Решение № 789 от 16.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20261000500916 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба от Н. С. Р. от гр.Перник, чрез адв. С. Д. от АК Перник, насочена против Решение № 258/24.10.2025 г., постановено по гр.д. № 725/2023 г. по описа на СГС, ГО.

Със същото въззивникът Р. е осъден да заплати на Б. Т. Г. от гр.София на основание чл.

72, ал. 2 от ЗС сумата 22 576,67 лв., от която 2 783,29 лв. - стойността на разходите за необходими разноски в УПИ XIV-622 в кв. 91 по рег. план на с.Рударци,общ.Перник утвърден със Заповед № ІІІ-234 от 09.04.1976 г., с площ на целия имот от 628 кв.м., и 19 793,38 лв. –- стойността на разходите за необходими разноски в построената в същия УПИ западна част от масивната жилищна сграда-близнак, състояща се от сутерен и етаж, със застроена площ от 49 кв.м., вложени в жилищната сграда и УПИ през периода 2016 г. – 2019 г., заедно със законната лихва върху сумата от 22 576,67 лв., считано от датата на предявяването на иска – 10.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над 22 576,67 лв. до пълния претендиран размер от 28 812,50 лв. В последната му част решението не се обжалва и е влязло в сила, като не е предмет на въззивна проверка.

С решението е признато и право на задържане на основание чл. 72, ал. 3 ЗС на Б. Т. Г. спрямо Н. С. Р., на 1/4 ид.част от УПИ XIV-622 в кв. 91 по рег. план на ***, утвърден със Заповед № ІІІ-234 от 09.04.1976 г., с площ на целия имот от 628 кв.м. и на втория етаж от западното жилище на къщата - близнак, застроена в същия УПИ върху 49 кв.м., до заплащане на сумата от 22 576,67 лв., представляваща стойността на разходите за необходими разноски в горепосочените ид.ч. от УПИ и западна част от масивната жилищна сграда-близнак.

Във въззивната жалба се поддържа и неправилност на обжалваното решение в обжалваната му уважителна част и частта, с което е признато право на задържане на Б. Г. спрямо въззивника Р. /допълнение към въззивната жалба с вх.№7655/, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в 1 едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, в противоречие с материалния закон – чл.72 ЗС, както и поради необоснованост.

Поддържа се първоинстанционният съд правилно да е установил фактите относно съсобствеността на страните по делото по отношение процесната сграда. Не се оспорва и правилността на извода, че собствениците на индивидуалните обекти в сградата участват в ползите и тежестите за необходимите разноски на сградата /общите части на сградата/, съразмерно с частта си.

Поддържа се обаче, че разноските, извършени от етажния собственик изключително по отношение индивидуалната му собственост в етажната такава няма как да бъдат отнесени в задължение на останалите етажни собственици, съобразно квотите на отделните жилищни имоти и в тази именно насока въззивникът навел възражения пред първоинстанционния съд, които не били разгледани.

Твърди се установените по делото факти да сочат, че основната и значително повисоката във финансово отношение част от строителството, осъществено от ищеца въззиваем, било отнесено към притежавания от него индивидуален обект - първия етаж от процесната сграда.

Така на въззивника били възложени за заплащане разноски, касаещи именно първия етаж, който бил изключителна собственост на въззиваемия.

Отделно възложените разноски и не били уточнени от самия ищец-съсобственик, поради което и ОС Перник неправилно и безкритично кредитирал оспореното от въззивника заключение на вещото лице по изслушаната експертиза, която не успяла да обоснове мотивите си за приемане на всеки пункт извършени разноски - експертът отговорил единствено, че така е преценил.

Предвид на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и неговата цялост и по съществото на спора постанови отхвърляне на предявените в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове.

Подаден е и отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който наведените доводи в нея за неправилност на обжалваното решение се оспорват.

Пред настоящата инстанция са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в неговата цялост, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалби, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими като предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от обжалваното решение в неблагоприятната за него уважителна част.

След самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства въззивната инстанция в решаващият състав намира за изцяло споделими крайните изводи и изложените в тяхна подкрепа мотиви на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове с правно основание чл.72, ал.1 и чл.72, ал.2 ЗС, като за избягване на излишното им приповтаряне им препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

Във връзка с формулираните във въззивната жалба оплаквания, излага и следното:

Ищецът-въззиваем е поддържал в обстоятелствената част на исковата молба, че на основание договор покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 185 том I, рег.№ 1202 дело № 133/2016г. от 09.05.2016 г. на нотариус с район на действие РС Перник, се легитимира за собственик на 1/2 ид.ч. от УПИ, находящ се в землището на ***, представляващ по рег. план на селото, утвърден със Заповед № ІІІ-234 от 09.04.1976 г. УПИ XIV-622 в кв. 91, с площ на целия имот от 628 кв.м., ведно с построената в този имот цяла западна част от масивната жилищна сграда-близнак, състояща се от сутерен и етаж, със застроена площ от 49 кв.м.

Твърдял е и че по силата на същия договор за покупко-продажба бил добросъвестен 2 владелец на имота и добросъвестен приобретател, в което си качество с лични средства, труд и материали през периода от 2016 г. до 2019 г. /в по-голямата си част през 2018 г./ извършил строително-монтажни работи /СМР/, конкретизирани по вид и стойност на труд и материали и по години на извършване.

Поддържал е след закупуването на имота и сградата същите да били в недобро състояние - по-специално сградата била пострадала значително от земетресението през 2012 г. и се нуждаела от неотложен ремонт и укрепване/, наложителни д цел запазване на целостта й и ползването й по предназначението му - за жилищни нужди.

