Решение № 8885 от 30.12.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1353/2018
- Вид
- Решение № 8885
- Подписан
- 30.12.2019
- В сила
- 24.11.2020
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 223, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- § 22 · Кодекс за застраховането
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р
Е Ш Е
Н И Е № гр.
София 30.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 1353 по описа за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.А.Г. срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 04.07.2016 г. около 20,20 часа, на бул. „Царица Йоана“ в района на бл.155-метростанция „Западен парк“ бил блъснат от л.а.м. „Ауди А4“ с рег. № ********, управляван от А.К.С., докато се опитвал да се качи в собствения си лек автомобил. Поддържа се, че вината на С. е установена с влязло в сила на 13.05.2017 г. Решение от 27.04.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2013/2017 г. по описа на СРС. В резултат на процесното ПТП ищецът получил счупване на костите на дясната подбедрица-голямопищялна и малкопищялна в дистална трета. Ищецът е опериран под регионална анестезия, след което е изписан за домашно лечение. Твърди се, че в резултат на получените при процесната злополука травми ищецът е получил увреждания на лумбо-сакралните коренчета и увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отделени на гръбначния стълб с радикулопатия, които са му причинили болки и страдания, които продължават и към настоящия момент. По повод на тези усложнения е провеждано лечение и рехабилитация. Твърди се, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил сериозни увреждания както физически, така и психически, които са променили изцяло начина му на живот и са му причинили болки и страдания. Процесът на възстановяване е бил продължителен и болезнен, продължава и към момента, налага се допълнително лечение.
Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликнвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22115002638792, валидна до
25.10.2016 г.
Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травматични увреждания и сумата от 2 321,80 лв.-имуществени вреди-разходи за лечение, които се намират в пряка и непосредствена връзка с ПТП, реализирано на 04.07.2016 г. на бул. „Царица Йоана“ в района на бл.155-метростанция „Западен парк“, виновно причинено от водача на л.а.м. „Ауди А4“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22115002638792, валидна до 25.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането-04.07.2016 г. до окончателното издължаване.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт А., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер като недължим и прекомерно завишен.
Оспорва механизма на ПТП, както и твърдението за наличието на причинно-следствена връзка на претендираните вреди с ПТП. Оспорва твърдението, че в резултат на процесното ПТП за ищеца са възникнали описаните в ИМ като вид и характер вреди. Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лекия автомобил.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Заявява допълнителни доказателствени искания.
В срока по чл.373 ГПК ответникът не депозира допълнителен отговор.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Съображения излага в писмени бележки. Адвокат Г. претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира разноски по списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязлото в сила на 13.05.2017 г. Решение от 27.04.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2013/2017 г. по описа на СРС, 112 състав, А.К.С. е призната за виновна в това, че на 04.07.2016 г., около 20,20 ч. в гр.София, при управление на л.а.м. „Ауди А4“ с рег.№ ********, по самостоятелното пътно платно на бул. „Царица Йоана“, в района на метростанция „Западен парк“, с посока на движение от бул. „Д-р П. ***, нарушила правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на И.А.Г., изразяваща се в счупване на костите на дясната подбедрица-голямопищялна и малко пищялна в дисталната трета /близките до глезените части/, което е довело до реализиране на медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период повече от 30 дни.
Между страните е прието за безспорно, че отговорността на делинквента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/22/115002638792, валидна до 25.10.2016 г.
От заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Б.Б. се установява, че в пряка причинна връзка от процесното ПТП ищецът е получил счупване на долния край на десните голям и малък пищяли, което представлява четвърта степен травматична увреда. Ищецът е провеждал болнично лечение на три пъти в периода от 04.07.2016 г. до 10.03.2018 г. общо за 16 дни, както и домашно-амбулаторно лечение в продължение общо на 421 дни.
През време на проведеното болнично лечение ищецът е претърпял две оперативни интервенции, както следва: на 06.07.2016 г.-кръвно наместване и метална фиксация с пирон и на 08.03.2018 г., когато е извършена екстракция на имплантираните уреди.
С Експертно решение № 2879 от зас. № 128 от 11.10.2017 г. на МБАЛ „Р.А.“ АД-Перник на ищеца е определена 21% трайно намалена работоспособност за срок от една година до 01.10.2018 г.
Вещото лице установява, че ищецът е търпял болки с голям интензитет 13-14 дни непосредствено след травмата и проведеното оперативно лечение, като същите са намалявали и са били с променлив характер в следващите 4-5 месеца. Към момента ищецът търпи болки с нисък интензитет и променлив характер при натоварване в областта на срасналото счупване и областта на кръста. В бъдеще се очаква оплакванията да намалеят и би трябвало да изчезнат при подходящо поведение. Към момента ищецът е в стационарно състояние, счупванията на двете кости на дясната подбедрица са правилно сраснали с голямо натрупване на костна маса.
