Решение № 5559 от 03.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5559 гр. София, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20221100107970 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 497, ал.

1, т. 2 КЗ.

Ищецът – Й. И. И. посочва, че на 01.03.2020г., около 04.50 часа, в гр.

София, на кръстовището на ул. „Н. П.“ и ул. „Околовръстен път“ шофьорът на лек автомобил “Опел Зафира” с per. №******** - Н.Й.Н., поради неспазване на предимство става причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие, при което ищецът, пътник на предна дясна седалка, е пострадал, като пътник в лек автомобил “Мерцедес Ц220” с per. №********.

За описаното ПТП е съставен протокол за ПТП № 1771330 от 01.03.2020г.

След инцидента ищецът е приет в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ “Св. Анна” АД - София, където са му поставени диагнозите: мозъчно сътресение; контузия на главата; дисторзия на шията. На 3.03.2020г. ищецът е изписан. На 13.03.2020г. поради влошено здравословно състояние е приет по спешност в УМБАЛ “Св. И. Рилски” - гр. София, където му поставят диагнозата: “Н81.4 Световъртеж от централен произход в стадий на субкомпенсация” с посттравматична етиология, изписан е на 17.03.2020г., като му е назначено лечение с медикаменти. На 23.07.2020г. на ищеца е направено медицинско изследване (за което е заплатил 320 лв.) и е установено, че той има начална цервикална остеохондроза. На 16.09.2020г. му е направено ново изследване - електромиография, показваща увреждания на периферните 1 нерви, заради което са му изписани медикаментите невраксил и афламил.

Ищецът твърди, че въпреки изминалите 2 години от катастрофата все още изпитва болки, световъртеж и замаяност и е изключително разстроен, което е довело до драстична промяна в начина му на живот. В продължение на месеци е бил със силни болки в главата и през повечето време в легнало положение, изпитва чести приливи на безпокойство и страх, загуби е добрия си сън и сега изпитва силен страх, когато е на пътя. Посочва, че относно лекия автомобил, виновен за настъпване на произшествието има сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника, към датата на ПТП. На 29.06.2020г. е подадена от ищеца претенция до ответника за заплащане на обезщетение уведомление за щета вх. № ЦУ99-4692 / 29.06.2020г. Моли да бъде постановено съдено решение, с което се осъди ответникът да му заплати:

-сумата 25 500 лв. /уточнен с молба от 04.08.2022г./ - обезщетение за претърпените неимуществени вреди от описаното ПТП, частичен иск от иск в пълен размер от 50 000 лв., заедно със законната лихва от 30.09.2020г. /когато е изтекъл 3 месечния срок за произнасяне от ответника/ до окончателното й изплащане,

- сумата 320 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди от описаното ПТП, заедно със законната лихва от 30.09.2020г. /когато е изтекъл 3 месечния срок за произнасяне от ответника/ до окончателното й изплащане. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 299 от делото/. По делото е депозирана писмена защита от процесуалният представител на ищеца.

Ответникът – ЗАД „ОЗК – застраховане“ АД в депозирания от него писмен отговор изрично заявява, че не оспорва настъпването на следните факти:

- сключване на договор за застраховка „гражданска отговорност“ относно лек автомобил “Опел Зафира” с per. №********, който е валиден към датата на описаното ПТП и

- настъпване на описаното ПТП.

Оспорва представения протокол за ПТП в частта, относно вписаните в него обстоятелства за механизма на настъпване на процесното ПТП. Оспорва твърдения от ищеца факт, че е пострадал от това ПТП, тъй като в този документ не е посочен изобщо ищеца като пострадало лице и допълва, че протокол за ПТП се издава, когато няма пострадали лица от ПТП- то.

Направени са следните възражения:

- оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на застрахования при ответника лек автомобил, - счита, че пострадалият има принос за претърпените вреди, защото е пътувал без надлежно поставен предпазен колан,

2

- няма доказателства, че ищецът е спазил медицинските препоръки от двете лечебни заведения - състоянието му да се проследи от невролог и съответно да посети отоневролог, поради което се поддържа, че същият е допринесъл за настъпване на ново заболяване четири месеца след инцидента и - оспорва наличието на причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и всички посочени от ищеца твърдени увреждания.

Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове. Претендира направените по делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 295 от делото/. По делото е депозирана писмена защита от процесуалният представител на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е отделил като безспорни, между страните, настъпването на следните факти:

- наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” между собственика на лекия автомобил “Опел”, модел “Зафира”, описан в исковата молба и ответника към датата на настъпване на процесното ПТП и

- настъпване на описаното в исковата молба ПТП.

По делото на страница 8 е представен протокол за ПТП № 1771330 от 01.03.2020г., съставен относно процесното ПТП. На л. 9 от делото е представена служебна бележка рег. №433200 – 35917 от 08.02.2020г. издадена от началник на ОПП – СДВР, в която е посочено, че ищецът е пострадал като пътник на лек автомобил опел с рег. №********, за което е съставен описания по-горе протокол за ПТП.

По делото на страници 10-11 е представена епикриза ИЗ № 5331 издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД, София, Клиника по неврохирургия, от която се установява, че на 01.03.2020г. ищецът е постъпил в лечебното заведение с диагноза: мозъчно сътресение. контузия на глава. дисторзия на шия. В анамнеза /тоест по данни на пациента/ - „ударил си е главата. Няма ясен спомен от инцидента. Съобщава за гадене, което преминало. Не е повръщал.“ Изписан е на 03.03.2020г. с подобрение. В епикризата са дадени следните препоръки: спазване на лечебно – охранителен режим за 3 седмици.

Изключване на кофеиносъдържащите напитки и храни от диетичния режим.

