Решение № 153 от 22.05.2024, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. С., 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20242200500194 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 176/05.03.2024г. по гр.д.

№ 1404/2023г. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците З. М. К. , ЕГН: **********, с адрес гр. С., *** и М. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. С., м. „А.ч.“ ......, че ищецът П. Б. П., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. С., пл. „Х.Д.“ ......, е собственик на основание договор за дарение на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед РД-1831/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 05.08.2022 г., с адрес на поземления имот гр. С., м. „С.“, с площ от 2089 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна сграда, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 259, при съседи: ***, ***, 1

***, ***, ***, ведно с построената в имота

СГРАДА с идентификатор *** , със застроена площ от 36 кв. м. на един етаж, с предназначение - вилна страда - еднофамилна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Б. П. да заплати на З. М. К. сумата от 1500,00 лв. разноски по делото - заплатено адвокатско възнаграждение, а на М. Б. Д. - сумата от 700,00 лв. разноски по делото - заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба въззивникът заявява, че счита атакуваното решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Заявява, че по делото е установено, че ответникът К. през 1992г. е продал процесния имот на баща му, както и че през 2008г. отново ответникът К. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за същия имот и веднага след това го е продал на ответницата М. Д.. Не се спори, че през 2012г. бащата на ищеца е дарил на сина си този имот, като и съдът правилно е приел, че в хода на производството ответникът К. не е успял да установи упражнено от него владение върху имота за периода след като го е продал на бащата на въззивника до продажбата на М. Д.. Твърди обаче, че съдът неправилно е приел, че ответницата М. Д. е упражнявала владение и не го е изгубвала в продължение на пет години поради което е придобила имота чрез добросъвестно владение.

Счита, че владението й не е било явно и несъмнително, тъй като отв. Д. не е довела до знанието на бащата на въззивника, а в последствие и на самия него, че държи вещта като своя. Въпреки, че въззивникът-ищец и преди това баща му като собственици, не са ползвали имота регулярно, но правото на собственост може да се отнеме чрез неползване. Това би могло да стане ако ответницата Д. бе манифестирала спрямо тях собственически намерения, но такива доказателства не са събрани и ако владението не е осъществявано явно, засегнатият собственик няма възможност поради неведение да се брани. Действията на тази ответница са били спорадични и в никакъв случай не установяват по безспорен начин цялостно осъществяване на фактическата власт. Тоест спрямо въззивника и неговия 2 праводател фактическата власт не е демонстрирана явно, а изобщо не е демонстрирана. Даже и да е закупувала траверси, то те са били поставяни някъде около имота, а не в самия имот и по този начин не е успяла да демонстрира собственически намерения.

Владението, което е осъществявала ответницата не е и несъмнено.

Въззивникът твърди, че е разбрал, че собствеността се претендира от трето лице едва след като е извикан да даде показания по досъдебно производство и едва от този момент намерение за собственост е демонстрирано от М. Д. спрямо него. От този момент започва да тече петгодишната давност на която тя се позовава. Като е приел обратното, съдът е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение.

С оглед изложеното въззивникът моли да се отмени атакуваното решение и вместо това да се постанови друго, с което съдът да признаете за установено спрямо ответниците, че въззивникът е собственик на имота, подробно описан в исковата молба и да отмените н. акт № 125 t.IV per. № 6029 н. дело № 492/2008г. на нотариус Р. С., рег. № 524, вписан с вх. Per. № 10183/23.12.2008г. акт № 183 т. XXXIV н. дело 8056/2008г.

Претендира присъждане на разноски.

В условията на евентуалност заявява, че след като първоинстанционният съд е приел, че възражението на ответника К. за придобиване на имота по давност чрез упражняване на владение е неоснователно, не е обезсилил н. акт Хе 125 от 19.12.2008г. т. IV per. Хе 6029 н.д. 492/2008г. на нотариус Р. С. и е осъдил ищеца да му заплати направените в производството разноски. Следователно спрямо този ответник искът на ищеца се явява основателен и съдът не е следвало да го осъжда да заплаща на ответника К. деловодни разноски. Съдът също така е следвало да отмени констативния н. акт, издаден в негова полза по обстоятелствена проверка и като не е направил това, е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение.

Моли да се отмени същото в тази му част като неправилно и незаконосъобразно.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – З. М. К., е 3 подала писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост.

