Решение № 264 от 28.09.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. гр. Димитровград, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД, IV-СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря В. Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610101182 по описа за 2026 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове установителен иск с правно основание с чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 и чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 1264114/12.03.2025 г., съединен в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи в договор за потребителски кредит и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД.

Ищецът М. П. П. твърди, че на 22.11.2024 г. с ответното дружество са сключили договор за потребителски кредит № 1191735 от 22.11.2024 г. за сумата от 2000.00 лв.

Счита договора за недействителен в неговата цялост, а отделни негови клаузи за нищожни,

Нищожност на клаузата за неустойка (чл. 11 и чл. 5 от Договора) Неправилно изчислен ГПР и обща сума (чл. 11, т. 10 ЗПК) Излага съображения и правна теория.

Съгласно чл. 23 от Закона за потребителския кредит, при нищожност 1 потребителят връща само чистата стойност на главницата от 1022,58 евро (2000 лв. ).

Ищецът е заплатил общо повече от 1022,58 евро (2000 лв.), поради което разликата се явява недължимо платена и подлежи на връщане, като претендира връщане на 100 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба

Моли съда да бъде прогласена нищожност на д оговор за потребителски кредит № 1191735 от 22.11.2024 г. поради противоречие със закона В условията на евентуалност да нъдат прголасени за

При условията на евентуалност е предявен иск за обявяване на нищожност на отделни клаузи на чл. 11 и чл. 5 по договор за потребителски кредит № 1191735 от 22.11.2024 г.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 100 евро, представляваща недължимо платена сума над размера на усвоената главница п о договор за потребителски кредит № 1191735 от 22.11.2024 г., ведно със законната лихва от 06.07.2026 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, процесуалният представител на ответното дружество е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Твърди, че е налице злоупотреба с право, тъй като ищецът е завел мноцесто дела.

Счита, не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, като на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.

По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.

Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 2 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.90% и ГПР определен в процесния договор в размер на 62.81%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е договорена под отлагателно условие – чл. 2 от Споразумението, сключено между страните. Между страните изрично и детайлно е уговорено при какви конкретни обстоятелства и в кой конкретен момент потребителят ще дължи неустойка. Страните са се споразумели, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя в 13-дневен срок от сключване на договора, от 14 ден ще бъде дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение.

В случая неустойката е дължима едва след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, което изключва нейната дължимост към момента на сключванена договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена. Именно поради това законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР.

Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните.

3

Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема – такава би била дължима при кумулативно наличие на следните предпоставки: - след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение; - само в случай че заемополучателят не е предоставил обезпечение; - и при наличие на непогасено и активно задължение към падежната дата към кредитодателя.

При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това.

Неоснователни са и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя.

Нещо повече,

ЗПК предвижда единствено административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не е извършил такава проверка на кредитополучателите си. Последица от липсата й не може да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря неустойка.

Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора един или двама поръчители, които отговарят на посочените в договора условия.

Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПКпредоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: представляваното от мен дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен 4 продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Към договора е налице и споразумение, в което допълнително, изчерпателно и детайлно са уговорени условията и предпоставките за плащането на неустойката. Отделно от това Кредиторът е осигурил достатъчно дълъг срок за предоставяне на договореното обезпечение – 13 дни. Същият срок почти изцяло съвпада със срока за отказ от договора, уреден в закона и изрично между страните.

Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в найпълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия.

В конкретния случай сроковете за отказ и обезпечение са почти еднакви и едновременно с това достатъчни, за да се направи преценка дали е налице възможност за предоставяне на обезпечение или е по-изгодно за кредитополучателя да се откаже от договора.

Напълно невярно е и твърдението, че условията за предоставяне на обезпечение, респективно за избягване на задължаването с тази неустойка, било „на практика неосъществимо“. Съгласно чл. 6, ал. 1 Обезпечението на договора следва да бъде поръчител, който да отговаря на следните условия: размерът на осигурителния му доход да бъде равен на двукратния (при един поръчител) или еднократния (при двама поръчители) размер на МРЗ, която към момента на договора е в размер 1077 лева; - да не е поръчител по друг договор за кредит с кредитора; - да не е кредитополучател по договор за кредит, по който е налице неизпълнение; - да няма кредити с класификация в БНБ различна от „Редовен“.

Във връзка с това, напълно неоснователно ищецът се позовава на чл.

5

33, ал. 1 ЗПК, доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя. В настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя.

Не е налице неравноправност по ЗЗП. Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни.

Клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити са посочени разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит. В Погасителния план към договора са изчерпателно посочени компонентите на всяка една възможна вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не бъде дадено. В самия договор са посочени условията за предоставяне на обезпечение и сроковете за това. И лихвата и неустойката са фиксирани и ясно описани в договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава. Стойността на неустойката е посочена в общ конкретен размер чрез цифрова стойност, не в процент, предпоставките при които се дължи са точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане – срок и размер на всякоедно отделно плащане до крайния падеж на договора.