Решение № 127 от 11.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Кюстендил, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Н.й Ал. Н. при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора К. П. Б. като разгледа докладваното от Н.й Ал. Н. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600451 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба от адв.И. И. от АК-Кюстендил, защитник на подсъдимия Д. Н. С., ЕГН ********** срещу присъда №19 от 21.03.2024г. по НОХД№191/2023г. по описа на Районен съд-Дупница, с която последният е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а във вр. с чл.130, ал.2 НК и му е наложено наказание „пробация“, включващо следните пробационни мерки:

1) задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 (шест) месеца с периодичност два пъти седмично и

2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест) месеца.

С присъдата са уважени предявените от пострадалите И. С. и Н. С.

1 срещу подсъдимия граждански искове за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 500 лева всеки, като за разликата до пълните претендирани размери от 3 000 лева, исковете са отхвърлени.

Жалбата е депозирана в срок от лице, което има право на такава. Сочи се, че присъдата е неправилна - необоснована, постановена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, като са изложени съответни съображения. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава. Имплицитно – отхвърляне на гражданските искове.

Така се поддържа жалбата.

Прокурорът от ОП-Кюстендил пледира за потвърждаване на процесната присъда.

Частните обвинители и граждански ищци не са изразили становище по жалбата.

Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК, намери за установено следното:

При първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, което налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Съображенията за това са следните:

С процесната присъда подсъдимият Д. Н. С., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че:

На 22.10.2022 г. в с. Стоб, общ. Кочериново, обл. Кюстендил в къща на ул. „Ропотамо“ № 3 е причинил лека телесна повреда на И. В. С. от с. Стоб, изразяваща се в охлузване по кожата на дясната буза и три ограничени по площ изгаряния от втора степен на кожата на дясна предмишница (причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето) и лека телесна повреда на Н. Д. С. от с. Стоб, изразяваща се в мекотъканна контузия на лицето с оток и болка в областта на скулата на лява буза натъртване на меки тъкани и болка в лява гръдно-хълбучна област на тялото (причиняване на 2 болка и страдание без разстройство на здравето ), като телесните повреди са причинени в условията на домашно насилие - престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, във вр. с чл.130, ал.2 НК, за което и при условията на чл.54, ал.1 НК му е наложено наказание „пробация“, включващо следните пробационни мерки:

1) задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 (шест) месеца с периодичност два пъти седмично и

2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест) месеца.

С присъдата са уважени частично предявените от пострадалите И. С. и Н. С. срещу подсъдимия граждански искове за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 500 лева всеки, като за разликата до пълните претендирани размери от 3 000 лева, исковете са отхвърлени.

Подсъдимият е осъден и да заплати сторените разноски.

На първо място, изготвен и внесен за разглеждане e обвинителен акт, който не отговаря на законовите стандарти за такъв, определени с разпоредбата на чл.246 НПК.

Недостатъците на обвинителния акт са в няколко насоки.

От обстоятелствената му част е видно, че са извършени две деяния, с всяко от които е причинена телесна повреда на две различни лица.

Несъответно на това е формулирано обвинение за извършено едно престъпление.

В акта са очертани непълно и неясно обективните признаци на престъплението, което според обвинението е извършено при наличието на квалифициращия признак – в условията на домашно насилие. Последното, съобразно легалната дефиниция на този обективен признак, дадена в разпоредбата на чл.93, т.31 НК (в редакцията на нормата в ДВ, бр.16/2019г., действала към момента на извършване на твърдяното престъпление), изисква да се установи изрично признака "системност" на акта на домашно насилие. За да е налице този признак според настоящия съдебен състав е необходимо да се установят поне три отделни прояви на домашно насилие, предшестващи инкриминираното деяние.

