Определение № 5919 от 18.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5919 гр. София, 18.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Частно касационно гражданско дело № 20248003104229 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по постъпили частни касационни жалби от „Европейски пътища“ АД и „Етерна Кънстръкшън“ АД, и двете дружества представлявани от юрисконсулт К. З., които оспорват законосъобразността на определение № 1916 от 30.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1942/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което се отменя определение № 9038 от 11.06.2024 г. по ч. гр. д. № 6654/2024 г. на Софийския градски съд и се допуска обезпечение на бъдещи активно субективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.

49 вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата 33 840 лева с ДДС, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на собствения на Т. А. М.-А. и В. А. М. недвижим имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор № ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ***, [населено място], общ.

М., с административен адрес: [улица], настъпили в пряка причинна връзка с извършени от ответниците на 15.11.2023 г. взривни дейности в изпълнение на договорно споразумение № РД-32-5 от 03.09.2019 г. с предмет: „Определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителство на обект: Път І-1 /Е79/ „Мездра-Ботевград“ ЛОТ 2 от км 161+367 до км 174+800“, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 946,52 лева, считано от датата на изтичане на срока за доброволно 1 погасяване на задължението - 30.03.2024 г., до датата на молбата -10.06.2024 г., които искове да бъдат предявени от Т. А. М.-А. и В. А. М., двете с адрес:

[населено място],[жк]***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу „Европейски пътища“ АД, ЕИК 115004094, гр. Пловдив, район Северен, бул. „Дунав“ № 76, „Етерна Кънстръкшън“ АД (старо наименование „Водно строителствоБлагоевград“ АД), ЕИК 101111481, обл. Благоевград, общ. Благоевград, с.

Зелендол, п. к. 2745, Ремонтно складова база, и „Вахостав-СК, а. с.“ ООД, ул.

„Приемеселна“ № 6, Братислава, Словашка Република, трите дружества в качеството им на съдружници в ДЗЗД „МБ ЛОТ 2-2019“, БУЛСТАТ 177338357, гр. Пловдив, район Северен, бул. „Дунав“ № 76, чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР върху вземанията им, до общия размер на исковете от 34 795,40 лева, по договорно споразумение № РД-32-5 от 03.09.2019 г. с предмет: „Определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителство на обект: Път І-1 /Е-79/ „Мездра-Ботевград“ ЛОТ 2 от км 161+367 до км 174+800“, при условие да бъде внесена парична гаранция в размер на 3 000 лева.

Според касаторите определението на съда е неправилно поради липсата на кумулативните изисквания за допускане на исканото обезпечение, а именно вероятна основателност на иска и обезпечителна нужда. Изтъкват, че дори и да се приеме, че стойността на капитала на дружествата и финансовите резултати не са достатъчна гаранция за удовлетворяване на ищците, както и наличните активи, които биха могли да бъдат разпродадени, то наличието на професионална застраховка, която са задължени да поддържат по закон и договор до края на изпълнение на строителния обект и в рамките на гаранционните му срокове, са достатъчен гарант за молителите, че ще могат да реализират правата си при постановяване на осъдително решение в тяхна полза.

След указания, от жалбоподателите е представено общо изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се позовават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 2-ро ГПК. Аргументират тезата, че съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на обезпечителното производство правни въпроси, чието разглеждане от касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

1. „Може ли въззивният съд, при мотивиране на определение, с което отменя 2 акта на първоинстанционния съд, с който е отхвърлена молба за обезпечение на бъдещ иск, да мотивира наличието на обезпечителна нужда, единствено чрез общи постановки, застъпени в актове на ВКС, без сам да ги е извел от конкретния случай?“;

2. „Кои обстоятелства следва да анализира съдът, за да приеме, че е налице обезпечителна нужда, когато налага обезпечителна мярка върху имущественото състояние на юридическо лице, самостоятелен участник в гражданския оборот?“;

3. „Доколкото въззивният съд е направил извод за наличие на обезпечителна нужда, налице ли е твърдяна и обоснована от ищеца обезпечителна нужда и интерес от обезпечение въз основа на изложени от него обстоятелства, че е невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по решението?“;

4. „Кои данни и доказателства и/или данни и доказателства, свързани с какво, биха опровергали обезпечителната нужда?“;

5. „Как би следвало въззивният съд да осъществява своя контрол /проверка/ върху предоставените от молителя доказателства и данни?“;

6. „Когато обезпечителното производство е насочено срещу дружество по ЗЗД /ДЗЗД/, следва ли преценката за наличие или липса на обезпечителна нужда да се направи за всеки един съдружник поотделно?“;

7. „Следва ли да бъде разграничено имуществото на ДЗЗД от това на съдружниците в обединението по ЗЗД, когато се цели налагане на обезпечителна мярка – налагане на запор върху вземания по договор за обществена поръчка на съдружниците в ДЗЗД?“;

8. „При налагане на обезпечителна мярка – налагане на запор върху вземане по договор за обществена поръчка на съдружниците в ДЗЗД, за кое имуществено състояние следва да бъде налице опасност от намаляването му чрез разпоредителни действия, с което да се възпрепятства търсената с осъдителен иск защита – това на дружеството по ЗЗД или на юридическите лица – съдружници по сключения договор за гражданско дружество по ЗЗД?“;

