Решение № 5368 от 02.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5368 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от П. Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100508233 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 269979/26.04.2024 г. по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 и с вх. № 80533/16.07.2024 г. по описа на СГС, подадена от длъжника “Ф. Б.“, чрез пълномощника си – юрк. М.К., по изпълнително дело № 20248600400918, по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 против Постановление за разноските, обективирано в Съобщение изх. № 75990 от 08.04.2024 г., с което е отказано да бъде освободен от разноски в изпълнителното дело, евентуално да бъдат намалени приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатски хонорар за разликата над сумата от 200, 00 лв. до сумата от 400, 00 лв.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното постановление за разноските поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че е предприел действия за изпълнение на паричното задължение преди образуване на изпълнителното дело, което е останало непогасено поради неполучаване на нареден пощенски запис от взискателя, поради което и същият е изпаднал в забава на кредитора и предприетото от него поведение представлявало злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК. В тази връзка поддържа, че разноски по изпълнителното дело не се дължат в полза на взискателя. При условията на евентуалност поддържа, че приетите за събиране разноски, в това число и разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до сумата от 200, 00 лв., доколкото предприетите действия от процесуалния представител на взискателя се изразяват единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело и отправяне на искане за налагане на запори. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Взискателят по изпълнителното дело В.П.Д., чрез пълномощника си – адв. Б. Б., с надлежно учредена представителна власт по делото, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че от длъжника не са били предприети действия за доброволно изпълнение на задължението към праводателя му преди образуване на изпълнителното дело. Сочи, че с оглед на надлежно извършената и съобщена на длъжника цесия, същият дължи заплащане на разноски в образуваното изпълнително дело, тъй като е изпълнил задължението едва след образуването му. Счита още и че не е налице основание за намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, тъй като същото е съобразено в предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.

ЧСИ В. М. с рег. № 860 е депозирала мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че по изпълнителното дело не са представени доказателства за плащане на дълга по изпълнението преди образуване на изпълнителното дело и които да обосноват недължимост на разноски в полза на взискателя по образуваното изпълнително дело. Посочва, че дължимите по изпълнителното дело разноски, в това число и разноските за адвокатско възнаграждение са определени в съответствие с предвидения в Наредбата минимум. Сочи още и че разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани в настоящото производство.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Изпълнително дело 20248600400918 на ЧСИ В. М. с рег. № 860 на КЧСИ, е образувано на 13.03.2024 г. по молба от 13.03.2024 г. на В.П.Д. въз основа на изпълнителен лист от 22.02.2024 г., издаден по гр. д. № 3476/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, както и договор за цесия от 08.03.2024 г., по силата на който Г.М.М. е прехвърлил на В.П.Д. вземането по процесния изпълнителен лист.

По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 08.03.2024 г., с който взискателят и упълномощеният адвокат са уговорили адвокатско възнаграждение по изпълнително производство в общ размер на 400, 00 лв., платени в брой.

По делото е изпратена и надлежно връчена на 27.03.2024 г. на длъжника “Ф. Б.“ ЕООД покана за доброволно изпълнение изх. № 48450/14.03.2024 г., в която е указано на длъжника, че дължимите от него суми по изпълнителното дело са в размер на 800 лева – неолихвяема сума, заедно с 96, 00 лв. – разноски по изпълнителното дело, 96 лв. такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ с ДДС. Със съобщение от 04.04.2024 г. на ЧСИ В.М. и връчено на 05.04.2024 г. (л. 35 от изпълнителното дело) длъжникът “Ф. Б.“ ЕООД е уведомен за допусната техническа грешка в поканата за доброволно изпълнение, с оглед на която е посочено, че задължението за неолихвяема главница по изпълнителното дело е в размер на 400, 00 лв., 2 разноските по изпълнителното дело са в размер на 96, 00 лв., таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 96, 00 лв., както и адвокатско възнаграждение е в размер на 400, 00 лв.

От представено преводно нареждане от 16.04.2024 г. се установява, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът “Ф. Б.“ ЕООД е погасил изцяло задължението си, превеждайки по сметка на ЧСИ В. М. с рег. № 860 сумата от 400, 00 лв.

