Решение № 2099 от 28.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2099 гр. София, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100511297 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 11480 от 16.06.2025г., постановено по гр.д. № 6830/2024г. по описа на СРС, 162-ри състав, са отхвърлени предявените от „Девил Синема Груп“ ЕООД срещу Е.

Т. Г. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ГПК за признаване за установено че Е. Т. Г. дължи на „Девил Синема Груп“ ЕООД сумата от 520 лева, представляваща незаплатени месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу от 16.01.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 75,11 лева, представляваща законна лихва за периода от 06.01.2022 г. до 09.06.2023 г., за които вземания е издадена заповeд за изпълнение по частно гражданско дело № 32491 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162- ри състав.

Със същото решение „Девил Синема Груп“ ЕООД е осъден да заплати на Е. Т. Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ищеца „Девил Синема Груп“ ЕООД, в която са развити съображения за неправлност на решението поради материална незаконосъобразност.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд бил тълкувал неправилно клаузите на договора, доколкото волята на страните била страна по сделката да бъде ответницата в лично качество, а не малолетното дете С.С.Г. представлявано от нея. Счита, че посоченото в договора качество на ответницата на законен представител на детето било необходимо от гледна точка правото на договарящия да взема решения за обучението на персонажа, а не за правото му да сключи договора от негово име. От своя страна детето Т.С. Г. било непълнолетно към датата на сключване на 1 договора, поради което извършвало правни действия само, но със съгласието на законния представител. При условията на евентуалност, ако се приеме, че страни по договора били децата, счита, че ответницата отговаряла за задълженията като техен законен представител.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата Е. Т. Г. е подала отговор на вззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неправилност. Счита, че първоинстанционното решение било правилно от материалноправна гледна точка и моли съда да го потвърди изцяло. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между ответника като възложител и ищеца като изпълнител е сключен договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу, че е изпълнил задълженията си по договора, както и размера и изискуемостта на възнаграждението, а също така и изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и изплащане на дължимото възнаграждение.

В случая страните не спорят и от приетите в първоинстанционното производство два броя договори от 16.01.2021г. се установява, че са сключени договори между „Девил Синема Груп“ ЕООД, наричан „агенция“ и Е. Т. Г. в качеството си на законен представител (родител/настойник) на лицето С.С.Г. /на 10 навършени години към датата на сключване на договора/ респективно на лицето Т.С. Г. /на 14 навършени години към датата на сключване на договора/, наричани „персонаж“, е сключен договор с предмет агенцията предоставя на персонажа обучение в пет модула, като продължителността на всеки модул е два месеца, организирани в 4 посещения на месец, всяко с времетраене от 60 до 90 минути в дневна форма на обучение, част от които да ползва по свое усмотрение за създаване на реалити формат „Малките модели на България“. Цената на обучението по всеки от договорите е 1020 лева, платимо на 12 месечни вноски след подписване на договора. В настоящото производство не е налице спор и по въпроса, че децата С.С.Г. и Т.С. Г. са били записани за обучението и са започнали неговия курс.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху пасивната материалноправна легитимация на ответницата като страна по договора, респективно съществуването на твърдяното нейно договорно задължение да заплати уговореното възнаграждение. В тази насока съдът намира следното.

Както беше посочено по-горе, в титулната част на двата договора изрично е посочено, че при сключването им ответницата Е. Т. Г. действа като законен представител на двете си деца С.С.Г. и Т.С. Г., като именно децата са наричани „персонаж“ в текста на договорите. В същата част е записано, че законният представител обявява и гарантира, че той (тя) е напълно в правомощията си да действа и подписва от името и за сметката на кандидата, с цел поемане на задълженията, обявени по-долу от другата страна, наричана по-долу в договора „персонаж“. В текста на договора е предвидено също така, че персонажът е упълномощил агенцията /т.е. ищеца/ за свой представител на територията на Република България и целия свят по повод риалити формат „Малките модели на България“, че агенцията предоставя обучението на персонажа, че персонажът е носител на правата и задълженията по договора, включително да участва във всички прояви и мероприятия, 2 свързани със собственото си представяне в проекта Малките модели на България“, както и да заплати на агенцията дължимото й възнаграждение. Персонажът е отговорен и за плащане на останалите вземания по договора, включително предвидените в него неустойки.

Също така персонажът е дал съгласието си да бъде заснет и да участва в посочените дейности, както и за ползване на личните му данни при договорените условия.

Съвкупността от така изложените уговорки води до недвусмисления извод, че „персонаж“ по смисъла на договора е детето, представлявано от законния му представител.

Този извод следва от цитираната по-горе титулна част на договора, в който е предвидено, че законният представител действа и подписва от името на детето, както и от съдържанието на характерната непарична престация по договора и свързаните с нея уговорки – детето да бъде обучено, детето да участва в риалити формата, детето да бъде снимано и записвано за тази цел, както и да бъдат ползвани личните му данни.

Ето защо при тълкуване на договора по правилата на чл. 20 ЗЗД настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че страни по двата сключени договора от 16.01.2021г. са от една страна ищеца като изпълнител и децата С.С.Г., респективно Т.С. Г.. Ответникът – майка на малолетния С.Г. и на непълнолетната Т. Г., е положила подпис в договора в качеството си на законен представител на всяко от двете деца.

Обстоятелството, че договорът с непълнолетната Т. Г. не е подписан от самата нея като непълнолетно лице, освен от нейната майка, не води до различен извод относно материалноправната легитимация на ответницата, доколкото в договора изрично е предвидено нейното качество на законен представител на детето. Видно е от съдържанието на договора, че ответникът Е. Г. е подписала договорите от името и за сметка на двете си деца /“персонажи“/, както и че правата и задълженията по договора били договорени за страните по договора – агенцията и всяко едно от децата-персонажи.

Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица, каквото ответникът се явява, само в предвидените в закона случаи.

Правата и задълженията от сключения договор са за персонажа, а предвиждане на такива за третото лице – ответника, не следват нито от договора, нито са предвидени в закона.

Предвид гореизложеното, въззивният съд се солидаризира изцяло с изводите на първоинстанционния, че ответницата не е страна по договора и не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.

Доводите на жалбоподателя, че при условията на евентуалност ответницата следвало да заплати задълженията в качеството й на законен представител на двете деца в рамките на отговорността й за техни действия и задължения, са неоснователни. Не само, че такъв иск не е бил предявен, но в исковата си молба ищецът изрично е заявил, че децата не са страни по сключените договори, респективно отговорността на ответницата не е в качеството й на техен законен представител. При така изложените в исковата молба фактически твърдения, въззивната инстанция не следва да разглежда исковата претенция на евентуално основание, каквото ищецът не е предявил.

Поради съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските.

При този изход от спора, право на разноски има единствено въззиваемата страна Е. Т.

Г.. Същата е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, платени изцяло съгласно представения договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане. Релевираното със становището 13.03.2026г. възражение за прекомерност на възнаграждението е основателно – материалният интерес по делото е 595,11 лева, липсва фактическа и правна сложност на спора, делото е приключило в едно открито съдебно заседание без провеждане на съдебно дирене пред въззивната инстанция. С оглед тези обстоятелства, възнаграждението следва да бъде намалено до размера от 400 лева, т.е. 204,52 евро.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11480 от 16.06.2025г., постановено по гр.д. № 6830/2024г. по описа на СРС, 162-ри състав.

ОСЪЖДА „Девил Синема Груп“ ЕООД, с ЕИК: 206299814, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „********, офис 6, да заплати на Е. Т. Г., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ж.к. ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 204,52 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4