жалба – Б. ЕООД е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната се оспорва. Излагат се подробни съображения за неоснователност на изложеното във въззивната жалба, като се поддържа, че в същата не са релевирани оплаквания в какво точно се състои неправилността на първоинстанционното решение. Посочва се, че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че между собственика и наемателя на процесния имот е съществувала уговорка, съгласно която ответното дружество Б. ЕООД не дължи заплащане на парно и топла вода, респективно, че задълженията от това естество остават отговорност на собственика на имота.

Моли се обжалваното първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящата съдебна инстанция.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не взема становище по въззивната жалба.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК от името на третото лице-помагач конституираното на страната на ответника – А.В.М. е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната се оспорва. Излагат се съображения за неоснователност на изложеното във въззивната жалба. Моли се обжалваното първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящата съдебна инстанция.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът - „Т.-С.” АД твърди, че на 15.12.2015 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Б.“ ЕООД за сумата 340,33 лв. - главница, представляваща стойността на неплатена от ответника топлинна енергия за периода м.11.2012 г.-м.04.2014 г. и 75,94 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 01.01.2013 г. до 27.11.2015 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Ответникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 78082/15 г. на СРС, 45 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „************, магазин, с код на платеца Т386169. Поддържа, че на основание § 1, т.43 от ДР на ЗЕ потребител на топлинна енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Посочва, че в чл.

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е регламентирано, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при Общи условия /ОУ/, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди. С Общите условия, които се изготвят от „Т.-С.“ АД и се одобряват от ДЕВР към МС и с тях се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството, като правата и задълженията на страните; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорността при неизпълнение на задълженията и др. Поддържа, че за процесния период са били в сила ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в сила от датата на решението, както и че съгласно чл. 71 и чл. 72 от цитираните ОУ, Т.С.

ЕАД е изпратила писмено уведомление до потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, с приложени общи условия. Твърди се, че ответното дружество не е предприело необходимите действия за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради което като ползвател на таванско помещение е ползвало топлинна енергия предоставяна от Т.С. ЕАД, като не е заплащало левовата равностойност на консумираната топлинна енергия и по този начин се е обогатило за сметка на ищцовото дружество.

Твърди, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.В случая сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е сключила договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия с „Т.С.“ ЕООД. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от ФДР на база реален отчет на уредите за дялово разпределение и са издадени изравнителни сметки.

Посочва, че съгласно глава IV, чл. 40, ал. 1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Твърди, че в срока по чл. 40, ал. 2 от ОУ ответникът не е подал възражение относно стойността на начислената топлинна енергия. Твърди, че въпреки връчената му покана за доброволно изпълнение ответникът не е заплатил дължимите суми.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сума за консумирана топлинна енергия в размер на сумата 340,33 лв.

- главница, представляваща стойността на неплатена от ответника топлинна енергия за периода м.11.2012 г.-м.04.2014 г. и 75,94 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 01.01.2013 г. до 27.11.2015 г., със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

Със заявление вх.№ 3090102/15.12.2015 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Б.“ ЕООД за сумата от 316,09 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена от ответника топлинна енергия за периода м.11.2012 г.-м.04.2014 г.; сумата от 71,30 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.01.2013 г. до

27.11.2015 г.; сумата от 24,24 лв.-такса за дялово разпределение за периода м.11.2012 г.-м.04.2014 г.; сумата от 6,16 лв.-лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.01.2013 г. до

27.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че с посочените суми ответникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството. На 30.12.2015 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК. На 20.05.2016 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 08.06.2016 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

На 24.11.2011 г. е подписан договор за наем, по силата на който А.В.М. е предоставила на „Б.“ ООД /със сегашна правна форма ЕООД/ за временно и възмездно ползване под наем следния недвижим имот: магазин, находящ се на партерния етаж на сграда, находяща се в гр.София, ж.к.

*************, със застроена площ от 52,00 кв.м., като към посочения магазин се отдава и второ ниво – галерия с площ 16,00 кв.м. Съгласно чл. 2.1 от договора за наем, наемодателят предоставя на наемателя посочения по-горе имот срещу месечна наемна цена от 300 евро, като в наемната цена не се включват консумативните разноски, които следва да се заплащат в срок от наемателя. Наемателят се е задължил да заплаща договорената наемна цена в срока и по начина, определен в чл. 2, като на основание чл. 3.3 от договора за наем се е задължил да заплаща и консумативните разходи свързани с ползването на наетия имот, без тези за парно и топла вода.

Представено е писмо изх.№ П-1236/04.03.2015 г. на „Т.С.“ ЕАД, адресирано до „Б.“ ООД / със сегашна правна форма ЕООД/ с покана за заплащане в 7-дневен срок от датата на получаването му на топлинна енергия за период от м.01.2012 г. до м.01.2015 г. в размер на 597,70 лв., от които 520,69 лв. - главница и 77,01 лв. - лихва за доставена топлинна енергия на адрес: гр.София, ж.к. *************, магазин с галерия, с аб. № 386169, както и 27,05 лв. - за услугата дялово разпределение, от която 24,24 лв. - главница и 2,81 лв. - лихва. Липсват данни писмото да е връчено на ответника.