Акт от 14.02.2024, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 726/2023
- Подписан
- 14.02.2024
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 1, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 3 и ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 354в, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 532 град Велико Търново, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: Константин Калчев при участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело №
726/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано по е исковата молба, предявена от Д.И.А. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново, с която се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на оттеглени незаконосъобразни ЗППАМ № 22-0311-000060/14.07.2022 г. и ЗППАМ № 22-0311-000061/14.07.2022г. на мл. автоконтрольор при ОДМВР В. Търново, РУ Павликени, в размер на 6000 лв. от всяка от заповедите или общо в размер на 12000 лв., за периода от 14.07.2022 г. до 20.04.2023 г. Претендира се законната лихва върху посочените суми, считано от 20.04.2023 г. до окончателното им плащане.
В исковата молба се твърди, че по силата на две незаконосъобразни ЗППАМ № 22-0311-000060/14.07.2022г. и ЗППАМ № 22-0311-000061/14.07.2022г., на 14.07.2022 г. служителите на ответника са отнели противозаконно свидетелството за управление на МПС на ищеца и контролния талон към него, както и свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на собствения му автомобил с номер ***, а освен това същият бил задържан за срок от 24 часа, поради управление на ППС след употреба на наркотични вещества – амфетамин. Изготвените експертизи установили, че в кръвта и урината на А. не се установява наличието на каквито и да е наркотични вещества.
На 07.04.2023 г. ищецът поискал да му бъдат върнати отнетите документи и табели, което станало на 20.04.2023 г. За период от 9 месеца полицията, работодатели и познати на ищеца започнали да го считат за наркоман, а ищецът не можел да упражнява професията си на шофьор нито в България, нито в Германия.
Отнемането на документите и регистрационните табели причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, безпокойство, изпадане в депресия, негативни емоции, невъзможност за нормален сън и безсъние, изпадането на ищеца в трудова и социална изолация и невъзможност да започне работа в немска компания като шофьор, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто му име, причинено неудобство. Ищецът не излизал от къщи и не си търсел работа поради унижението от случилото се, още повече, че живеел в малък град, където всички се познават.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.
З.. Поддържа, че всеки човек в такава ситуация няма как да не претърпи неимуществени вреди, а заповедите за прилагане на ПАМ били оттеглени. Претендира направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново чрез процесуалния си представител юриск. С. Г. в писмен отговор на исковата молба оспорва исковете като неоснователни, тъй като липсват елементите на чл. 4 от ЗОДОВ. Допълнителни доводи излага в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение, че исковете са неоснователни.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства и изложеното в исковата молба се установява, че на 14.07.2022 г. ищецът управлявал собствения си лек автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. номер *** в гр.
Павликени на ул. „Атанас Хаджиславчев“ в посока към гр. Бяла черква, където бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ Павликени. Същият бил тестван за наркотични вещества в 19,33 ч. с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000, който отчел положителна проба – наличие на амфетамин.
Пробата за алкохол била отрицателна. Поради оспорване резултата от техническото средство на А. бил издаден талон за медицинско изследване, като същият дал своевременно във ФСМП – Павликени кръв и урина за медицинско изследване. Издаден е АУАН, серия GA, № ***/14.07.2022 г., с който на основание чл. 172, ал. 4 от ЗДвП са иззети два броя регистрационни табели с рег. № ***, СУМПС № *********, контролен талон № 78180 и СРМПС № *********.
Впоследствие от мл. автоконтрольор при ОДМВР В. Търново, РУ Павликени са били издадени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0311-000060/14.07.2022 г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0311-000061/14.07.2022 г. С първата на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е временно отнето свидетелството за управление на МПС на А. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а с втората на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на лекия автомобил за срок от 6 месеца до 1 година. Двете заповеди са връчени на Д.А. на 14.07.2022 г., като същите не са били обжалвани от ищеца по административен или съдебен ред. На 17.07.2022 г. на А. била връчена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0311-000061/14.07.2022 г., с която е прекратена регистрацията на лекия автомобил за срок от 6 месеца, като тази заповед също не е била обжалвана от ищеца. Било образувано досъдебно производство № 265/2022 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
По образуваното досъдебно производство № 265/2022 г. /впоследствие обединено към ДП № 264/2022 г./ е била назначена токсикохимична експертиза. Съгласно Протокол за извършена експертиза № 23/50-ТКХ от 13.02.2023 г. на вещо лице към НИК-МВР, в предоставените за изследване проби кръв и урина на Д. А. не се установява наличие на наркотични и лекарствени средства от следните групи: опиати /морфин/, бензодиазепини, барбитурати, фенотиазини, кокаин, канабис, трициклични антидепресанти, амфетамин, метадон, оксикодон, бупренорфин, метамфетамин, екстази, респ. и на техни метаболити.
