Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260003 от 25.01.2021, Районен съд - Първомай

Съд
Районен съд - Първомай
Дело
Гражданско дело 200/2018
Вид
Решение № 260003
Подписан
25.01.2021
Състав
СОФИЯ СОТИРОВА МОНЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260003 гр. Първомай, 25.01.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на седми август две хиляди и деветнадесета година с Председател: София Монева при участието на секретаря Петя Монева, след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 200 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1, чл. 92, ал. 1, изр. 1 и чл.

86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулти К.Г.В., И.Н.Н. и П. Г. Б., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът З.П.П., ЕГН: **********,***, процесуално представляван от назначения му особен представител адв. Е.А.З., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи по Договор за паричен заем № 2690060/26.11.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател”, както следва:

Ø сумата от 600, 00 (шестстотин) лева – главница, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 06.02.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда) до окончателното й изплащане;

Ø сумата от 50, 80 лева (петдесет лева и осемдесет стотинки) – договорна лихва за периода от 26.12.2016 г. до 26.03.2017 г.;

Ø сумата от 302, 76 лева (триста и два лева и седемдесет и шест стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, за периода от 26.12.2016 г. до 26.03.2017 г.;

Ø сумата от 45, 00

(четиридесет и пет) лева – такса за разходите по събирането на просрочените вземания;

Ø сумата от 56, 13 лева

(петдесет и шест лева и тринадесет стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.12.2016 г. до 06.02.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда), за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 47/07.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 65/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за паричен заем № 2690060/26.11.2016 г. „Изи Асет

Мениджмънт” АД се задължило да предостави на ответника паричен заем в размер на 600, 00 лева, а последният, предварително информиран за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр, се ангажирал да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати уговорената възнаградителна лихва в размер на 50, 80 лева чрез 4 равни месечни анюитетни вноски от по 162, 70 лева всяка, първата и последната от които, дължими съответно на 26.12.2016 г. и на 26.03.2017 г.

Релевира се, че заемателят усвоил кредитната сума, но се въздържал от погасителни престации, а за неизпълнение на насрещното си задължение по съглашението в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение чрез поръчителство на две физически лица или банкова гаранция, му дължи и неустойка в размер на 302, 76 лева, платима разсрочено, ведно с погасителните вноски. В тежест на ответника следвало да се начисли и сумата от 45, 00 лева, представляваща такса за разходите по извънсъдебно събиране на просрочените с повече от 30 календарни дни дългове, сумата от 56, 13 лева – мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода от 27.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.02.2018 г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от 06.02.2018 г. до окончателното й изплащане.

Въз основа на Приложение

№ 1/01.06.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., за съобщаването на който до длъжника са изпратени Уведомления за извършена цесия изх. № № УПЦ-П-ИАМ/2690060/02.06.2017 г. и УПЦ-П-ИАМ/2690060/27.04.2018 г., както и Уведомление изх. № УПЦ-П-ИАМ/2690060/26.04.2018 г., приложено към разглежданата искова молба, „Изи Асет Мениджмънт” АД отстъпило на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК: ***, процесните притезания, чието принудително удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК било допуснато по заявление на ищцовото дружество в качеството му на правоприемник на цесионера със Заповед № 47/07.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 65/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 2744/25.04.2019 г., с който ответникът чрез назначения му особен представител оспорва исковете с доводи, че ищецът не е материалноправно легитимиран кредитор на процесните вземания поради ненадлежно съобщаване на цесията на длъжника, както и че не е доказана липсата на изпълнение.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молби вх. № № 4333/05.07.2019 г. и 5032/01.08.2019 г., депозирани от пълномощника му, поддържа исковете, а ответната страна пледира за отхвърлянето им.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

От приобщените доказателствени източници се установява, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. (л. 10 – л. 13) „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ***, се задължило регулярно на месечна база да прехвърля възмездно на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК: ***, преобразувано в „Агенция за събиране на вземания” АД (понастоящем ЕАД), ЕИК: ***, свои ликвидни и изискуеми вземания, които произтичат от договори за потребителски кредит, ведно с привилегиите, обезпеченията, принадлежностите и изтеклите лихви. Контрагентите постигнали съгласие при всеки трансфер притезанията да се индивидуализират в съставяно и изпращано по електронен път от цедента на цесионера Приложение № 1 по образец, придобиващо значение на допълнително споразумение към рамковото и пораждащо прехвърлителен ефект от момента на потвърждаване от приобретателя на получаването му.

