Определение № 13 от 10.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Пловдив, 10.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно търговско дело № 20245001000635 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 729, ал.3 ТЗ, вр. с чл. 278 ГПК и е образувано по жалба на Н**срещу Определение № 260121/19.11.2024г. по т.д.№ 237/2018г. на Окръжен съд Пазарджик, с която е одобрена сметка за разпределение № 1 на суми в масата на несъстоятелността между кредиторите на „Х. Т.“ЕООД/н/, в частта с която сумите в размер на 1 764 474,70 лева и на 113 823,67 лева са разпределени по реда на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ за удовлетворяване на вземания за законни лихви на кредиторите „А. Г.“ЕООД и „Ф.“ООД, посочени съответно в т.3 и т.4 от сметката.

Сочи се в жалбата, че в т.3 от сметката синдикът неоснователно е предвидил удовлетворяване на кредиторите „А. Г.“ЕООД и „Ф.“ООД за везманията за допълнително начислена законна лихва по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, като излага довод, че видно от СППВ по чл.686 ТЗ вземанията на праводателя на тези двама кредитори - О** за законна лихва, след датата, до която е приета претендираната лихва по обезпеченото вземане, са приети с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ. Излага съображения, че мотивите на съда в определението, с което е одобрил представената от синдика сметка за разпределение, че доколкото лихвите представлявали вземане, което следвало главния дълг и съществували до неговото удовлетворяване, били неправилни и незаконосъобразни като противоречащи на вече приетия в списъка на приетите вземания ред за удовлетворяване на кредиторите на длъжника. Позовава се на съществуваща съдебна практика на касационната инстанцияобективирана в Решение №15/01.03.2010г. по т.д.№ 535/2009г. на ВКС, 1 ТО, съгласно която видът на вземанията се заявява при предявяването им по реда на чл.685 ТЗ, който се одобрява от съда с окончателно разпределение, като нито синдикът при изготвянето на сметката за разпределение, нито съдът във фазата по одобряване на сметката, не могат да внасят промени в списъка на приетите вземания.

Искането е да се отмени обжалваното определение № 260121/19.11.2024г., 1 постановено по т.д.№ 237/2018г. на Окръжен съд Пазарджик и да се постанови друго, с което на основание чл.729, ал.1 ТЗ да се откаже да се одобри изготвената от синдика сметка за разпределение №1, обявена в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Х. Т.“ЕООД /н/, в частта, с която сумите в размер на 1 764 474,70 лева и на 113 812,67 лева, са разпределени по реда на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ за удовлетворяване на вземания за законни лихви на кредиторите „А.

Г.“ЕООД и „Ф.“ООД, посочени съответно в т.3 и т.4 от сметката и същите да бъдат разпределени по правилата на ТЗ за удовлетворяване на хирографарните кредитори, вкл. държавата като кредитор с приети публични вземания.

Ответниците по жалбата „А. Г.“ЕООД и „Ф.“ООД в срока по чл. 276, ал.1 ГПК са подали отговор на частната жалба, като са изразили становище за неоснователността й по съображения, които са подробно изложени в отговорите.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба на Н** е процесуално допустима, като подадена от кредитор, който е подал възражение по чл.728 от ТЗ/чл.729, ал.3, изр. първо от ТЗ/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като се има предвид, че обжалваното определение е оповестено в ТР на 20.11.2024г., а жалбата е подадена на 27.11.2024г., което обстоятелство е видно от приложения по делото пощенски плик.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

По силата на чл. 720 ТЗ разпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства. За целта синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 ТЗ съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, която сметка е частична докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността с изключение на непродаваемите вещи - чл. 721, ал. 1 и 2 ТЗ. В сметката за разпределението се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване от събраната сума, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, като тя се изготвя от синдика, но се одобрява от съда, имащ правомощия да я изменя (чл. 729, ал. 1 ТЗ). В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени и приети до деня на извършването му (арг. от чл. 730 ТЗ) - на кредиторите, включени в списъците на приетите вземания по реда на чл. 692 ТЗ, както и вземанията, които подлежат на служебно събиране - напр. разноските по несъстоятелността по чл. 723 ТЗ. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 722, ал. 1 ТЗ, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред (ал. 2 на чл. 722 ТЗ).

В настоящия случай видно от преписката по делото с молба с вх.№ 260756/ 16.10.2024г. синдикът Б. Б. е представил сметка за разпределение №1 съставена на 15.10.2024г. в производството по несъстоятелност на „Х. Т.“ЕООД, на основание чл.721, ал.2 ТЗ на наличните и събрани в производството по осребряване суми съобразно реда, 2 привилегиите и обезпеченията.

Видно е също така, че съгласно Списъка на приетите вземания е включено вземане на О** с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ, което е в размер на 3 016 677,60 лева и което е обезпечено с особен залог по ДОЗ от 31.05.2023г., вписан в ЦРОЗ.

Не е спорно, а и се установява, че с последователни договори за цесия, за които длъжникът „Х. Т.“ЕООД е бил уведомяван надлежно, обезпеченото вземане на О** е цедирано първоначално на дружеството „Ж.“ЕООД, което от своя страна го е цедирало на „А. Г.“ЕООД.

Не е спорно също така, а и се установява, че с договор за цесия от 05.05.2023г. част от обезпеченото вземане на О** е цедирано на „Ф.“ООД .

Няма спор, че в резултат на тези последващи прехвърляния на приетото предявено вземане на О** към момента на изготвяне на процесната сметка за разпределение „А.

