Определение № 646 от 10.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. Благоевград, 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

П. Пандев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20251200601092 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.

В разпоредително заседание по н.о.х.д. № 765/2024 г. по описа на Районен съд Петрич, проведено на 18.09.2025 г., е постановено протоколно определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, с което съдът е приел, че в хода досъдебното производство не е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаването на процесуалните права на някоя от страните в процеса и е оставил без уважение искане за прекратяване и връщане делото на прокурора за отстраняване на съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия А. И. Д., ЕГН **********.

Производството е образувано по частна жалба срещу определението, подадена от адв. П. Й., в качеството му на защитник на А. И. Д.. В жалбата се поддържа, че при предявяването на разследването на 17.09.2024 г. подсъдимият е направил възражения и искания, а наблюдаващият прокурор се е произнесъл с постановление от 19.09.2024 г., с което е счел, че не са налице основания за назначаването на повторна експертиза, тъй като е нямало съмнения относно правилността на експертното заключение. Жалбоподателят навежда доводи за необосноваността на това постановление, като поддържа, че в него прокурорът не е обсъдил всички възражения на подсъдимия, както и че се е произнесъл само по искането за повторна експертиза. Счита, че възраженията и исканията на подсъдимият не са били направени за да се мотивира искането му за назначаването на повторна съдебно-химическа експертиза. Поддържа, че възраженията са били свързани с неустановени по делото факти, касаещи лицето, което е взело пробата и неспазването на процедурата по вземането й. Навежда доводи, че липсата на произнасяне на прокурора по искания, бележки и възражения по реда на чл. 229, ал. 3 НПК представлява съществено процесуално нарушение. Моли да се отмени обжалваното определение.

Окръжен съд Благоевград, като взе предвид доводите на жалбоподателя, 1 въз основа на материалите по делото и закона приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване (чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал.

3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК), поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

В жалбата се навеждат доводи, че в хода на досъдебното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като с постановлението си по чл. 229, ал. 3 НПК прокурорът не е обсъдил надлежно всички възражения на подсъдимия и не се е произнесъл по всички негови искания.

От съдържанието на Протокол за предявяване на разследването от 17.09.2024 г. е видно, че подсъдимият е възразил, че лицето, което е било посочено в протокол за медицинско изследване от 05.05.2024 г. не е медицинското лице, което му е извършило медицинското изследване и което му е взело кръвната проба. Подсъдимият е оспорил констатациите в протокола за медицинско изследване, че той не е бил заявил употреба на медикаменти и заболявания. Посочил е, че в него не са били отразени неговите изявления и че е отказал да го подпише. Твърди, че няколкократно е казал, че взима медикаменти, но след като не успял да ги назове с точните им наименования, медицинското лице отказало да ги запише. В протокола за предявяване на разследването подсъдимият е посочил какви медикаменти приема. Той е навел и твърдение, че мястото, от което му е бил взет материал за пробата, е било почистено със спирт. Счита, че е било налице нарушение при извършването на химическото изследване за установяване на алкохол, тъй като твърди, че когато са му били взети пробите, епруветките са били запечатани с червени капачки, а в експертизата вещите лица сочили, че са със сиви капачки. В нея било посочено, че са били извършени две паралелни проби, но подсъдимият е навел възражение, че резултатите им не са посочени поотделно, с оглед на преценката за спазването на изискването на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка е отправил искане да бъде извършена повторна химическа експертиза на контролната проба.

Съгласно чл. 229, ал. 3 НПК по исканията, бележките и възраженията по ал. 2 наблюдаващият прокурор се произнася в срок до седем дни с постановление, което не подлежи на обжалване. В случая по исканията и възраженията на подсъдимия наблюдаващият прокурор се е произнесъл с постановление от 19.09.2024 г. Съгласно чл. 199, ал. 2 НПК всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. В случая в мотивите на постановлението са изложени исканията и възраженията на подсъдимия, а с диспозитива му е налице произнасяне само относно искането за назначаването на повторна химическа експертиза, което е било оставено без уважение.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС процесуалните нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствата, не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че ако от допуснато процесуално нарушение е последвала непълнота на доказателствата, съда може само да изключи ненадлежно събраните доказателства от 2 доказателствените материали, като няма пречка необходимите процесуални действия да бъдат извършени законосъобразно в хода на съдебното следствие. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 248, ал. 4 НПК, според която в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. По тези съображения следва да се приеме, че сам по себе си отказът в хода на досъдебното производство да се допусне назначаването на повторна химическа експертиза не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора.