При необходимост – конвенционални аналгитици. Да носи мека шийна яка в изправено положение за две седмици.

По делото на страница 12 е представена епикриза по ИЗ № 6261 издадена от УМБАЛ „Свети И. Рилски“ ЕАД, София, Клиника по 3 професионални заболявания – отделение по УНГ болести, от която се установява, че на 13.03.2020г. ищецът е постъпил в лечебното заведение, с диагноза: световъртеж от централен произход – в стадий на субкомпенсация.

Назначена е медикаментозна терапия и на 17.03.2020 г. ищецът е изписан с подобрение.

На страница 14 е представен касов бон за заплатена на 23.07.2020г. сума в размер на 320 лева на медицинска лаборатория, като на л. 13 от същата дата има издадено разчитане на извършено по отношение на ищеца магнитнорезонансно образно – диагностично изследване.

На 29.06.2020г. ищецът е предявил писмена претенция пред ответника за изплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. /стр. 17/

По искане на ищеца е допуснато изслушването на съдебно-медицинска експертиза, която е изготвена въз основа на представените по делото медицински документи и извършен личен преглед от вещото лице на 21.09.2023г. В заключението е посочено, че на ищеца му поставена диагноза мозъчно сътресение, като е обяснено, че мозъчно сътресение е клинична диагноза, която се приема при липса на структурни увреди на мозъчния паренхим и настъпилите клинични неврологични прояви имат напълно обратим функционален характер. Вещото лице посочва, че пълното възстановяване при неусложнени случаи е 2-3 седмици. Вещото лице приема още, че при първичния преглед в лечебното заведение не са налице анамнестични и клинични данни покриващи критериите за приемане на диагнозата мозъчно сътресение. Дори да се приеме, че ищецът е получил мозъчно сътресение, то то е с бързопреходни лекостепенни промени в съзнанието – зашеметяване. Втората поставена диагноза на ищеца е – дисторзия на шията, като пояснява, че дисторзио коли представлява изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб, при която се увреждат меките структури на шийния гръбнак. Тази травма се характеризира с болка при движения в шийния отдел на гръбнака с различна интензивност като най-интензивни са през първите двадесет дни, с пълно възстановяване на работоспособността за 8-10 седмици. В заключението е прието, че е налице причинно следствена връзка между дисторзио коли/навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб с процесното ПТП. В заключението е посочено, че при дисторзио коли на ищеца е препоръчано да носи мека шийна яка в право положение за избягване на резки движения, което създава известен дискомфорт в бита, като при нужда да ползва аналгетици. В заключението е посочено, че при тази диагноза болките са най – интензивни през първите 20 дни, с постепенно затихване, до пълно възстановяване на работоспособността за 8 – 10 седмици, като към момента на изследването няма оплаквания. Вещото лице счита, че 4 оплакванията от пристъпен световъртеж, отключени във възстановителния период на 13-я ден след инцидента не са свързани с процесното ПТП, тъй като при първоначалния преглед не са налице данни покриващи критериите за контузия на главата с мозъчно сътресение. Вещото лице посочва, че към настоящия момент ищецът е напълно възстановен, без оплаквания и без трайни последици от процесното ПТП. Относно направените разходи за провеждане на МРТ в размер на 320 лв. – вещото лице е посочило, че това се прави в случай на персистиране на оплакванията след очаквания възстановителен период, за което обаче не е представена медицинска документация. Вещото лице пояснява, че „начална цервикална остеохондроза“, която обективизирана с МРТ на шиен отдел на гръбначен стълб е начален стадий на дисковата болест. Тя се характеризира с дегенеративно-дистрофични процеси в гръбначния стълб, като патологията започва да се развива в по-млада възраст – 18-30 години. В заключението е посочено, че в УМБАЛ „Св. И. Рилски“ е направена доплерова сонография с нормална находка и отоневрологично изследване с данни за звукоприемно намаление на слуха – двустранно при социално адекватен слух. Също там е записано, че „травматичен произход на световъртеж от централен произход може да се обсъжда само при КТ/МРТ данни за лезии във вестибуларните ядра на мозъчния ствол“. Това заключение е оспорено от процесуалния представител на ищеца и във връзка с това, по искане на тази страна, е допусната тройна съдебно – медицинска експертиза. На по-късен етап това искане е оттеглено, като по делото са представени допълнителна медицински документи и е допусната по искане на пълномощника на ищеца допълнителна съдебно – медицинска експертиза. По делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните допълнителна съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него вещото лице посочва, че навяхването на шийния отдел на гръбначния стълб претърпява пълно обратно развитие при спазване през възстановителния период на щадящ лечебно- хранителен режим, без трайни последици и не може да бъде единствена причина и пусков механизъм за развитие на цервикална остеохондроза. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице е обяснило защо не приема диагнозата мозъчно сътресение по отношение на ищеца: Приема се с работна диагноза сътресение на мозъка въз основа на анамнестични данни за главоболие. В конкретния случай няма повръщане и замаяност. Пострадалият се прибира вкъщи и по повод болки в шията, решава да отиде в болница за диагностично уточняване на лечението. Диагнозата поставена в „Св. Анна“ не отговаря на диагностичните критерии за мозъчно сътресение, тоест дори временна загуба на съзнание, дори преходни количествени промени в съзнанието, обърканост, сомнолентност, Той е в съзнание, контактен и адекватен, без неврологичен 5 дефицит и без други оплаквания, освен болки в шията, които отиват към ръката. Вещото лице обобщава, че дисторзио на шията е окончателна диагноза, която е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Разпечатката съдържа 36 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b8a300c-3282-47b0-864f-722b8db29a6b