Решение № 429 от 06.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Несебър, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150100880 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на ***, представлявано от инж. *** - Управител, подадена чрез пълномощника им - адв. Л. К. от АК - ***, със съдебен адрес: *** - партер против „***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя *** и „***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя ***, с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че „*** - ***” ООД, в качеството си на ВиК оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с посл. изм.), предоставя ВиК услуги на „***“ ЕООД, ЕИК *** и „***“ ЕАД, ЕИК ***, които в качеството си на потребители ги получават и ползват на адрес: гр. ***, ***. Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер ***, чийто титуляри са ответниците. Сочи се, че съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в срок, което длъжниците (сега ответници) не са правили. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, ответниците са длъжни да заплащат дължимите суми за използваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок те изпадат в забава.

Твърди се, че на 18.03.2025г. ВиК операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до съда срещу „***“ ЕООД, ЕИК *** и „***“ 1

ЕАД, ЕИК ***, въз основа на което било образувано ЧГД № 3389/2025г. по описа на ВРС, 10 състав. Делото било изпратено по подсъдност на PC-Несебър, където било образувано ЧГД № 502/2025г. по описа на РС - Несебър. На 14.04.2025г. съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на длъжника „***“ ЕООД да заплати на кредитора (сега ищец) 1/2 част от вземанията, а именно 749.04 лв. /седемстотин четиридесет и девет лева и 04ст./, представляващи главница за неплатени задължения за ползвани ВиК услуги, отчитани по партида с абонатен номер № *** за периода от 10.01.2022г. до 10.02.2025г., сумата от 151.65 лв.

/сто петдесет и един лева и 65 ст./, представляваща 1/2 част от обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от 13.03.2022г. до 28.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 18.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението; и на длъжника „***“ ЕАД да заплати на кредитора (сега ищец) за 1/2 част от вземанията, а именно 749.04 лв.

/седемстотин четиридесет и девет лева и 4 ст./, представляващи главница за неплатени задължения за ползвани и неплатени ВиК услуги за абонатен номер № *** за периода от 10.01.2022г. до 10.02.2025г., сумата от 151.65 лв. /сто петдесет и един лева и 65 ст./, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2022г. до 28.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от 1498.08лв., считано от датата на подаване на заявлението - 18.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъдените съдебно-деловодни разноски, представляващи сбор от платената държавна такса по делото /36.03 лв./, както и адвокатско възнаграждение за един адвокат /300 лв./.

На 04.06.2025г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си срещу „***“ ЕООД, ЕИК *** и „***“ ЕАД, ЕИК ***.

Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищеца да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, че „***“ ЕООД с ЕИК *** и „***“ ЕАД с ЕИК ***, в качеството им на потребители на ВиК услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ***, дължат на „*** - ***” ООД сумата в общ размер на 1498.08 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и осем лева и 8ст./, представляваща сбор от главниците за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 10.01.2022г. до 10.02.2025г., на адрес гр. ***, ***; сума в общ размер на 303.3 0 лв.

/триста и три лева и 30ст./, представляваща сбор от обезщетенията за забава върху тези главници за периода от 13.03.2022г. до 28.02.2025г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 502/2025г. по описа на PC - Несебър. Представят писмени доказателства. Молят към настоящото дело да бъде присъединено ч.гр.д.№ 502/2025г. по описа на PC - Несебър, 7 състав. Молят да им бъде издадено съдебно 2 удостоверение, въз основа на което да се снабдят от Район „Приморски“ при Община *** с информация относно броя адресно регистрирани лица по постоянен и настоящ адрес на административен адрес гр. ***, ***. Правят искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която след като се запознае с документите по делото и намиращата се в дружеството-ищец документация, да даде заключение като отговори на поставените в исковата молба въпроси.

Претендират присъждане на заплатените по делото разноски. Сочат банкова сметка за заплащане на сумите: „Централна кооперативна банка” АД, IBAN ***.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото са постъпили писмени отговори от ответните дружества „***“ ЕООД и „***“ ЕАД, подадени чрез процесуалния им представител - адвокат М. Б. - АК Благоевград, със съдебен адрес: ***, телефон ***, с който излага възражения за недопустимост на предявените искове. В тази връзка сочи, че с Определение № 24 от 08.01.2024г. постановено по ч.гр.дело № 859/2023г. по описа на PC - Несебър, съдът е ОБЕЗСИЛИЛ Заповед № 399 от 18.08.2023г. за изпълнение на парично задължение в полза на същия заявител - ищец- „*** - ***“ ООД, ЕИК *** срещу ***, ЕГН ********** за сумата от 1221.85 лв., главница за периода от 08.02.2021г. до 08.06.2023г. Излага подробни съображения в тази насока. Наред с горното твърди, че от исковата молба не става ясно изобщо как е формирана исковата претенция на ищеца - защо и как „***“ ЕООД дължи 1/2 от процесната сума за процесния период, от кога е абонат с абонатен номер ***, при положение, че в периода на исковата молба се оказва, че собственик на партидата и титуляр на абонатния номер е физическо лице. С оглед на това моли съда да остави без движение исковата молба и да укаже на ищеца да конкретизира обстоятелствата от които произтича вземането му по периоди, фактури, абонати, квоти и др. Заявява, че липсват данни за дата и титуляр на партидата на абонатния номер, изложени като факти в исковата молба.

