Решение № 260006 от 27.08.2020, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 1045/2020
- Вид
- Решение № 260006
- Подписан
- 27.08.2020
- Състав
- ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ ХАДЖИЕВ, НИНА ИВАНОВА КУЗМАНОВА, ВЕСЕЛИНА ТОДОРОВА СЕМКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 112, предл.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.147, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 283, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 286 · Наказателен кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.81, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е № 260006 гр.Пловдив, 26.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА при секретаря Стефани Калоферова, след като разгледа докладваното от съдията Веселин Хаджиев ВНЧХД № 1045 по описа на ОС Пловдив за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл. 327 НПК.
С Присъда № 4/05.02.2020 г., постановена по НЧХД № 276/2019г., Районен съд – Асеновград е признал А.Д.Б. за невинен в извършване на престъпления по чл. 148, ал. 2, вр с ал. 1, т. 2 и т. 3, вр с чл.
147, ал.1, вр с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 148, ал.
1, т. 2 и т. 3, вр с чл. 146, ал.1, вр с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатите му две обвинения.
Със същата присъда, съдът е признал Н.Г.Б. за невинна в извършване на престъпления по чл. 148, ал. 2, вр с ал. 1, т. 2 и т.
3, вр с чл. 147, ал.1, вр с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр с чл. 146, ал.1, вр с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по така повдигнатите ѝ две обвинения.
Съдът е отхвърлил и предявеният от частния тъжител Д.С.Т. граждански иск за причинени неимуществени вреди, солидарно срещу подсъдимите А.Д.Б. и Н.Г.Б. в размер на 2 000 лв., в едно със законната лихва от датата на инкриминираното деяние до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът е осъдил частния тъжител и граждански ищец Д.С.Т. да заплати солидарно на подсъдимите А.Д.Б. и Н.Г.Б. сумата от 600лв., представляваща направените от тях разноски по водене на делото, както и да заплати по сметка на Районен съд гр.
Асеновград сумата от 669,20лв., представляваща разноски за експертизи.
Срещу Присъдата е постъпила въззивна жалба от частния тъжител Д.С.Т., чрез защитника му адв. К.Д., в която се излагат доводи, че постановената присъда е неправилна, необоснована и постановена в противоречия с доказателствата по делото, като се иска присъдата да бъде отменена изцяло и да се постанови нова, с която подсъдимите да се признаят за виновни, както и да се уважат в пълен размер предявените граждански искове.
Не са направени искания за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, адв. Д. – повереник на частния тъжител Т., поддържа жалбата и изложените в същата съображения. Счита, че и двамата подсъдими са извършили деянията, в които са обвинени с тъжбата. Намира правните изводи на Районният съд, относно задължението на тъжителя да посочи конкретна дата и място на извършване на деянието, за неправилни. Иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни, а гражданските искове да бъдат приети за основателни. Претендира разноски.
Частният тъжител Т. поддържа казаното от адв. Д..
Защитникът на обвиняемите Б. - адв. К., намира присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна. Поддържа тезата, че в сигнала до институциите се съдържат искания за проверки на определени обстоятелства, а не клевети или обиди. Моли жалбата на частния тъжител да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски за въззивното производство.
В последната си дума, подсъдимият Б. заявява, че е съгласен с казаното от защитника му.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимите са съседи с частния тъжител Т. и от години имат спорове от различен характер. В резултат на тяхното ескалиране, подсъдимите А.Д.Б. и Н.Г.Б., депозирали жалба, която адресирали до няколко адресата, различни органи на властта, а именно:
До Президента на Република България;
До Министър – Председателя;
До Министъра на вътрешните работи;
До ДАНС;
До Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР - БОРКОР и
До Главния прокурор на Република България.
В жалбата си те изложили искане, частния тъжител Д.Т. да бъде изхвърлен от редовете на МВР, като посочили, че същият е „една гнила ябълка“ и „срам за институцията „Полиция”. В жалбата посочили, че в града се говори, че като бивш гребец на кану–каяк е свързан с организираната престъпност и престъпните елементи в града. Посочили са, че частния тъжител се движи в един кръг с корумпирани общински служители, които се разследват в момента от ДАНС. Посочили също така, че частния тъжител през 2012 г. покровителствал канал за разфасоване на крадени коли. Иска се проверка на четириетажната му къща и дали „нагло използвайки служебното си положение, ползва 40 години ток и вода без да плаща в цялата къща – осквернявайки по този начин униформата и ощетявайки обикновения данъкоплатец – народа”. Иска се да бъде извършена проверка за това дали като бивш служител на общината, той злоупотребява със служебното си положение, за да узакони незаконно 2 гаража, построени на общинска земя, на 2 метра от съседния блок. Жалбоподателите – подсъдими по настоящето дело, сочат, че частния тъжител Д.Т. е тази „гнила ябълка на полицията”...., която срутва авторитета на институцията полиция ежечастно, започва психически тормоз също и към семейството им, продължаващ повече от 15 години. В жалбата подсъдимите сочат, че частния тъжител събира лъжесвидетели, убеждавайки ги да лъжат – С. Ш. и други.
Подсъдимите в депозираната от тях жалба молят да бъде извършена проверка, с цел да се спрат неговите престъпления, с които уронва престижа на полицията.
Жалбоподателите, настоящи подсъдими, питат „Кой му е поставил пагоните, за да ги скверни? Сочат, че пагоните му са дадени да защитава обществото и данъкоплатците, а не да работи за „сивия сектор”. Считат, че той няма място в институцията полиция, понеже я руши и срутва престижа й.
Жалбата е подписана и от двамата подсъдими като жалбоподатели, в град Асеновград и е датирана с дата 30.06.2017 г.
Същата е изпратена на посочените в нея адресати и е пристигнала при тях, входирана в съответните администрации, както следва:
В „Държавна агенция „Национална сигурност” с вх. №
Ж-****/05.07.2017 г., адресиран и до МВР. Вторият писмен сигнал от частните тъжители е с вх. № Ж–****/07.12.2017 г., идентичен с първия, който на основание чл. 112, предл.1 от АПК, е препратен до Главния секретар на МВР, по компетентност.
В деловодството на дирекция „Вътрешна сигурност” – МВР с № **** на 08.12.2017 г. С писмо № *** от 14.12.2017 г., сигналът е изпратен в ОД на МВР- Пловдив, по компетентност.
В Министерство на вътрешните работи, в дирекция
„Координация и административно обслужване” – МВР, жалбата е постъпила и заведена с вх. № ********* от 10.07.2017 г., като е входиран и сигнал, препратен от отдел „Приемна” на Министерски съвет на Република България, вх. № ********** от 13.07.2017 г. Жалбата до президента на Република България е препратена в МВР от дирекция „Канцелария” на Администрацията на Президента на Република България и е входирана с вх.
№ ********** от 19.07.2017 г.
Жалбата, адресирана до Главния прокурор от лицата
А.Д.Б. и Н.Г.Б. е постъпила и е заведена във входящия регистър на Прокуратурата на Република България на 05.07.2017 г. с рег. № **********. На 10.07.2017 г. е образувана пр.№ ********* г. на отдел 06 „Административен”, ВКП. С писмо от 17.07.2017 г. на прокурор от ВКП, жалбата е изпратена по компетентност на ОП- Пловдив.
В Администрация на Министерски съвет, жалбата на подсъдимите Б. е входирана под №
***/10 на 05.07.2017 г. в 11,54 часа. На следващия ден с писмо изх.№ ***/10 от 06.07.2017 г.е изпратена до „Министерство на вътрешните работи с искане да бъде извършена обстойна проверка по случая. Получен е отговор с изх.№ ***** от 05.09.2017 г. на МВР, с което се пояснява, че сигналът е приет за неоснователен, за което семейство Б. са уведомени от директора на ОД на МВР- Пловдив, с писмо рег. № ****** от 23.08.2017 г.
