Решение № 39 от 16.05.2024, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Провадия, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20233130200266 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на О. В. В., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 22-0324-000381/30.05.2023 г. на Началника РУ-Провадия, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3/три/ месеца и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 18 контролни точки.

Недоволен от наказателното постановление жалбоподателят го обжалва, като счита, че същото е незаконосъобразно. Оспорва, че нарушението е извършено в населено място, както и редовдонстта на техническото средство. Моли за отмяната на НП.

За открито съдебно заседание жалбоподателят е призован редовно, не се явява и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените основания.

Административнонаказващият орган-редовно уведомен, представител не се изпраща.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

1

Жалбата е подадена от легитимирано лице и е срещу годен за обжалване акт. Спазен е срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН . Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена е пред териториално и материално компетентен съд и производството е редовно образувано.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на жалбоподателя представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение бланков № 0513277 от 05.04.2023г. за нарушение заснето и измерено с фиксирана с АТСС тип / ARH-CAM-S1/ с фабр.№120cd05 и заснето и документирано в снимка

№120CD***/16.102022г., като след премахване на допустимото отклонение на техническото средство, превишението е било 52 км/ч. скоростта, която е била измерена е била 105 км/ч, при максимално допустима 50 км/ч.

Видно от АУАН бланков № 0513277 от 05.04.2023г. на 16.10.2022г.. в 10,21 часа в община В. на път Трети клас №208, в с.В., по път III-208 до входа на ЗК“Нива“, с.В. в посока гр.Айтос, въззивника, като водач на лек автомобил „Фолксваген Амарок“ с рег.№***, управлявал същото със скорост 105 км/ч, при максимално допустима 50 км/ч при превишение от 55 км/ч. скоростта била измерена с фиксирана с АТСС тип / ARH-CAM-S1/ с фабр.№120cd05 и заснето в снимка №120CD***/16.102022г., като след премахване на допустимото отклонение на техническото средство, превишението е било 52 км/ч.

На въззивника бил съставен АУАН, който подписал с възражение, че актът е издаден извън давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и не подлежи на издаване на наказателно постановление. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпвали допълнителни възражения.

Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства находящи се в административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 22-0324000381/30.05.2023 г. на Началника РУ-Провадия. В него при пълна идентичност на фактическата обстановка както в акта на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени две кумулативни 2 наказания – глоба в размер от 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 18 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Разпитан в съдебно заседание, акстосъставителя К. И. И. поддържа изцяло констатациите в акта. Същият дава подробно и ясно описание на пътните знаци в населеното място в участъка на установеното нарушение. На зададените му от процесуалния представител въпроси относно това, в населеното място има ли поставена указателна табела, отговаря че има такава, която показва пътищата извън населеното място, но това по никакъв начин не означава, че наличието на указателна табела означава, че мястото не е населено при положение, че не е премината табелата за край на населено място. По отношение на указателната табела в син цвят в центъра на населеното място заявява, че се намира на около 80 метра от пътен знак „Б2“, който също е в населеното място и е поставен на мястото, където през град В. преминава път III-208.

Съдът напълно кредитира показанията на св.И., като изчерпателни и отговарящи на всички зададени въпроси. Същите дават ясна представа за населеното място, както и за пътните знаци намиращи се в него.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на въззивника, че наличието на указателната табела в син цвят в населеното място е индикация, че мястото вече не е населено и, че такива табели се поставят само извън населените места.

Пътен знак Ж6 – представлява указателна табела и същият се използва за сигнализиране на повече от една цел (населени места и селищни образувания или обекти). На знака се указват наименованията на целите, посоките и разстоянията до тях в километри и номерата на автомагистрали, скоростни пътища и пътища I и II клас. Не се използва за сигнализиране на автомагистрали, скоростни пътища и скоростни градски магистрали. Пътният знак се поставя непосредствено преди кръстовище, каквото е следвало в конкретния случай на мястото където през населеното място се намира път III-208.

3

В това производство съдът прави преценка по правилността и законосъобразността на воденото до този момент административнонаказателно производство.

Както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. От формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и в сроковете на чл. 34 ЗАНН. Посоченото място, на което е извършено административното нарушение е в достатъчна степен индивидуализирано.

Нарушението е било заснето с АТСС тип / ARH-CAM-S1/ с фабр.

№120cd05, притежаваща удостоверение да одобрен тип средство за измерване и същата е била преминала проверка и е била технически изправна.

По делото се оспорва, че техническото средство не е преминало метрологичен контрол, което се опровергава от приложения протокол от проверка №28-СГ-ИСИС/13.04.2022г..

Съдът приема, че нарушението е доказано по несъмнен начин.

По несъмнен начин е установен субектът на административнонаказателна отговорност. Жалбоподателят О. В. В. не е отрекъл при съставяне на АУАН, че именно той е управлявал автомобила.

В разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП (действала по време на нарушението, предмет на настоящото производство, е била предвидена санкция глоба в размер на 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата следвало да се увеличава с 50 лв. Следва да се отбележи, че за извършеното нарушение предвидените в закона административни наказания са определени като вид, размер и метод за изчисляване по абсолютен начин, поради което за административните органи и за съда не съществува правна възможност да ги обсъждат, нито да ги намаляват.

В хода на административнонаказателното производство не е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Налице са доказателства за осъществен състав на нарушение по чл.

182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП . Фактите, въз основа на които може да се направи извод за съставомерност са изложени както в АУАН, така и в наказателното 4 постановление, и срещу тези факти санкционираното лице е имало възможност да се защитава, и в административнонаказателното и в съдебното производство.

Съдът не споделя направеното възражение в АУАН, че актът е издаден извън давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и не подлежи на издаване на наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗАНН-„ Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“.

В конкретния случай нарушението е извършено на 16.10.2022г.. нарушителя е открит на 05.04.2023г. когато е съставен АУАН, а връчен на 27.04.2023г. като с това същият попада в едногодишния срок от извършване на нарушението.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.

Мотивиран от горното, Провадийски районен съд, първи състав, на 5 основание чл. 63, ал. 1 предложение първо от ЗАНН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление

№22-0324000381/30.05.2023 г. на Началника РУ-Провадия, с което на О. В. В., ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3/три/ месеца и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 18 контролни точки.

ОСЪЖДА О. В. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-в. сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд–гр.

Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 6