Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 650 от 26.10.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1387/2021
Вид
Решение № 650
Подписан
26.10.2021
В сила
16.11.2021
Състав
Елисавета Радина

Цитирани разпоредби

  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал.1 т.2, б."Б" · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 АЛ.1 Т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Пазарджик, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20215220201387 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на В. Б. АТ., ЕГН ********** от гр.Септември, ул. "Н., чрез адв.В.С. Ц., против Наказателно постановление №21-0340-001264 от 30.08.2021 г., на началник РУ Септември при ОДМВР ПАЗАРДЖИК, с което на жалбоподателя са наложени на основание :

1) чл.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв.

2) чл.175 АЛ.1 Т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца

В жалбата се навеждат конкретни доводи за процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност на атакуваното постановление, с които се обосновава искането за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя представител подържа жалбата и искането в нея. Ангажира доказателства, не претендира разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов представител, но депозира писмено становище за законосъобразност на постановлението и прави възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

На 15.08.21г. жалбоподателят отишъл в дома на своята тъща св. , за да забере от там съпругата си, която гостувала. С него бил и баща му св. А.. Докато се движили двамата с автомобил с ДКН ******, управляван от жалбоподателя, към тях се приближил Драго Б. и започнал да обижда и се заканва на жалбоподателя. Възникнал словесен спор и на място е събрало множество.

Жалбоподателят се опитвал полека да потегли с автомобила , за да предотврати развитието на конфликта. Драго Б. се ожесточил и започнал да удря по автомобила, като по някое време дори се качил на предния капак.

Сестра му Невена Б.а се приближила към автомобила и започнала да го дърпа от автомобила, но при опитите си да се освободи от нея той я оттласнал и тя паднала в посока към лявата странична част на автомобила, като се опряла в долната част на предна и задна леви врати.

След като ситуацията се успокоила жалбоподателят потеглил и роднините на Невена подали сигнал в РУ Септември, от където били изпратени свидетелите полицаи Н. и С.. Те пристигнали във ФСМП в Септември, където била откарана невена и там установили родините й, които разпитали и които посочили, че жалбоподателят „ я прегазил“.

След това открили жалбоподателя в дома му и установили следи от ръце в долната част на предна и задна лява врати на горния автомобил. Въпреки, че жалбоподателят отрекъл да е повалял на земята Невена Б.а, св. С. съставил против него АУАН за това, че при потегляне напред я блъска с предна лява част на автомобила си и не остава на местопроизшествието да изчака пристигане на органите на МВР – нарушения съответно по чл. 5, ал.2,т.1 и по чл. 123, ал.1 т.2, б.“Б“ ЗДвП.

Актът е надлежно предявен и на нарушителя и подписан от него.

2

Въз основа на него е издадено НП.

То неоснователно се упреква в процесуално-правна неизправност. Двата акта – констативен и санкционен от гледна точка на тяхното съдържание и процедура по издаване, предявяване, връчване в частност и автори, са изправни.

Вменените нарушения са описани чрез достатъчно по обем и яснота факти по извършването им. Съответна на отразените факти по извършване на нарушението по т. 1 и по т.2, (чрез посоченото бездействие по отношение задълженията да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и да изчака на място пристигането на органите на МВР ) е възприетата правна квалификация за всяко от двете нарушения, наказанията за които са наложени по съответните им санкционни норми. В този смисъл неоснователни са заложените в жалбата претенции за несъответствие, водещо до непреодолима процесуална порочност на акта и НП.

По същество нарушенията обаче не са доказани.

Полицаите Сефринкин и Н. са взели информация от бащата на Невена, но съобщеното от него е било само , че „жалбоподателят я прегазил“ . Несъмнено е, че няма причинена средна телесна повреда, а видът на леката не е доказан, доколкото няма и отношение към състава на нито едно от двете процесни нарушения. Разпитвайки очевидците, които са били роднини на пострадалата обаче, полицаите не са се сдобили от тях с информация за правно-релевантните факти – имало ли е съприкосновение между автомобила и тялото на Невена, в резултат на което тя да е била повалена на земята и да са и причинени телесни повреди. Тези факти и важната причинно-следствена връзка между тях въобще не са били достатъчно изяснени още на етап на водено разследване непосредствено след случая. В хода на съдебното следствие се установи само невъзможността да се разпитат членовете на семейството на Невена, тъй като са в чужбина ( виж докладна записка на л. 35 ) .

Установи се обаче от показанията на полицейските служители и представените от РУ Септември материали по преписката (л. 6 и сл.), че са били снети писмени обяснения в РУ Септември от друг брат на пострадалата Невена Б.а, присъствал, но неучаствал в инцидента – К.Б. ( л.10). Той е посочил само, че видял „момиче под колата, а Валентин тръгнал с бясна скорост“. Няма спор по делото, че Н. Б.а е паднала на земята , но както се посочи важно е да се установи 3 причината за това падане, а тя и от твърденията на този й брат не установява да е удар от потеглящия автомобил.

Такава причина са възприели полицаите ( виж показанията на Н.) само поради наличието в долната част на предна и задна лява врати на следи от ръце, които се виждали поради праха върху автомобила. На изрично поставените въпроси към Н. дали е имало следи на други места – в предната част на автомобила и особено предна лява част, с която е прието, че е настъпил сблъсъкът с тялото на пострадалата, той отговори отрицателно. Наличния прах върху автомобила обаче, който е осигурил наличието на следите от ръце е трябвало да обективира и други такива в онази част на автомобила, с която е имало съприкосновение с тялото. Такива следи не са открити въпреки обстойния преглед, за който призна Н. и при който са открити само двете следи от ръце.

Така напълно недоказан остава възприетият с административно-наказателното обвинение факт, че с предна лява част на автомобила пострадалата е блъсната.

Доказано е само, че тя е паднала до автомобила и се опитала да се подпре на него. Всъщност, ако автомобилът я е блъснал или е потеглял докато тя е била паднала до него, тя не би правела опит да се опре на него именно поради възможността да я блъсне. Фактът, че следите са били ниско долу на предна и задна леви врати означава, че тя се опитвала да подпре се на него, което обективно и логично изключва възможността той да е блъснал. Ирелевантен , предвид предмета на доказване е фактът относно причината за падането.

Описаната от доказателствените средства ситуация, които че тя се опитвала да задържи брат си Драго, който увреждал и удрял автомобила и който пък на своя ред се опитвал да я отблъсне, за да продължи нападението си сочи, че падането е именно при това съприкосновение, както сочат бащата и тъщата на жалбоподателя в еднопосочните си показания.

Горното дава основание на Съда да приеме, че липсва поведение на водача – жалбоподателя по делото, каквото му е приписано по пункт първи на административно-наказателното обвинение, тъй като не е доказано да не е изпълнил изискването да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.

По делото не се установи да е настъпило ПТП с участието на жалбоподателят – не е доказано водачът да е блъснал пешеходката Невена Б.а, поради което и той няма задължения като участник в такова произшествие, 4 каквито неоснователно са му вменени и като неизпълнени с приписаното му второ нарушение по чл. 123, ал.1 т.2,б.“Б“ ЗДвП.

Горният анализ води до отмяна изцяло на НП, което обосновава неоснователност на претенцията на процесуалния представител на РУ Септември ( л. 34-35) за разноски .

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0340-001264 от 30.08.2021 г., на началник РУ Септември при ОДМВР ПАЗАРДЖИК, с което на В. Б. АТ., ЕГН ********** от гр.Септември, ул. "Н., чрез адв.В.С. Ц. са наложени на основание:

1) чл.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв.

2) чл.175 АЛ.1 Т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5