Въззиваемият заявява, че напълно обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че ответницата М. Б. Д. е придобила по давност като добросъвестен владелец правото на собственост върху процесния имот. Правилно са преценени показанията на разпитаните свидетели В.Господинова и Л.Ненов за осъществяваното владение от тази ответница. Това владение е манифестирано със самият нотариален акт за продажба на процесния имот, както и с начина на ползването му лично от ответницата и нейни близки, на които го е предоставила. Несъстоятелно е твърдението, че нейното владение се изчерпва с помощта й да се поправи пътя до имота, а самият ищец не е проявил никаква процесуална активност да установи откога, дали и как е осъществявал владение върху този имот. Праводателят на ищеца е придобил с нотариален акт за покупко-продажба процесния имот от въззиваемия през 1992год. Преди да го дари на ищеца през 2012г., правото на собственост вече е било прехвърлено с нот.акт за покупкопродажба от първия ответник на втората ответница през 2008г. По този начин праводателят на ищеца вече е изгубил правото на собственост съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗС от момента на придобиването му от друго лице. Това прехвърляне е било оповестено публично чрез вписването на документа за собственост.

На следващо място въззиваемият-ответник сочи, че преди да продаде имота на ответницата Д., той се е снабдил през 2008г. с нотариален акт по обстоятелствена проверка за придобиване по давност на 1090/2090 ид.ч.от поземлен имот ***, целият с площ от 2090 кв.м., и макар да няма материална доказателствена сила, тежестта за оспорването на нотариален акт, издаден по реда на чл.587 от ГПК, се носи от оспорващата страна, без да намира приложение разпоредбата на чл.193 от ГПК, а такова не е успешно проведено. Въпреки това, както и в противоречие със събраните по делото свидетелски показания за осъществено владение от негова страна за период от 10 години преди да се снабди с този нотариален акт и да продаде на първата ответница целия имот, съдът не е признал възражението му за придобиване по давност 4 процесния имот. Тъй като той е направил възражение, а не е предявен насрещен иск срещу ищеца за придобиване по давност на процесния имот, мотивите на решението нямат задължителна сила. Независимо от това въззиваемият счита, че решението е правилно в частта, с която се приема, че ответницата М. Д. е придобила правото на собственост по давност като добросъвестен владелец. По тази причина искът за собственост на ищеца правилно е отхвърлен като неоснователен.

На последно място сочи, че е неоснователно оплакването срещу частта от решението относно присъдените разноски, тъй като предявеният иск срещу двамата ответници е отхвърлен изцяло, а що се касае до искането за отмяна на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, този иск не е самостоятелен - той е обвързан с оспорване на правото на собственост, признато с атакувани охранителен акт.

С оглед всичко изложено първият въззиваем моли да се потвърди атакуваното решение и да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

В отговора няма процесуални искания. направени нови доказателствени или други

В същия срок не е подадена от този въззиваем насрещна въззивна жалба.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – М. Б. Д. е подала писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно.

Счита, че с оглед събраните доказателства, съдът е формирал вярна и пълна фактическа обстановка, прави анализ на правните изводи, като излага доводи, аналогични на поддържаните в първоинстанционното производство относно фигурата на владението и констатираните проявления на изискуемите елементи по отношение на нея и на другия ответник. Заявява, че владението на ответниците е явно, несъмнено, непрекъснато, а и необезпокоявано и са правилни констатациите на съда, че в изискуемия давностен период никой не е смущавал владението на ответницата Д., никой не е отправял претенции към имота преди нейното заминаване за А. и впоследствие- към нейната майка, до лятото на 2021 год. Правилни са и мотивите на съда, че не представлява действие, което би прекъснало 5 владението, прехвърлителната сделка от 2012год сключена с родителите на ищеца. С Решение № 1064 от 03.04.1969год. по гр.д.№ 51/1969год. на ВС е прието, че не прекъсват съществуващото владение върху една вещ претенциите и оспорванията на лица, които не са предявили иск срещу владелеца, нито са наложили тяхна фактическа власт върху вещта повече от 6 месеца. От своя страна ищецът П. никога не е установил фактическа власт върху имота от момента на прехвърлянето му през 2012 год., което се установява от показанията на първия разпитан по делото свидетел, съсед и несвързан със страните по делото. Не са налице доказателства, че праводателите на ищеца също така са установили владение върху имота.

Въззиваемата сочи, че в случая приложение намира и презумпцията на чл.69 ЗС относно намерението на владелеца да държи вещта като своя. По делото не са събрани доказателства във връзка с ползването на имота, опровергаващи презумпцията при условията на пълно насрещно доказване.

Правилни са и мотивите на съда, че ответницата Д. е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ЗС, тъй като същата е получила владението върху процесния имот на валидно правно основание- действителна правна сделка. По делото не е установено при сключването на договора ответницата да е знаела или да е могла да узнае дали прехвърлителят е действителният собственик на продавания имот. Към момента на придобиване на процесния имот в имотния регистър не са налице данни, разколебаващи несъмнената собственост върху процесиите земи в лицето на прехвърлителя. Последният е представил доказателства за установяване по несъмнен начин на собствеността си върху процесния имот- а именно нотариален акт № 125, том IV, рег.№ 6029, дело № 492/2008год., както и актуални скица и удостоверение за данъчна оценка, в които е вписан като собственик. Това прави неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба, че ответницата Д. не била довела до знанието на ищеца или на неговия баща обстоятелството, че държи вещта като своя.