По силата на Договор за паричен заем № 2690060/26.11.2016 г. (л. 4 – л. 7) „Изи Асет Мениджмънт” АД предало в собственост сумата от 600, 00 лева на ответника, който следвало да му я възстанови и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 00% разсрочено чрез четири месечни анюитетни вноски от по 162, 70 лева, дължими на 26.12.2016 г., 25.01.2017 г., 24.02.2017 г. и 26.03.2017 г., и при следните други параметри: дневен лихвен процент от 0, 11%, приложим при отказ от договора; годишен процент на разходите (ГПР) 49, 00%, изчислен при допусканията: валидност на контракта за срока на действието му и изправност на страните по него, и общ размер на всички плащания 650, 80 лева.

В клаузата по чл. 3 договарящите се споразумели, че усвояването на заемната сума се осъществява чрез прихващането й с вземането на заемодателя към заемателя в размер на 109, 36 лева по Договор за паричен заем № 2645964 и изплащане на остатъка от първия на втория, като за последното придали на съглашението си характер на разписка.

Съгласно уговорката по чл. 4, ал. 2 за неизпълнение на ангажимента си по ал. 1 от същия текст в 3-дневен срок от подписването на договора да предостави на насрещната страна едно от следните обезпечения: 1. поръчителство на две физически лица, всяко от които отговарящо на изискванията: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният му осигурителен доход да е над 1 000, 00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с кредитодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години и задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история от Централния кредитен регистър към Българска народна банка една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”; и 2. банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата от 650, 80 лева, валидна 30 дни след крайния срок на издължаване на кредита, заемополучателят му дължи неустойка от 302, 76 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка към всяка от тях на сумата от 75, 69 лева, а според чл. 8 от договора в случай на забавата им – и законната лихва върху неплатената сума за всеки ден просрочие.

Договорният текст инкорпорира декларативни изявления на ответника, че е снабден с екземпляр от него, а предварително – и със стандартен европейски формуляр, както и че е запознат и съгласен с актуалната към датата на обвързването Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт” АД, поставена на видно място в офиса на дружеството и на интернет страницата www.easycredit.bg.

С Приложение № 1/01.06.2017 г. (л. 15 – л. 17) към гореспоменатия рамков договор заемодателят, на когото чл. 10 от кредитната сделка позволявал по всяко време да цедира на трето лице правата си по нея, отстъпил на ищцовото дружество портфейл от дългове по списък, в който под № 461 фигурирали такива на ответника по Договор № 2690060/26.11.2016 г., описани, както следва: „отпусната главница” – 600, 00 лева, „общо дължимо по кредита” – 953, 56 лева, „остатък на дължима сума към датата на засичане (01.06.2017 г.)” – 1 016, 54 лева, и „в това число и лихви за просрочие към датата на засичане (01.06.2017 г.)” – 17, 98 лева, като верифицирал писмено цесията с Потвърждение (л. 14).

В качеството си на пълномощник на продавача, овластен от него с Пълномощно от 09.09.2015 г. (л. 18) да уведомява от името му всички длъжници за сторените в обхвата на рамковото обвързване прехвърляния, кредиторът приобретател адресирал чрез пощенски оператор до ответника на посочения в договора негов постоянен и настоящ адрес ***, ***, Уведомителни писма съответно изх. № № УПЦ-П-ИАМ/2690060/02.06.2017 г. (л. 19) и УПЦ-С-ИАМ/2690060/26.04.2018 г. (л. 20), съдържащи информация за извършената на основание Приложение № 1/01.06.2017 г. покупка на вземанията по Договора за паричен заем № 2690060, възлизащи общо към 02.06.2017 г. и към 26.04.2018 г. съответно на 1 016, 54 лева и 1 147, 01 лева, в т. ч. начислена мораторна лихва, и покана да ги издължи в срок до 5 дни. По данни от Известие за доставяне № 796073 на „Български пощи” ЕАД (л. 21) и Обратна разписка към товарителница № 67791149 от 27.04.2018 г. на „ЛЕО ЕКСПРЕС” (л. 22) въпросните съобщения били върнати на подателя с отметка, че получателят е непознат и съответно че липсва достъп до обекта, но на 28.03.2019 г. по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК били доведени до знанието на назначения му особен процесуален представител в текущото производство.

Ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на притезанията си по порядъка на чл. 410 от ГПК, подавайки на 06.02.2017 г. в Районен съд – Първомай Заявление вх. № 854/06.02.2017 г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 65/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), което било уважено изцяло с издаване на Заповед № 47/07.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 65/2018 г. (л. 8 от ч. гр. дело № 65/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), а след като на 13.04.2018 г. бил известен за връчването й на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и за правната възможност по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на 09.05.2018 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок предявил разглежданите искове.

Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 95 – л. 99), което следва да се кредитира, тъй като е обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвено, че както преди, така и след цесията погашения по кредита не са извършвани, а лихвата за забава върху дължимата се главница за периода от