По делото е представен фискален бон, от който се установява, че длъжникът по изпълнителното дело е наредил на 14.12.2023 г. пощенски запис за сума в размер на 1200, 00 лв. до Г.М.М. на основание – гр. д. № 3437/2023 г. – 3474/2023 - 3476/2023 г. РС Перник, като пощенският запис е бил адресиран до гр. София, ул. Перник 117-119.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото не са представени доказателства, въз основа на които да бъде направен извод за плащане на дължимата по процесния изпълнителен лист сума преди образуване на изпълнителното дело. В конкретният случай длъжникът се е възползвал от възможността да изпълни задължението си към праводателя на взискателя чрез изплащане на паричната сума с превод чрез пощенска станция, като от представените по делото доказателства обаче не се установи същият да е бил уведомен за извършеното плащане. В тази връзка не би могло да бъде възприета тезата на жалбоподателя - длъжник в изпълнителното производство, че не е могъл да изпълни задължението си, тъй като е бил възпрепятстван от кредитора – в конкретния случай праводателя на взискателя. Забава на кредитора е налице в случаите, в които изпълнението на задължението на длъжника е поставено в зависимост от определено поведение на кредитора, без осъществяването на което е невъзможно задължението да бъде изпълнено. В случая се касае до изпълнение на парично задължение, поради което и за длъжника е съществувала възможност да депозира сума в банка по местоизпълнението и уведомил кредитора за това.

В тази връзка, настоящият състав на съда намира, че не е налице забава на кредитора, която да освободи длъжника по изпълнителното дело от собственото му задължение, в това число и от задължението му да понесе разноски по изпълнителното дело. Обстоятелството, че длъжникът по изпълнителното дело е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, предмет на изпълнителния лист едва с поканата за доброволно изпълнение не влияе на извода за дължимост на разноски по изпълнителното дело. Същото има значение единствено за валидността на цесията спрямо длъжника и настъпването на правопогасяващо действие на евентуално извършено изпълнение на задължението. Доколкото обаче по делото не се установи преди образуване на изпълнителното дело вземането на праводателя на взискателя да е било погасено чрез изпълнение, респективно последният да е изпаднал в забава, то до момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение не е било налице изпълнение на задължението, поради което и длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното дело и на основание чл. 79, ал. 1 ГПК следва да понесе разноските по изпълнението, като за пълнота на изложението следва да се посочи, че наведените оплаквания, касаещи злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК, не са предмет на настоящето производство, поради което и съдът не дължи произнасяне 3

В конкретния случай обаче не са налице усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и не са прилагани различни изпълнителни способи, тъй като длъжникът е изпълнил задълженията си в срока за доброволно изпълнение, както и че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200,00 лв. Според настоящият състав обаче същото в случая не се дължи кумулативно с възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е приел съдебният изпълнител. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл. 10, т. 2, вр. чл.

7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, определяща адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, не намира приложение, тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане.

Ирелевантни са сочените от адвоката на взискателя действия по подаване на молби за проучване на имущественото състояние на длъжника, тъй като основателността на претенцията по чл. 10, т. 2 от НМРАВ е обусловена от наличието на реално извършени от процесуалния представител на взискателя действия за събиране на вземането след изтичане срока за доброволно изпълнение и доколкото в конкретния случай не се е стигнало до удовлетворяване на вземането посредством способите на принудителното изпълнение, то в случая адвокатско възнаграждение се дължи само за образуване на изпълнително дело.

По изложените съображения съдът приема, че дължимите от “Ф. Б.“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяване на обжалвания акт възлизат на 200,00 лв.

С оглед на изложеното относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, в посочения в поканата за доброволно изпълнение размер 96 лв., следва да бъде редуцирана. Последната следва да бъде определена като процент от събираната сума, а именно: 400 лв. – неолихвяема сума и 200 лв. – адвокатско възнаграждение, от където следва, че таксата по т. 26, б. „б“ от Тарифата е в размер на 72, 00 лв. с ДДС и за разликата над този размер до определения в поканата за доброволно изпълнение – 96, 00 лв. с ДДС следва да бъде отменена.

При съобразяване на изложеното обжалваното постановление, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника да бъдат намалени приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 400 лв. следва бъде отменено за сумата над 200 лв. и определената в поканата за доброволно изпълнение такса по чл. 26, б. “б“ от Тарифата в размер на 96, 00 лв. следва да бъде отменена за разликата над 72, 00 лв. с ДДС до 96, 00 лв. с ДДС.

4

С оглед на формираното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде посочено, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител.