Решение № 409 от 15.10.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Кърджали, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20245140100628 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда.

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Н. Д., с ЕГН **********, от ********* срещу Регионална дирекция по горите - Кърджали, със седалище и адрес на управление: *********, представлявана от директор, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т.1-4 от КТ. В исковата молба се твърди, че със Заповед № РД 0585/24.04.2024 г., на директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, считано от 25.04.2024г., е прекратено трудовото й правоотношение с ответника, чрез наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 195 във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ за допуснато нарушение по чл.

187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ. Ищцата сочи, че била назначена на длъжност „касиер-домакин“ в предприятието на ответника. Обжалва заповедта за уволнение, като счита същата за немотивирана, неправилна и незаконосъобразна. Навежда доводи за това че е налице несъответствие между посочената обстоятелствена част в заповедта и посочените в нея правни основания. Намира, че от нейна страна не са извършени нарушения на трудовата дисциплина, както и че работодателят ответник не е събрал доказателства за описаните нарушения. Моли съдът да признае уволнението й за незаконно и да бъде отменено заедно със заповедта за него, както и да бъде възстановена на заеманата от нея по-рано длъжност „касиер-домакин“, да й бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за времето, през което е останала без работа, в размер на брутното й трудово възнаграждение за 6 м., считано от 25.04.2024г. до 25.10.2024г., или в общ размер на 6486 лева, както и да бъде допусната поправка на посоченото основание за уволнение.

Претендира да й бъдат присъдени направените съдебни разноски по делото.

В проведеното на 15.08.2024 г. открито съдебно заседание по делото, на 1 основание чл.145, ал.1 от ГПК, съдът запита ищеца, относно предявения от него иск, с посочено правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, дали твърди трудовото правоотношение да е прекратено на основание, различно от посоченото в трудовата книжка, който случай се касае за претенция за поправка на вписаното в трудовата книжка основание или без да твърди, че в трудовата книжка е вписано прекратително основание, различно от действително осъщественото, твърди, че оспорената от ищеца Заповед за уволнение е незаконосъобразна на посочените в исковата молба основания, поради което желае отмяна на уволнението, който случай се касае само за иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1. Процесуалният представител на ищеца, в нейно присъствие, заяви, че не поддържа и оттегля претенцията, обективирана в т. 4 на чл. 344. С влязло в сила протоколно определение от 15.08.2024 г. съдът прекрати производството по делото по отношение на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ.

От страна на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който сочи, че исковете са неоснователни н недоказани. Навеждат се доводи, за това че заповедта е издадена при спазване законовите изисквания, включително спазвайки процедура по чл. 193 от КТ. Претендира разноски, като прави алтернативно искане, в случай, че съдът уважи исковата претенция, да присъди адвокатско възнаграждение в полза на ищцата, в минимален размер.

С Определение № 719 от 21.06.2024 г., в което е обективиран проект за доклад по делото, приет за окончателен с протоколно определение от 15.08.2024 г., е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № РД 05-85/24.04.2024 г., на директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, считано от 25.04.2024 г.

В открито заседание ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отмени обжалваната от ищцата заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение, поради извършване на дисциплинарно нарушение. Счита, че в случая заповедта е неправилна и незаконосъобразна. В заповедта работодателят е следвало подробно в детайли и хронология да установи точно какво деяние е извършила ищцата. Простото посочване за заведено и оборотно количество дебит на гориво не установява извършено дисциплинарно нарушение. Алтернативно, посоченото в съдържанието на заповедта не може да бъде такова нарушение, което да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Според ищцата заповедта освен, че е неправилна, страда от пороци в съдържанието си и това е така, защото същата не съдържа съответните фактически и правни изводи за нейното постановяване. Липсва дата на извършване на нарушението, липсва време на извършване на нарушение, липсват и други съществени реквизити, които винаги водят до отмяна. В съдържанието на заповедта работодателят се е позовал на предишни наказания, но заявява, че Заповед № РД0540/20.02.2024г. не е влязла в законна сила, същата е обжалвана по надлежен ред, за което в РС-Кърджали е образувано производство по гр.д.№ 460/2024г., по което няма постановено съдебно решение, т.е. все още висящо. Останалите наказания, на които работодателят се е позовал като отегчаващи обстоятелства, които водят до наложеното наказания на ищцата, работодателят не е взел предвид, че същите отдавна са погасени по давност и наложените наказания са заличени, поради което не е следвало да бъдат вземани предвид и да бъдат описани в съдържанието на заповедта.

2

Ответникът счита, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на служителката Г. Д. е правилна и законосъобразна. Издадена е след безспорното установяване на извършеното от нея дисциплинарно нарушение, по отношение на воденето на разходите за горивата на служебни автомобили, както и тяхното отчитане, задължение което лицето има по приложената длъжностна характеристика, както и съгласно вътрешните правила за организацията, реда и експлоатацията на служебните автомобили на РДГ Кърджали. Заявява, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, взети са писмени обяснения от лицето. Тежестта на наложеното наказание е съобразена с предходните наложени такива, като по отношение на дисциплинарно наказание, наложено със заповед Заповед № РД05-101/15.05.2023г., не е изтекъл срокът за заличаването му, което е било „Предупреждение за уволнение“. От представените като доказателства справки към отговора на исковата молба е безспорно, че в отчетите е заведено по-малко количество гориво отколкото е изразходвано. Няма как зареденото количество петрол да е по-малко от реално изразходваното количество от служебните автомобили на РДГ-Кърджали. Би следвало за това да бъде информиран Директора на РДГ-Кърджали за предприемане на съответни действия за откриване на причините за това. В случая това не е осъществено.

Несъответствията за установени лично от Директора на РДГ-Кърджали при подписване на съответните счетоводни документи за м.март и въз основа на това са изискани обяснения от служителката Г. Д.. Моля да не се вземат предвид свидетелските показания на свидетеля З. С., тъй като срещу нея в настоящия момент се водят две дисциплинарни производства, които са обжалвани и е в процес на трето дисциплинарно дело, образувано от РДГКърджали. Считам, че нейните показания не са обективни. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на РДГ-Кърджали. Моли да бъде отхвърлена предявената искова молба и потвърдена издадената заповед, като законосъобразна както по изложените в настоящото съдебно заседание мотиви, така и по мотивите, изложени в отговора на исковата молба.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по представения списък.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

За да е налице валидно упражнено право налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, е необходимо да са изпълнени следните законоустановени предпоставки, формиращи фактическия състав по налагането на дисциплинарно наказание: За деянията, за които е наложено наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ , наказанието е наложено при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание е осъществено от ищеца и същото представлява нарушение на трудовата дисциплина/нарушение на трудови задължения на ищеца, наложеното наказание да е определено при спазване критериите на чл. 189 КТ.

Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника/служителя наложеното наказание се явява съответно. С оглед 3 изложеното ответникът доказва спазване на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото в отправената от работодателя до работника покана нарушенията на трудовата дисциплина са описани по ясен и разбираем за работника начин от фактическа страна - описано е кога и при какви условия са извършени деянията, а също така и са посочени и нормативните изисквания, които са нарушени.Работодателят е спазил изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана. В същата е посочен нарушителят - ищцата, извършеното нарушение, кога е извършено нарушението, наказанието и законовият текст въз основа на който се налага.

Описанието в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно конкретизирано, поради което формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговарят на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. С оглед изложеното и доколкото са спазени изискванията на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ, следва да бъде разгледан по същество спорът дали деянието, за които е наложено дисциплинарното наказание е осъществено от ищцата и същото представлява нарушение на трудовата дисциплина.

Безспорен факт е, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № РД 05-85/24.04.2024г., на директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, считано от 25.04.2024 г.

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Наказанието е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ за следните нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя като сериозни: неспазване на техническите и технологичните правила /по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ/ и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове или определени при възникване на трудовото правоотношение /по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ/, като не е изпълнила вменените й задължения в раздел V, т. 13 14 и отговорност в раздел VII, т. 3 от длъжностната характеристика за заеманата длъжност. Заповедта е основана на фактически твърдения за допусната от ищцата нарушения при водене и осчетоводяване на прихода и разхода на гориво по автомобили, като не са спазени основани принципи и задължения за касиер-домакина да отразява вярно процесите по закупуване, изразходване и крайно налично количество на горивата изразходвани от служебните автомобили на РДГ Кърджали, както и наличието на разлика относно горивото в количествата на обороти по дебит между справка за осчетоводено гориво и действително получено количество гориво по фактури за м. март 2024 г. Работодателят е посочил, че съгласно чл.