Нарушаването на процесуалните правила относно обосноваността на постановлението по чл. 229, ал. 3 НПК, респ. относно необходимостта с него прокурорът да обсъди всяко възражение и да се произнесе по всяко искане, не обуславя по необходимост основание за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора. Не всяко процесуално нарушение, което е било допуснато в хода на досъдебното производство, обуславя наличието на основание по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора по реда на чл. 249, ал. 2 НПК. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК изисква на досъдебното производство да е допуснато отстранимо и съществено нарушение на процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. Същевременно според чл. 249, ал. 4 НПК допуснатото на ДП нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия, посочени в чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК - да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4, когато не владее български език или когато са нарушени правата на пострадалия или на неговите наследници, посочени в чл. 249, ал. 4, т. 2 НПК - да бъде уведомен за образуването на досъдебното производство; да бъде уведомен за правата си и да участва в производството; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език. Затова в настоящото производство въззивният съд следва да прецени дали в хода на досъдебното производство е било допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4 НПК.

В настоящия случай, дори и да се приеме, че е налице необоснованост на постановлението от 19.09.2024 г., не се констатира от това нарушение на процесуалните правила да се е стигнало до нарушение на правата на обвиняемия, които са посочени в чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК. Съдържанието на постановлението не е попречило на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен, да даде или да откаже да даде обяснения, да участва в производството, да има защитник или да получи превод.

Жалбоподателят поддържа и нарушение на процесуалните правила, което се е изразило в непроизнасянето по всяко искане на подсъдимия. Според доктрината (Ръководство на прокурора. Книга първа, НИП, София, стр. 55) непроизнасянето по направени искания, бележки и възражения, независимо на кой етап от производството са направени, е процесуално нарушение, но не е от кръга на съществените. В този смисъл е и съдебната практика.

3

Съгласно решение № 14 от 21.01.2010 г. по н. д № 554/2009 г., Н. К., І н. о. на ВКС възражението, че направените от обвиняемия и защитата му възражения при предявяване на разследването, са останали без отговор от прокурора, съгласно изискванията на чл. 229, ал. 3 НПК, не държи сметка за характера на досъдебното производство и значението на съдебното такова - чл.

7 НПК. Нещо повече, липсата на отговор по направените възражения, макар и формално да обективира нарушение на процесуални правила не е от кръга по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като обективно това нарушение не е съществено.

В този смисъл е и определение № 6 от 30.01.2019 г. по ч. н. д. № 20/2019 г. на Апелативен съд – Бургас, според което дори и прокурорът да остави без отговор исканията и възраженията на защитата и обвиняемия, това също не би дало основание за връщане на делото на досъдебното производство, тъй като съдебната фаза е централна (арг. чл. 7 НПК) и в нея страните могат да подновят отправени преди това свои искания или да формулират нови такива.

Съгласно определение № 69 от 27.06.2017 г. по ч. н. д. № 262/2017 г. на Апелативен съд - Велико Търново липсата на отговор от прокурора по направените от обвиняемия и защитата му възражения при предявяване на разследването, по реда на чл. 229, ал. 3 НПК, макар и формално да обективира нарушение на процесуални правила не е от кръга по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като обективно това нарушение не е съществено.

Според определение № 228 от 13.03.2023 г. по ч. н. д. № 261/2023 г. на Апелативен съд - София нарушения на чл. 229, ал. 3 от НПК не са от категорията нарушения по чл. 249, ал. 4 от НПК и в тази насока съдебната практика винаги е била категорична.

По тези съображения следва да се приеме, че и в настоящия случай в хода на досъдебното производство при произнасянето по реда на чл. 229, ал. 3 НПК по исканията и възраженията на подсъдимия не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4 НПК.

Следователно не е налице и основание по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора. Затова следва да се приеме, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да се потвърди.

Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, постановено на 18.09.2025 г. в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 765/2024 г. по описа на Районен съд Петрич.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________