Решение № 257 от 22.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично при закрити врати заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20211100901237 по описа за 2021 година

Производството е образувано по молба по чл. 625, вр.чл.626 ТЗ от “Ф.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“******* представлявано от управителя Й.И.Л., чрез пълномощника с изрично пълномощно адв.П.И. от САК, с адрес за съобщения: гр.София, ул.“*******, и уточнителна молба от 30.08.2021 година- за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност и в условията на евентуалност- свръхзадълженост.

Молителят твърди, че от няколко месеца дружеството изпитва сериозни затруднения при упражняване на своята дейност като в края на ноември 2020 година в резултат на влошаване на икономическата конюктура на българския и международния пазар е било принудено да преустанови търговската си дейност. Сочи, че на 13.05.2020 година е последното плащане към кредитор, произтичащо от търговска сделка, като в касата на дружеството няма налични парични средства, нито по банковите му сметки.

Поддържа, че има изискуеми и установени по основание парични задължения в размер на 36 525,51 лева към ТД на НАП.

С уточнителната молба посочва, че единствен кредитор на дружеството е НАП, като не е в състояние да изпълни това задължение, а и не разполага с имущество и активи.

Прилага доказателства.

Направено е доказателствено искане за допускане на ССчЕ.

По делото e приетo заключение по назначената съдебна финансовоикономическа експертиза, във връзка с установяване действителното 1 финансово състояние на длъжника и изследването на показателите на ликвидност и финансова задлъжнялост. Събрани са писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството молител е с правна форма еднолично дружество с ограничена отговорност и е регистрирано в търговския регистър на 26.10.2017 година.

От НАП е представена справка за общите задължения на “Ф.“ ЕООД към 17.09.2021г., според която същите са в размер на 37153,73 лева, от които 28625,35 лева – главница и 8528,38 лева – лихви. Представен е и ревизионен акт № Р-22221019008525-001 от 25.03.2021 година за задължения по ЗДДС за периода 12.03.2018 година-31.12.2018 година в размер на 35751,28 лева – главница, връчен електронно на 08.04.2021 година.

Съгласно писмо от НАП, ТД София, вх.№ 18218 от 24.09.2021 година върху имуществото на дружеството са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите, както и суми , предоставени за доверително управление, находящи се в „У.Б.“ АД за сумата от 35 472, 77 лева.

Приложени са годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО за 2018, 2019 и 2020 година.

Молителят е представил по делото счетоводен баланс към 31.12.2020 година, ОПР за 2020 година, баланс към 30.06.2021 година ОПР към 30.06.2021 година.

Видно от данните по партидата на дружеството в търговския регистър за отчетната 2017г. дружеството чрез управителя си е декларирало, че предприятието не е осъществявало дейност по смисъла на чл. 38, ал. 9, т.2 от Закона за счетоводството.

Публикувани са ГФО за 2018г. и 2019 година, като е заявен за обявяване и ГФО 2020 година.

От служебно извършената справка в Службите по вписванията в ИИСКИР на територията на цялата страна не са установени вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на дружеството.

От писмо на МВР, СДВР, Отдел„Пътна полиция“, се установява, че в Централната база на АИС-КАТ за настояща и бивша собственост, към 14.09.2021 г. на името на “Ф.“ ЕООД няма данни за регистрирани пътни превозни средства.

Съгласно изготвеното заключение по допуснатата СФИЕ дружеството не разполага с активи, материални запаси и вземания. През 2018 и 2019 година е 2 осъществявало дейност и активите му са разпродадени през 2020 година.

Коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 2020г. са извън референтните стойности и дружеството не осъществява дейност.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице, съдът приема че е налице неизпълнение на изискуеми публични парични задължения към ТД на НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Молбата е предявена надлежно от лице по чл. 625 ТЗ. Представено е уведомление по чл.78 ДОПК.

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.

626 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай е налице предвидената от закона процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по седалището на длъжника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.

613 от ТЗ.

Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от длъжника, който е сред легитимираните лица по смисъла на чл. 625 от ТЗ.

Неплатежоспособността е обективно състояние, свързано с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения.

С оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне 3 краткосрочните /текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.

От икономическите показатели, водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Съгласно заключението на вещото лице, предвид съставените от дружеството декларация за 2017 година и ГФО за финансовите 2018г., 2019 г. и 2020г. се установява следното:

За финансовите 2018 година и 2019 година финансовият резултат на дружеството е печалба, съответно 25 хил.лв и 11 хил.лв, а показателите за рентабилност имат положителни стойности.За финансовата 2020 година и към 30.06.2021 година реализираният финансов резултат е загуба – 36 хил.лв, поради което показателят за рентабилност на приходите от продажби има отрицателна стойност.

Коефициентът на финансова автономност към 31.12.2018г., 31.12.2019г. има стойност над норматива от 0,33, докато към 31.12.2020 година е с нулева стойност-дружество не отчита задължения, нито собствен капитал. Към 30.06.2021г. коефициентът има отрицателна стойност – 1.0000. Т.е за 2018 и 2019 година съществуващите задължения са обезпечени с имуществото на предприятието.

Съответно за 2018 година и 2019 година задлъжнялостта на молителя е в рамките на референтните стойности, докато към 31.12.2020 година задлъжнялостта е нулева, дружеството не отчита задължения и собствен капитал.

Показателите за ликвидност характеризират способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Само към 31.12.2019 година дружеството отчита в баланса си дълготрайни нематериални активи на стойност 11 хил.лв, представляващи 14, 3 % от нетекущите активи. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи към 31.12.2018 година са паричните средства, които са 5 хил.лв, представляващи 17,2 % от сумата на актива. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи към 31.12.2019 година са вземанията на дружеството – 44 хил.лв, представляващи 57, 1 % от сумата на актива.

Относно краткосрочните задължения – с най-голям относителен дял към 31.12.2018 година са други задължения – 4 хил.лв, а през 2019 година – задължения към доставчици – 39 хил.лв, представляващи 50, 6% от сумата на пасива.Към 30.06.2021 година с най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството са други задължения /данъчни/– 36 хил.лв, представляващи 100% от сумата на пасива.

4

Показателите за ликвидност са, както следва:

Ликвидност

Коефициент на обща

30.06.2021 2020г. 2019г.

2018г. Референтна стойност

1,6098

1,7500

1-3

0

1,6098

1,7500

>1

0

0,5366

1,2500

>0,4

0