Г.“ЕООД притежава обезпечено вземане в размер на 2 416 677,60 лева, а „Ф.“ООД притежава обезпечено вземане от 600 000 лева, като общият сбор на двете суми е 3 016 677,60 лева, което съответства изцяло на първоначално приетото вземане на О**, за което също няма спор, че е обезпечено със своевременно вписаните в ЦРОЗ поредности.

В срока по чл.728 ТЗ пред съда по несъстоятелността е постъпило писмено възражение от Н** срещу сметката за разпределение

В частта, с която сумите в размер на 1 764 474,70 лева и на 113 812,67 лева са били разпределени по реда на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ за удовлетворяване на вземания за законни лихви на кредиторите „А. Г.“ЕООД и „Ф.“ООД, посочени съответно в т.3 и т.4 от сметката Н** е възразил, че тези вземания са били включени в СППВ, обявен в ТР на 11.03.2019г. с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ и поради това според възразилия кредитор нито синдикът, нито съдът във фазата на одобряване на сметката по разпределение не можел да внесе промяна в списъка на приетите вземания.

За да постанови обжалваното определение, с което е оставено без уважение възражението срещу сметката за разпределение, съдът по несъстоятелността е приел, че не е налице твърдяната от Н** промяна в списъка на приетите вземания, а процесното разпределение е било извършено именно съобразно с него и при съобразяване с характера на лихвата. Съдът е изразил съображения, че лихвата е вземане, което следва главния дълг към момента на учредяването на залога и в този смисъл същата е съществуващо към същия момент вземане, определено и определяемо спрямо главното задължение и съществуващо до удовлетворяване на дълга, поради което и за това вземане ще се следва поредността за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, която е приета по отношение и на главното вземане.

Тези изводи на окръжния съд са правилни, поради което се споделят изцяло като такива и от настоящия състав на Пловдивския апелативен съд.

Съгласно чл.5, ал.2 от Закона за особените залози изрично е предвидено, че залогът обезпечава всички лихви и неустойки върху вземането, т.е също така и такива за забавено плащане, какъвто характер безспорно има и лихвата, произтичаща от неизпълнението му по 3 чл.86, ал.1 ЗЗД и която поради това следва да се счита за обезпечена до същия размер на главното вземане до окончателното удовлетворяване на главния дълг, без да има значение към кой момент е възникнала лихвата. Обезпечението се разпростира и спрямо всички лихви върху обезпечената главница, независимо дали са изтекли преди или след откриване на производството по несъстоятелност, поради което следва да се удовлетворяват по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, а именно от получената сума при реализацията на обезпечението. Вземането на обезпечения кредитор се удовлетворява от постъпилата сума заедно с натрупаната лихва към момента на удовлетворяването без да се конкурира с останалите вземания.

Следователно привилегията на главното вземане се разпростира и върху лихвата за забава до окончателното му плащане, като в този смисъл е и константната съдебна практика- така напр. Определение № 4536/20.12.2018г. на ОС Варна; Решение №10/ 18.02.2020г. по в.т.д.№ 353/2019г. на АС Бургас и др.

С оглед на така изложените мотиви, разпределените в т.3 и т.4 от Сметката за разпределение суми за лихви са такива, следващи обезпеченото главно вземане. Нормата на чл.722 ТЗ има специален характер, като изключва общия ред на привилегиите, уредени за индивидуалните изпълнения. Съгласно чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в първи ред се удовлетворяват кредиторите, в чиято полза е вписан залог, от което следва, че след като вземането на заложния кредитор включва и законните лихви в предметния обхват на залога, то независимо от това дали задължението за лихва възниква преди или след откриване на производството по несъстоятелност, тъй като при забавено изпълнение те винаги се дължат, същите следва да бъдат включени и удовлетворени предпочтително именно в този ред на удовлетворяване. Такава между впрочем е и практиката на касационната инстанция- така например Решение № 50008/ 18.05.2023г. на ВКС по т.д.№ 1469/2021г. на 1 ТО на ТК, където е изразено аналогичното становище, че вземанията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху обезпечено лихвоносно главно вземане, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, следва да бъдат приети с привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в производството по несъстоятелност.

Не е налице и твърдяното в жалбата внасяне на промени в СППВ, в който вземания за законна лихва на цедента на О** на лихвоносно главно вземане, което да е обезпечено с ДОЗ, да са били приемани като такива с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ.

Видно от Списъка в него са посочени вземания на О** с различна поредност за удовлетворяване, както следва :

По чл.722, ал.1, т.1 ТЗ- относно вземанията, обезпечени с особен залог, както и вземания от получената сума при реализацията на обезпеченията; по чл.722, ал.1, т.3 ТЗотносно разноски по несъстоятелността; по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ- за необезпечените предявени вземания, възникнали преди датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, както и по т.9 за законната лихва след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност до окончателното изплащане на вземанията.

4

Следователно в СППВ за кредитора О** действително е посочено вземане са законна лихва като такова с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ, но това важи само по отношение на предявените от банката и приети от синдика необезпечени вземания, какъвто характер имат вземанията по пункт втори от списъка. Предположение в обратния смисъл, че приетата поредност за удовлетворяване на всички законни лихви като такава по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ, а не само за тези по отношение на приетите необезпечени вземания, не може да бъде изведена нито пряко, нито по косвен тълкувателен път от съдържанието на списъка, а и както се посочи по-горе няма как лихвите по обезпеченото вземане да бъдат приети като такива по т.9, тъй като при обезпечена главница, акцесорният характер на лихвата я прави винаги също обезпечено вземане. Както е прието в ТР на ОСГТК на ВКС №3/2017г. законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. Съответно всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените в договора или начислените до деня на плащането на главното задължение законни лихви.