Установява се също така от представената и неоспорена от ищеца справка от 01.12.2023 г. на РУ – Павликени, че на 14.07.2022 г. Д.А., за когото имало оперативна информация, че държи и употребява наркотични вещества, признал в сградата на РУ-Павликени, че държи в себе си амфетамини, като предал същите доброволно – общо 0,134 гр. Заявил, че наркотичното вещество е за лична употреба и никога не е имал намерение да го продава. Образувано било ДП № 263/2022 г. по описа на РУ-Павликени, впоследствие обединено към ДП № 264/2022 г.
На същата дата, при извършено претърсване в двора на дома на ищеца във връзка с разследване на грабеж, били установени 2 бр. растения от вида на конопа, за които видимо били полагани грижи, като растенията били обрани и поставени в чувал. При полеви наркотест реагирали на марихуана. Ищецът заявил, че посял няколко семки от рода на марихуаната и от тях израснали две растения, на които впоследствие сложил колчета и се грижил за тях. Растенията били за лично ползване и не възнамерявал да продава от тях. Образувано било ДП № 264/2022 г. по описа на РУ-Павликени.
На 30.03.2023 г. от прокурор в РП – Павликени е издадено постановление за частично прекратяване на наказателното производство, само по отношение на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. На 07.04.2023 г. ищецът е поискал да му бъдат върнати отнетите документи и регистрационни табели, като същите са били върнати на 20.04.2023 г.
Съгласно Споразумение № 14 от 20.04.2023 г. по НОХД № 101/2023 г. по описа на РС – Павликени, Д.И.А. на основание чл. 23, ал. 1 от НК е осъден на по-тежкото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, като определеното наказание е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години, за това, че на 14.07.2022 г. в гр. Бяла черква е отглеждал растение от рода на конопа – марихуана с нетно тегло 154,18 гр. в нарушение на установените Закона за контрол върху наркотичните вещества прекурсорите правила - престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК, както и за това, че на 14.07.2022 г. в гр. Павликени, действайки в маловажен случай, държал без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества, а именно амфетамин с нетно тегло 0,134 гр. – престъпление по чл.
354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Д.К., Ц.А.К. и С.В. В..
Свидетелката К.се познава с ищеца от 20 години, приятели и съседи са, и работи с жена му. След като му взели документите през м. 07.2022г. той бил много стресиран и се притеснявали да не направи нещо с живота си. Плачел, бил обиден, депресиран, не искал да контактувал с никого и ги отбягвал. Карал камион в чужбина, но след като научили, че му взели книжката, го уволнили и останал без пари. Свидетелката знае, че намерили нещо в къщата им, но не е разпитвала за подробности. А. може и да е казвал, че се водят дела срещу него, но тя не го била взела толкова под внимание. След случката не е променила отношението си към него.
Свидетелят К. е дългогодишен познат на ищеца. От хорски приказки научил, че са му отнели книжката, талони на колата, и се започнали приказки, че е бил дрогаджия, че се занимава с дроги. Ищецът бил неадекватен, гледал в една точка, без настроение. Останалите хора в селото го мислели за наркоман и мълчали в негово присъствие, и той си тръгвал. Ищецът се променил, не си вдигал телефона, отбягвал да приказва и нямал желание за разговор.
Свидетелят заявява, че не е променил отношението си към ищеца, не знаел да са водени дела срещу него.
Свидетелят В. заявява, че се познава отдавна с ищеца. След като му взели документите и номерата на колата отишъл да го види и не успял да го познае. Ищецът бил в депресия, постоянно гледал в една точка, плачел и се затварял в стаята си, никъде не излизал, като тази ситуация продължила 8-9 месеца.
Преди м. 07.2022 г. ищецът карал камион в Германия. Бяла черква е малко населено място и всички обиждали ищеца, че е наркоман и че се занимава с наркотици. Към настоящия момент имало съвсем слабо подобрение в ситуацията. Свидетелят не знае срещу ищеца да има водени дела във връзка с тези събития от лятото, като неговото лично отношение към него не се е променило.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Исковете за обезщетение на неимуществени вреди от оттеглените ЗППАМ и за присъждане на лихви са допустими.
Разгледани по същество са неоснователни, предвид следното:
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. В случая безспорно горепосочените ЗППАМ не са били обжалвани и съответно отменени, а се твърди, че същите са били оттеглени, т.е. не е налице хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, а се твърди приложимостта на чл. 204, ал.
3 от АПК. Съгласно тази разпоредба когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Следователно основателността на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: оттеглен административен акт, същият да е незаконосъобразен, настъпили вреди /в случая неимуществени/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.