Решение № 133 от 26.10.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Стара Загора, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20215500501490 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Е.М.Г. от *** против Решение № 260292/11.06.2021 г., постановено по гр.д. № 753/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно поради постановяването му в нарушение с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят излага оплаквания, че районният съд е направил погрешни фактически и правни изводи за наличието на законно основание за прекратяване на трудовото му правоотношение. В тази връзка сочи, че приложеното от работодателя фактическо основание, посочено в заповедта за уволнение, не съответства на действителното фактическо основание за прекратяване на правоотношението. Като неправилни се оспорват правните изводи на първоинстанционния съд, че несъответствието между фактическото и правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение не обуславя незаконосъобразност на уволнението. В подкрепа на твърденията си, цитира съдебна практика, която е относима към настоящия казус. Като неправилни се оспорват и правните изводи на съда, че работодателят не е злоупотребил с правото на уволнение, т.к. въвел нови изисквания за професионално образование за заемане на длъжността „барман” без да са били налице обективни обстоятелства, обуславяща тази промяна. В този аспект се твърди, че не е било налице основанието на чл. 328, ал.1, т.6 от КТ за прекратяване на трудовия договор на въззивника, поради 1 което уволнението му е незаконно. Злоупотребата с право от страна на работодателя се обосновава и с твърдението, че уволнението е било извършено по време на пандемична обстановка и при предприети социални мерки за запазване на работните места. Претендира се отмяна на обжалваното Решение и постановяването на ново, с което предявените кумулативно обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и във връзка с чл. 82-86 от ЗЗД да бъдат уважени, ведно със законните последици от това, както и да му бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски. В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът се представлява от пълномощник- адвокат, който поддържа въззивната си жалба и пледира за отмяна на обжалваното Решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени, като на страната бъдат присъдени и направените пред двете съдебни инстанции разноски, съобразно представения списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от страна на въззиваемия – адвокатско възнаграждение.

В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемияработодател „П., р. и о. ” ЕАД – ***. Въззиваемият чрез процесуалния си представител- адвокат счита въззивната жалба за неоснователна и пледира за потвърждаване изцяло на обжалваното Решение или евентуално да се отхвърли искането като погасено по давност. Претендира за присъждане на разноски, направени пред настоящата въззивна инстанция в полза на въззиваемата страна. В противен случай, прави възражение за прекомерност на разноските направени от въззивника.

След като извърши анализ на твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, въззивният ОС- Ст.Загора намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК, същата се явява и процесуално допустима, защото е подадена в предвидения законов срок за обжалване от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правни основания по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда/КТ/, предявени от ищеца- служителя Е.М.Г. срещу дружествотоработодател „П., р. и о.” ЕАД – клон ***, с отправени до съда искания за признаване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с ответника за незаконно и неговата отмяна въз основа на което, да се възстанови заеманата от ищеца допреди уволнението му длъжност „ барман” както и да се присъди обезщетение за оставянето му без работа вследствие на незаконното му уволнение за период от шест месеца, считано от 25.08.2020 г. до 25.02.2021 г. в размер на 3879, 60 лв.

Ищецът е изложил твърдения, че считано от 27.06.2018 г. е бил в трудово правоотношение с „ П., р. и о.” ЕАД – клон ***, по силата на което е изпълнявал длъжността „ барман” , с местоизпълнение на трудовите 2 задължения в бар „Оазис” , като към момента на сключване на трудовия договор е притежавал средно специално образование, със специалност „кулинар – сервитьор” . На 17.08.2020г. му била връчена нова длъжностна характеристика за същата длъжност „ барман” и за същото работно място – бар „ Оазис” към „П., р. и о.” ЕАД – клон ***, с която били постановени нови изисквания за заемане на длъжността, като било предвидено изискване за образователно квалификационно ниво, а именно средно професионално образование с придобита специалност „ барман” , както и изискване за владеене писмено и говоримо на чужд език – английски. На 24.08.2020 г. му била връчена Заповед № 27/24.08.2020г., с която на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ работодателят едностранно прекратил трудовото правоотношение, считано от 25.08.2020г. поради промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, т.к. съобразно съдържащите се в личното трудово досие документи на работника Е.Г. не притежавал средно професионално образование, със специалност „барман” и не владеел писмено и говоримо английски език. Ищецът е оспорил прекратяването на трудовото правоотношение, като незаконно с твърденията, че при сключване на трудовия договор с въпросното дружество, изискването за образование за заемане на длъжността „барман” е било за средно образование, като нововъведеното от работодателя изискване е било установено от промяна в трудовите функции. С оглед на това ищецът твърди, че е налице злоупотреба от страна на работодателя при упражняване на правото му на прекратяване на трудовото правоотношение, т.к. не е налице нормативна промяна в изискването за образование за заемане на длъжността, а такава е въведена с акт на работодателя, който е знаел, че работникът не отговаря на нововъведените изисквания. С отговора на исковата молба, ответникът „П., р. и о.” ЕАД – клон *** е оспорил исковете като неоснователни, изтъквайки доводи за законност на извършеното уволнение. Оспорено е твърдението, че изискванията за образование за заемане на длъжността „ барман” са били променени, за да бъде уволнен ищецът, като промяната е обоснована с решение за повишаване конкурентноспособността му, свързана с необходимостта от наличието на достатъчно кадри с подходящо образование и квалификация. Направено е възражение за прекратяване на исковете по давност с твърдения за неспазване на предвидения в чл. 358, ал.1, т.2 от КТ срок за прекратяване на исковете по трудови спорове, предвид че искът срещу „П., р. и о.” ЕАД – клон *** е бил предявен на 04.12.2020г., когато с допълнителна молба ищецът е конкретизирал първоначалната си искова молба срещу ответника.