Независимо от горното, процесуалният представител на ответните дружества оспорва исковата молба, като неоснователна. В тази връзка на първо място сочи, че не е ясно защо ответните дружества са длъжници по кои фактури и за кои периоди.

Акцентира, че липсва доказателство на какво основание „***“ ЕООД, ЕИК *** е длъжник и потребител на ВиК услуги за посочения в исковата молба период. Заявява, че представения с исковата молба документ - справка за недобора на частен абонат от 04.07.2025г., не представлява годно доказателство по ГПК, тъй като не е подписан, липсва издател на документа. Моли да бъде задължен ищеца да представи подписан този частен документ, с ясно обозначаване на издателя му.

На следващо място, пълномощникът на ответниците заявява, че приложените справки от Агенцията по вписвания при МП не показват от коя дата ответното дружество „***“ ЕООД, ЕИК *** е абонат на посочения абонатен номер ***. Сочи, че липсва изобщо доказателство за дата на прехвърляне на абонатен номер към конкретен 3 абонат.

Прави искане за констатиране с нарочно определение, че в исковата молба липсват доказателства за начина на формиране на исковата претенция, че не се сочат никакви писмени доказателства в подкрепа на размера на претенцията.

На следващо място заявява, че не е ясно изобщо защо се основава вземането на твърдения за издадени фактури по служебно начислено потребление, докато в таблицата № 1 стойностите на всяка фактура са различни и няма отбелязване да е служебно показание. Заявява, че липсват всякакви данни и доказателства, кога, кой и в какво качество е посетил и посещавал обекта на адреса в град *** в процесния период, както и данни за карнет и за инкасатор, отговорен с отчитане на посочения абонатен номер. Предвид гореизложеното, молят да бъдат отхвърлени предявените искове.

Представят писмени доказателства. Правят искане за служебно изискване на ч.гр.д. № 859/2023г. на PC - Несебър. Оспорва искането на ищеца да издаване на съдебно удостоверени е и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От материалите на приобщеното е електронната папка на настоящото дело ч.гр.д. № 502 по описа на Районен съд - Несебър за 2025г. се установява, че е издадена заповед № 228 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.04.2025г., с която е разпоредено длъжниците „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя ***, и „***“ ЕАД, ЕИК ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** и *** заедно и поотделно, да заплатят разделно /по равно - по ½ част за всеки от длъжниците/ на кредитора „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, представлявано от инж. *** - управител, сумата от 1498.08 лева - главница, представляваща неплатени задължения за ползвани и неплатени ВиК услуги за абонатен номер *** за периода от 10.01.2022г. до 10.02.2025г., сумата от 303.30 лева - лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 13.03.2022г. до 28.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от 1498.08 лева, считано от 18.03.2025г. до изплащане на задължението, както и сумата от 336.03 лева, представляваща направените от заявителя разноски по делото.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК против заповедта е постъпило възражение от длъжниците, с оглед на което с разпореждане № 1620 от 23.05.2025г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

В тази връзка от ищеца е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

4

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже доставянето, отвеждането и пречистването на вода за процесния период на основание валидно сключен договор с ответника, консумация от страна на последния, качеството потребител на ответника, извършване на отчитанията на консумация през отчетния период в съответствие с нормативната уредба. По исковете за обезщетение за забава, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер и периода на забава. При доказване на тези факти ответникът следва да докаже, че е заплатил дължимите суми или че не дължи същите на посочените в отговора основания. Тежестта на доказване е указана на страните с определение № 1106 от 20.10.2025г., постановено по настоящото дело (л. 78 - л. 80).

По делото са представени Общи условия на ищеца за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени с Решение № ОУ - 09 на ДКЕВР от 11.08.2014г. (л. 4 - л. 9). Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от същите предвиждат, че потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.