В Президентство на Република България жалбата е входирана с вх. № ******* от 05.07.2017 г.
В „Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество”, като правоприемник на БОРКОР, жалбата на подсъдимите Б. е постъпила и е входирана с вх. № СЖ – ******** от 05.07.2017 г.
В „Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност” към Министерски съвет, жалбата на подсъдимите Б. е заведена с вх. № СЖ ****** от 05.07.2017 г.
Окръжна прокуратура - Пловдив, по изпратената по компетентност жалба от подсъдимите, от Главна Прокуратура на РБ, се е произнесла с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 26.09.2017 г., след извършена проверка от ОД на МВР – Пловдив. В хода на проверката е установено, че относно фактите, изложени в процесната жалба от подсъдимите, по всеки един от горепосочените пунктове, се е констатирала неоснователност, поради което и ОП - Пловдив счита, че в хода на проверката не са събрани данни, от които да се направи основателно предположение, че е било извършено престъпление по чл. 283, ал.1 от НК, или друго престъпление от общ характер, като изрично е посочено, че твърденията на жалбоподателите не са се подкрепили от събраните данни.
Поради това, че излагането на твърдения във връзка с извършени престъпления, пред компетентни органи, които имат правомощия да образуват досъдебно производство, осъществява състав на престъплението „набедяване” по чл. 286 от НК, то с определение за частично прекратяване на производството поради това, че за част от адресатите, визирани в определението, се касае за престъпление от общ характер, са отделени материалите по тях и изпратени на Окръжна прокуратура – Пловдив, то в тази част, производството вече не е било висящо пред Районния съд, поради това, че не представлява по своя характер дело от частен характер, с оглед на което и съдът е разгледал въпроса, дали относно останалите адресати, извън тези, за които се касае за престъпление по чл.286 от НК, са осъществени вменените престъпления с частната тъжба, което се явява и предмет на първоинстанционното производство.
Гореизложената фактическа обстановка, първостепенният съд е приел за установена от: писмените доказателства по делото – жалба от подсъдимите Б. срещу частния тъжител Т., адресирана до горепосочените адресати, справка за заемана от частния тъжител длъжност към месец юли 2017 г., длъжности характеристики за заеманите от частния тъжител длъжности към 2017 г., епикриза на подсъдимата Н.Б., справки за съдимост на подсъдимите, характеристични справки, писма с отговори от адресатите на жалбата от подсъдимите относно датите, на които подадената от тях жалба е адресирана, постановление на ОП- Пловдив, за отказ за образуване на досъдебно производство, преписка вх. № ****.2017г.
От показанията на свидетелите, разпитани при разглеждане на делото от предходен съдебен състав, чиито показания са били прочетени в хода на съдебното следствие, се установява, че фактите изнесени в жалбата на подсъдимите не са доказани в нито един от изложените пунктове, като частният тъжител е бил силно засегнат от депозираната срещу него жалба и преживял ситуацията тежко, като силно травмираща за психиката му, но въпреки това е продължил да работи и да изпълнява служебните си задължения. Не се доказва съпричастност на частния тъжител Т. относно узаконяване на незаконни постройки, нито безплатно ползване на ток и вода. Не се установява покровителстване на разфасоване на крадени коли, нито свързаност с престъпните елементи на град Асеновград.
От проверката, образувана от ОП- Пловдив и постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, както и свидетелските показания, се установява, че всички факти изнесени в жалбата са неистинни.
Към месец юли 2017 г., частният тъжител Д.Т. е заемал длъжността „началник сектор „Охранителна полиция” към РУ – Асеновград, при ОД на МВР – Пловдив, като за периода 07.07.2017 г. до
14.07.2017 г. включително, със заповед на директор ОД на МВР – Пловдив, е замествал началника на РУ – Асеновград.
Разпечатката съдържа 56 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b8575d8-6694-4c0f-ad95-0dd2f6455fae