Определение № 5728 от 22.12.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1408/2025
- Вид
- Определение № 5728
- Подписан
- 22.12.2025
- В сила
- 22.12.2025
- Състав
- Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.432 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5728 гр. Варна, 22.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20253100501408 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на жалбоподателя “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, представлявано от Бисер Г. И. и Калоян Митков Костадинов, действащ чрез адв.Б. М., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение№993/08.10.2025г., в частта за разноските.
Отправено е искане за отмяна на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна Д. Г. И., или в евентуалност последното да бъде редуцирано, поради прекомерност.
Твърди се в молбата, че са неправилно присъдени разноски, без да са представени доказателства за сключен договор за безплатна правна помощ, съответно при липса на изрични твърдения за продължаващо материално затруднение на представляваната страна. В евентуалност се поддържа, че определеният размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на правният спор, положените усилия, както и с оглед възприетото тълкуване в Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело №С-438/22г.
От насрещната страна е постъпил отговор, с който се поддържа становище за неоснователност. Счита, че липсата на договор не е пречка да бъде удостоверено постигнато съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт е безплатна.
Намира, че липсата на представено доказателство за платено възнаграждение е достатъчно обстоятелство, за да бъдат определени разноски по реда на чл.38 от ЗАдв.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Молбата за изменение на решението по чл.248 от ГПК е допустима, като подадена в срок от легитимирана страна. Доколкото се претендира изменение на разноските на насрещната страна, списъкът по чл.80 от ГПК не съставлява условие за допустимост на производството.
1
Разгледана по същество, молбата е и основателна, по следните съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение№993/08.10.2025г., чието изменение се иска, въззивният съд е потвърдил в цялост обжалваното Решение №1154 от 04.04.2025г., постановено по гр.д.№16395/2023г. по описа на Районен съд-Варна, с което на основание чл.432 от КЗ е присъдена сумата от 3621.40лв., представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата.
С оглед развитието на производството, въззивният съд е присъдил деловодни разноски в полза на ответника по въззивната жалба, в размер на 662.14лв., определени в минимален размер при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Това произнасяне обаче е направено без да бъде съобразен факта, че действието на представения договор за предоставяне на безплатна правена помощ на ищцата е ограничено до границите на първоинстанционното производство, а пред въззивната инстанция не е ангажиран нов договор.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника по молбата, че представянето по делото на договор за безплатна правна помощ не е условие за присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 от ГПК.
Нормата на чл.38 от ЗАдв. предпоставя, че за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, следва правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗАдв. и съответно да са налице съвпадащи изявления, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна. В настоящият случай, посочените предпоставки не са налице.
Както вече се посочи, в проведеното първостепенно производство, на ищеца е била оказана процесуална защита при условията на безплатна правна помощ, което обстоятелство е удостоверено с представен по делото договор. В съдържанието му, страните изрично са предвидили, че последният има ограничен обхват, а именно до приключване разглеждането на делото в първата инстанция. В хода на въззивното производство, ответникът по въззивната жалба, чрез процесуалният си представител, вкл. и в проведеното открито съдебно заседание, не е навел твърдения и не е ангажирал доказателства за вида на оказваната правна защита. Наред с това в отговора на въззивната жалба се претендират направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар, т.е. искат се действително сторените разноски.
На следващо място следва да се има предвид, че материалната затрудненост е преходно състояние и не може да се предполага, както не може да се презумира и съгласието на адвоката да реализира именно безплатна защита.
С оглед на изложеното, съдът приема за недоказано, че реализираното процесуално представителство в хода на въззивно производство, е при условията на а безплатна правна защита.
За пълнота, следва да се посочи, че чл.36 от ЗАдв. изрично предвижда, че на адвоката всякога се дължи възнаграждение за положения от него труд. Поради това, когато не е налице договор за правна помощ, адвоката може да поиска определянето на хонорар от адвокатския съвет.
2
Предвид гореизложеното, съдът намира, че подадената молба на основание чл248 от ГПК от “ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, следва да бъде уважена, съответно постановеното Решение№993/08.10.2025г. изменено /отменено/ в частта за присъдените разноски в полза на процесуалния представител на въззиваемия.
Воден от горното, съставът на Окръжен съд – Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК Решение№993/08.10.2025г., постановено по в.гр.д.№1408/2025г. по описа на Окръжен съд-Варна, в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта, с която “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Бисер Г. И. и Калоян Митков Костадин, е осъдено да заплати на адвокат П. П. П., с адрес: гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №21А, оф.2, сумата от 662.14лв., представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в производството, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3