9. „В случай, че ответниците участват в ДЗЗД, кое имуществено състояние към датата на налагане на обезпечителната мярка следва да бъде изследвано и преценено като несигурно и икономически нестабилно за удовлетворяване на исковата претенция – това на гражданското дружество или на съдружниците в него?“;

3

10. „Какъв следва да е критерият, обуславящ невъзможност или значително затруднение за осъществяване на права по решението, в случай че искът е основателен?“;

11. „Когато обезпечителното производство касае предполагаемо настъпили имуществени вреди, следва ли, за да приеме съдът конкретен размер на вредата, да се използват единствено предоставените от ищеца данни и доказателства?“;

12. „Следва ли винаги да се приема, че при осъдителните искове нуждата от обезпечаването им е доказана?“;

13. „Какъв следва да бъде характерът на затрудненията за осъществяване на правата по бъдещото решение, за да обосноват наличие на обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1, изр. 1-во ГПК?“.

Извън това, касаторите поддържат и довод за очевидна неправилност поради вътрешно противоречие в мотивите на съдебния акт и явна необоснованост на преценката за наличие на обезпечителна нужда.

В писмени отговори ответниците по жалбата Т. А. М.-А. и В. А. М., представлявани от адв. П. А., оспорват жалбата по съображения за неоснователност и отсъствие на предпоставки за допускането до касационно разглеждане.

За да се произнесе, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

Постъпилите частни касационни жалби са редовни и процесуално допустими като подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу определение на въззивен съд, за което е изрично предвидено в закона, че подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - аргумент от чл.

396, ал. 2, изр. 3-то ГПК. Независимо че ответното по молбата за обезпечение дружество „Вахостав-СК, а. с.“ ООД, ул. „Приемеселна“ № 6, Братислава, Словашка Република, не е подало частна касационна жалба, не може да се счете, че по отношение на него въззивното определение е влязло в сила, и това да съставлява пречка същото да бъде ревизирано в частта му, с която е допуснато обезпечение чрез запор върху вземанията на това дружество по договорно споразумение № РД-32-5 от 03.09.2019 г. Съгласно чл. 359, ал. 1 ЗЗД всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците. Поради това и вземанията на гражданското дружество по 4 договорното споразумение, макар все още да не представляват придобито имущество, са общи на съдружниците. А след като исканата обезпечителна мярка касае имущество, което с оглед на естеството си е общо по смисъла на закона, то частните касационни жалба, подадени от двама от съдружниците, ползват и неподалия жалба съдружник.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Съгласно мотивите към обжалваното определение, между страните няма спор за това, че молителите се легитимират като собственици на гореописания имот, а ответните по молбата дружества, обединени в дружество по Закона за задълженията и договорите, са изпълнители по сключено с Агенция „Пътна инфраструктура“ договорно споразумение № РД-32-5 от 03.09.2019 г., след проведена обществена поръчка, по силата на което са поели задължение да извършат дейности по изпълнение на обществената поръчка с предмет:

„Определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителство на обект: Път І-1 /Е79/ „Мездра-Ботевград“ ЛОТ 2 от км 161+367 до км 174+800“. Трасето преминава и през [населено място], където е имотът на молителите.

Прието е, че бъдещите искове са процесуално допустими, тъй като съдебното решение е осъдително и в този смисъл съставлява изпълнителен титул. Прието е също, при позоваване на т. 7 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, че исковете са вероятно основателни, тъй като с представените от ищците писмени доказателства се установява фактът на претендираното право и по-конкретно неговото възникване; признание за извършени взривни работи във връзка със строителството е обективирано и в писмо до ищците, изхождащо от управителя на гражданското дружество.

Във връзка с преценката за наличие на обезпечителна нужда, въззивният съд е отчел наличието на трайно установена съдебна практика, по смисъла на която преценката за нуждата от обезпечаване на иска, включително когато той е за парично вземане, е конкретна и обусловена от фактите по делото, като при липса на данни, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага. Същевременно с това обаче, обстоятелството, че предявените искове са осъдителни, е послужило като достатъчно основание за съда да приеме за доказана нуждата от обезпечаването им, без да обсъди конкретните по делото доказателства в тази връзка.

За неправилен въззивният съд е намерил извода на първоинстанционния съд, 5 че исканата мярка е недопустима. Позовал се е на разпоредбата на чл. 117 от Закона за обществените поръчки (в сила от 15.04.2016 г. и към датата на договора от 03.09.2019 г.), според която паричните вземания по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение са прехвърляеми, могат да бъдат залагани и върху тях може да се извършва принудително изпълнение.

На последно място, във връзка с вероятната основателност на претенцията като предпоставка за допускане на исканата обезпечителна мярка, апелативният съд е намерил, че следва да бъде допуснато обезпечение на бъдещите искове при определяне на парична гаранция по реда на чл. 391, ал.

2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК в размер на 3 000 лв.

При така изложените мотиви от въззивния съд настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност, намерила израз в явната необоснованост на констатацията за наличие на обезпечителна нужда, обосновава с презумпция, каквато не е установена в закона и не е изведена в практиката на касационната инстанция.