С обжалваното първоинстанционно Решение, РС е приел исковете за процесуално допустими, но неоснователни и ги е отхвърлил, като е приел, че извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е извършено законно на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, т.к. служителят Е.М.Г. не е отговарял на въведеното от работодателя изискване за образование за заемане на длъжността „барман”. Позовал се е на съдебната практика на ВКС, съгласно която работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация на определена длъжност с 3 щатното разписание и длъжностната характеристика, когато изискванията не са определени в нормативен акт. Относно твърденията на ищеца за извършена от страна на работодателя злоупотреба с правото му на уволнение е приел, че ищецът не е доказал твърденията си, които обуславят превратното упражняване на права от страна на работодателя. Възражението за давност не е било разгледано по същество.

Настоящият въззивен състав намира, че правно относимите обстоятелства са били установени правилно от първоинстанционния съд, а въз основа на тях той е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

Безспорно между страните е, че са били в трудово правоотношение, по силата на което въззивникът е заемал длъжността „барман” в предприятието на „П., р. и о. ” ЕАД – клон ***, като към момента на сключване на трудовия договор Е.Г. притежавал диплома за завършено средно образование със специалност „кулинар - сервитьор”, а въведените от работодателя изисквания за образование за заемане на длъжността са били за средно образование.

Установено е, че с връчена длъжностна характеристика на Е.М.Г. на 17.08.2020г., работодателят е променил изискванията за образование за длъжността „барман”, а именно средно професионално образование с придобита специалност „ барман” , както и е въвел изискване да се знаят правилата за обслужване и умеене за работа с касов апарат; минимум една година общ трудов стаж ; владеене на чужд език – английски , писмено и говоримо, както и умения за работа с касов апарат и софтуер за отчитане на продажбите, комуникативност, способности за работа с клиенти и способност за работа в екип. С декларация от 24.08.2020 г. Е.Г. е декларирал, че не притежава средно професионално образование с придобита специалност „барман ”, както и че не владее писмено и говоримо английски език.

Със заповед № 27/24.08.2020г. на директора на „ П., р. и о. ” ЕАД – клон ***, на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение с Е.М.Г., считано от 25.08.2020г., тъй като е налице промяна на изискванията за изпълнение на длъжността и работникът не отговаря на тях, а именно е налице въведено изискване за образователно квалификационно ниво – средно професионално образование с придобита специалност „барман”, каквото работникът не притежава както и не отговаря на изискването да владее писмено и говоримо английски език.

Старозагорският окръжен съд споделя изцяло правните изводи на РСКазанлък относно законността на прекратяването на трудовия договор на въззивника. Съгласно тълкуванието на закона, обективирано в т.1а на ТР № 4/01.02.2021г. по тълк.дело № 4 /2017г. на ОСГТК на ВКС, когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание.

Последващата сключването на трудовия договор промяна в изискванията за образование и професионална квалификация, ако не са обусловени от въвеждането на нормативни изисквания или промяната на съществуващи 4 такива, също се извършва с длъжностната характеристика или щатното разписание по преценка на работодателя, като упражняването на това негово право е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай изискванията за заемане на длъжността „барман” не са нормативно определени, поради което работодателят „П., р. и о. ” ЕАД – клон ***, законосъобразно ги е определил с длъжностната характеристика при сключването на трудовия договор. Промяната в тези изисквания също не е обусловена от въвеждането на нормативни изисквания, поради което законосъобразно работодателят е въвел с новата длъжностна характеристика различно изискване за образователно квалификационна степен.