В част от практиката на ВКС на РБ, в частност Решение №287 от 15.05.2024 г. на ВКС по н.д.№257/2024г., III н.о., е застъпено по-широко 3 разбиране в това отношение, а именно, че „за обективната съставомерност на престъплението по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК /ДВ, бр. 16/19 г./ не се изисква осъщественото психическо, сексуално или физическо насилие над жертвата да е конкретизирано в три отделни деяния, както това би следвало да бъде направено при други форми на усложнена престъпна дейност – напр. при продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 от НК. Престъплението по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК е единно престъпление и то има усложнена по състав конструкция в редакцията на правната норма на чл.93, т.31 от НК от ДВ бр.16/2019г. Неговата обществена опасност се определя от трайното /продължително/ и последователно извършване на отделни прояви, които се намират в единство по между си и които заедно характеризират поведението на дееца, насочено към лице, с което той живее съвместно в едно домакинство, като между съставомерните прояви на системно упражняване на насилие спрямо жертвата следва да съществува единство от обективна и субективна връзка“.

Прояви, които да обосновават посочения квалифициращ признак, с оглед редакцията на нормата към момента на извършване на деянието, не са описани и конкретизирани изобщо в ОА.

По този начин описанието на престъпната деятелност като фактически обстоятелства, се явява негодно да очертае фактическата рамка, в която следва да се развие съдебното производство и срещу която да се защитава обвиняемия, предвид повдигнатото му обвинение.

Може да се заключи, че описанието, съдържащо се в обвинителния акт не дава възможност на лицето, срещу което се води производството, да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен, предвид липсата на ясно, точно и достатъчно описание на съставомерните фактически обстоятелства.

Първоинстанционният съд също е процедирал незаконосъобразно, тъй като е допуснал процесния ОА за разглеждане, пропускайки да констатира посоченото, да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора.

При служебната проверка на правилността на оспорената присъда, обхващаща и контрол на правилността на доказателствената дейност на първата инстанция, настоящият състав констатира допуснато в тази насока от 4 първоинстанционния съд особено съществено процесуално нарушение, с оглед разпоредбата на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК, съставляващо самостоятелно отменително основание по чл.335, ал.2 НПК.

Мотивите на атакуваната присъда не са изготвени в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК, включващи посочване на доказателствената основа на възприетите фактически обстоятелства и обсъждане на съдържанието на доказателствените материали, в частност противоречието помежду им, с мотивиране на изводите за кредитирането им.

Събраните по делото доказателства не са обсъдени от районният съд в тяхната взаимовръзка и обусловеност, включително и с оглед тяхната противоречивост.

На практика липсва анализ на доказателствата и противоречията в тях, както и излагане на съдебни доводи защо се кредитират едни, а други не.

Първоинстанционният съд се е задоволил с това да посочи, че фактическата обстановка е установил от събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдебномедицински експертизи, медицински удостоверения, докладни записки, протоколи за предупреждения, свидетелство за съдимост и др.

Констатираната липса на мотиви в проверявания съдебен акт, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна.

Извън горното районният съд е произвел един несподелим правен извод, отказвайки да приложи института, регламентиран с разпоредбата на чл.78а НК. За да стори това, съдът неправилно е приел, че е налична отрицателната предпоставка „множество престъпления“, което е обосновано с позоваване на Тълкувателно решение №2 от 21.10.2010 г. на ВКС по тълк.д.

№2/2010г. Приел е, че са извършени две деяния, нанесени са две леки телесни повреди, на две различни лица, при все, че е допуснал за разглеждане едно обвинение за извършено едно престъпление и съответно е признал подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение.

Ето защо, присъдата следва да бъде отменена, поради допускането на отстраними, но не и по реда на въззивната проверка съществени процесуални нарушения, а делото – върнато на първоинстанционния съд за новото му разглеждане от друг съдебен състав от етапа на разпоредителното заседание.

5

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3 НПК, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда №19 от 21.03.2024г.,

НОХД№191/2023г. по описа на Районен съд-Дупница и постановена по

ВРЪЩА делото на Районен съд-Дупница за ново разглеждане от друг състав на съда от етапа на разпоредителното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6