Поддържал е, че не е искал съгласието на ответника и не го е уведомявал за извършването на СМР, тъй като ги и е извършил със съзнанието, че е единствен собственик на имота и жилищната сграда, респ. в качеството на единствен собственик и добросъвестен владелец на имота и сградата.

Твърди 8 912,50 лв. от стойността на извършените СМР били за подобрения в дворното място /УПИ/, а 19 900 лв. от стойността на извършените СМР били изразходвани за неотложен ремонт на западна жилищна сграда, запазване и укрепване на същата.

Тези суми му били дължими от ответника, също съсобственик в имота и сградата, ведно със законовата лихва върху главниците, считано от датата на предявяването на иска до окончателното им изплащане.

Излага и че ответникът знаел за извършените от ищеца СМР в имота и сградата, като от своя страна не извършил каквито и да било действия по противопоставяне на извършването им.

С оглед на изложеното е направил и акцесорно искане на основание чл.72 ал.3 от ЗС по отношение на ответника Н. Р. за задържане на имота, в качеството му на добросъвестен владелец, до заплащането на стойността на извършените разноски.

В отговора на исковата молба ответника Н. Р., чрез адв. Д., е оспорил предявеният иск, като неоснователен.

Оспорил е всички фактически твърдения на ищеца, изложени в исковата молба - че е направил всяка една от конкретизираните от него разноски за извършени СМР, защото били необходими за запазване на имота; че тези подобрения са по вид и стойност така, както са описани в исковата и уточняващата молби, са довели до увеличаване пазарната стойност на имота; че пазарната стойност на притежаваната от ответника реална част от процесната сграда - втори етаж, да се е увеличила в резултат на подобрения, извършени от ищеца; че последният е добросъвестен владелец на имота по смисъла на чл.70 ЗС.

Поддържа от своя страна, че продавачите по сделката, въз основа на която ищецът се легитимира за собственик на целия имот - неговите родители, не са били собственици на притежавания от ответника втори етаж от сградата и идеална част от УПИ, поради което и спрямо ищеца е неприложима презумпцията за добросъвестност съгласно чл.70, ал.2 ЗС, която ответникът оспорва.

Възразил е, че нито едно от подробно описаните в девет точки „подобрения на дворното място“ не съставлява действие, насочено и необходимо за запазване на имота, без което същият би се разрушил.

По идентичен начин нито едно от посочените в уточняващата молба като извършени подобрения в жилищната сграда не съставлява такова действие и разход, необходимо за запазване на сградата.

Възразил е и че евентуално извършеното от ищеца строителство е незаконно, като всички описани строителни и ремонтни дейности са осъществени без необходимите строителни книжа и разрешения.

Като такива същите освен че не са били необходими за запазване на сградата, не можели и да допринесат за увеличаване на нейната стойност, предвид явната перспектива от очаквани административни разпореждания за премахването им.

Възразил е и че голяма част от твърдените за извършени СМР не обхващат притежавания от ответника втори етаж на сградата, а касаят единствено съсобствената част на ищеца.

3

В този смисъл е възразил и че в исковата молба и пояснението към нея липсва яснота кои строителни и ремонтни действия, според твърденията на ищеца, са отнесени спрямо притежаваната от ответника реална част от сградата - втори етаж и са извършени с цел нейното запазване, респ. - са увеличили стойността й.

От фактическа страна:

Страните не са спорили по установимите и от приобщените писмени доказателства факти, че ищецът-въззиваем е закупил на 09.05.2016 г. /нот.акт № 185, т.I, рег. № 1202, дело № 133/2016 г. на нотариус с рег. № *** от РНК/ от А. А. Б. недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от УПИ XIV-622 в кв. 91, с площ на целия имот от 628 кв.м., находящ се в землището на ***, ведно с построената в този имот цялата западна част от масивната жилищна сграда-близнак, състояща се от сутерен и етаж, със застроена площ от 49 кв.м.

Продавачът по сделката се е легитимирал като собственик на продавания имот на основание договор за покупко-продажба от 18.04.2016 г. /нот.акт № 147, т.I, рег. № 954, дело № 107/2016 г. на нотариус д рег.№ *** от РНК/, с който е закупил имота от С. Г. Г. и Т. Б. Г..

Последните двама пък от своя страна са се легитимирали за собственици на продавания имот на оригинерно основание - давностно владение, въз основа на нот.акт за право на собственост върху недвижим имот на основание наследство и давностно владение № 49, т.I, рег. № 343, дело № 34/2016 г., също на нотариус с рег. № *** от РНК.

С влязло в сила на 22.01.2025 г. Решение № 425/10.11.2923 г. по гр.д.№ 558/2023 г. на ОС Перник и след отмяна на Решение № 260179/15.07.2022 г. по гр.д. № 7450/2019 г. на РС Перник е признато за установено по отношение на ответниците по този правен спор С. Г. Г., Т. Б. Г. и Б. Т. Г., както и по отношение на А. А. Б., че ищецът Н. С. Р. е собственик на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане, оформен с нот. акт №74 от 09.07.1992г, том VI, дело №1461/1992 г. на 1/4 ид.част от УПИ XIV-622 в кв.91, с площ по скица от 628 кв.м, находящ се в землището на ***, при описани граници, ведно с втория етаж от западното жилище на къщата - близнак, застроена в него върху 49 кв.м., обозначаван понастоящем като етаж над сутерена, състоящ се от две стаи и вестибюл.