От заключението на вещото лице д-р П., оспорено от ищеца, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил травма на нервните коренчета в лумбалния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се с болки в кръста с ирадация по двата крака, по-изразено на десния крак, която травма е реализирала медико-биологичния признак разстройство на здравето временно неопасно за живота. За тази травма ищецът е провел комплексно, медикаментозно болнично лечение в неврологично отделение на болнично заведение. Най-интензивни болки от травматичната увреда на нервните коренчета в поясния отдел, ищецът е чувствал в първия месец след инцидента с последващо затихване. Получената травма е изиграла ролята на „катализатор“ за поява на оплаквания при ищеца и при проведеното високотехнологично невроизобразително изследване е установена неголяма дискова протрузия на ниво Л4-Л5 в лумбалния отдел на гръбначния стълб, без травматични промени на телата на прешлените и техните израстъци.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице П. потвърждава извода си, че при ищеца не е налице дискова херния на ниво Л4 и Л5, а само дискова протрузия-начално изменение на диска.
Във връзка с оспореното заключение на д-р П. е прието повторно заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р М., което в голяма степен потвърждава първоначално приетото по делото заключение.
От приетите по делото писмени доказателства-фактури и фискални бонове /л.36-л.45/ се установява, че за лечението на получените при ПТП травми ищецът е направил разходи в общ размер на сумата от 2 321,80 лв. Със заключенията на всички приети по делото СМЕ се установява, че извършените от ищеца разходи в посочения размер са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, получените от ищеца увреди и последвалото лечение.
От заключението на СПЕ се установява, че след претърпения пътен инцидент при ищеца е възникнало състояние на протрахиран отговор към психотравмиращото събитие, с епизоди на спонтанна репродукция на минали сцени от инцидента, което състояние отговаря на диагнозата посттравматично стресово разстройство, в параметрите на адаптационното разстройство. Ищецът е провел през 2017-2018 г. медикаментозно лечение с антидепресант от групата на селективни инхибитори на обратното поемане на серотонина. Към момента при ищеца невротичната симптоматика е компресирана, но са налице анамнезни данни за промяна на личностовите характеристики и промяна в начина му на живот. Налице е и информация за страхови преживявания в определени ситуации, т.е. към момента е налице неотреагирано психотравмено преживяване.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице д-р К. посочва, че в случая промяната на начина на живот е изводима повече от травмата, която ищецът е получил на гръбнака и от факта, че той не може да живее по начина, по който е живял преди това. Вещото лице смята, че ако соматичното състояние на ищеца се подобри, то и симптоматиката постепенно ще отзвучи.
Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите Й.М.Д.и А.А.С.-леля на ищеца.
Разпитана свидетелката Д. установява, че е бивша приятелка на И.. Видяла И. на следващия ден след произшествието в болницата. Той бил много изплашен и стресиран. Болели го крака и кръста. В болницата И. претърпял операция. Кракът му бил напълно неподвижен, първоначално изпънат преди операцията с шини, забодени телове в петата, един-два дни бил с катетър. И. не можел да става и не можел да ходи по малка и голяма нужда сам и постоянно се нуждаел от помощ. След като го изписали от болницата, ищецът бил при леля си около 20 дни, понеже тя живеела близо до рехабилитационния център, в който правел всеки ден процедури. Не можел да става, бил с две патерици, ползвал подлога, за да ходи по голяма нужда. Още докато бил в болницата и в отделението имал болка в кръста, за която лекарите обяснили, че вследствие на спиналната упойка е нормално няколко дни да го боли и да чувства неразположение и тежест в мястото, където му е бита спиналната упойка, защото тя се поставя отзад в кръста. Втори път постъпил за лечение в Перник в отделението по неврология след като му свършил физиотерапевтичния курс. В болницата в Перник повече ходела майка му, защото тя живее в Радомир. След изписването от болница ищецът бил около 2 месеца с две патерици. След това по препоръка на докторите махнал едната патерица. Започнал да ходи само с една, но му било доста по-трудно. Около месец и половина бил с една патерица. Имал болки през цялото време. Взимал лекарства против болката. До скоро се будел през нощта, тъй като го боли кръста се върти наляво надясно, не може да спи спокойно, има кошмари. Преди произшествието И. бил много активен човек-обичал да излиза навън, да прави походи, разходки, по екскурзии ходел. След катастрофата не иска да излиза, станал много раздразнителен, започнал да вика, ядосвал се на всичко.
Свидетелката С. установява, че видяла племенника си след катастрофата в болницата. И. изглеждал ужасно, много притеснен, много го боляло. Бил опериран на следващия ден. Ищецът се нуждаел от помощ за елементарни хигиенни нужди. Бил с катетър. Почти отказвал да се храни в болницата, защото бил притеснен, че някой друг трябва да се грижи за него.