Определение № 1773 от 11.07.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 229/2023
- Вид
- Определение № 1773
- Подписан
- 11.07.2023
- В сила
- 11.07.2023
- Състав
- Даниела Дончева, Красимир Маринов, Капка Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 216, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 265 , ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1773 гр. София, 11.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Красимир Маринов
Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20231000500229 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 -279 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 86726/15.12.2022 г., подадена от К. Н. Р., К. М.
Р., Е. А. Р. и М. С. Р. като ЕТ „М. Р. – Мак Доналд“, всичките чрез адвокат Ч. Д. от САК срещу определение № 11272/08.11.2022 г., постановено по гр. дело № 9072/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото в частта му по предявен от частните жалбоподатели срещу ДСИ Б. С. към РС – Кюстендил осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал. 1, изр. 2 ГПК за сума в размер на 30 000 лв., частично от 15 2160 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от процесуално незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 271/2012 г. на ДСИ към РС – Кюстендил, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Жалбоподателите считат определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което молят апелативния съд да го отмени и укаже на първоинстанционния съд служебно да конституира на основание чл. 265 , ал. 2 ГПК Министерство на правосъдието като ответник съвместно с „ОТП „Факторинг България“ ЕООД.
Излагат съображения, че с разпореждането си от 12.09.2022 г. съдът дал указания на ищците, които били подвеждащи, без да бъдат конкретизирани и обосновани относно конституирането на Министерство на правосъдието като ответник по делото, а независимо от това, ответниците се явявали „необходими другари“ по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК и съдът следвало на основание чл. 265, ал. 2 ГПК служебно да конституира като ответник в процеса Министерство на правосъдието в качеството му на работодател на ДСИ Б. С. към РС – Кюстендил съвместно с „ОТП „Факторинг България“ ЕООД, вместо да прекратява предявеният иск в тази част.
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., 1
ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени искове от К. Н. Р., К. М. Р., Е. А. Р. и М. С. Р. като ЕТ „М. Р. – Мак Доналд“ срещу „ОТП „Факторинг България“ ЕООД за заплащане на сума в размер на 30 000 лв., частично от 159 160 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника, както и предявен иск на ищците срещу ДСИ Б. С. РС Кюстендил за сума в размер на 30 000 лв., частично от 152 160 лв., обезщетение за имуществени вреди от процесуално незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител по изп. дело №271/2012 г. на ДСИ към РС – Кюстендил, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
С разпореждане на съда от 12.09.2022 г. исковата молба е оставена без движение с указания исковата претенция да се насочи срещу надлежно пасивно процесуално легитимиран ответник, с оглед твърдения за извършени процесуални нарушения от държавен съдебен изпълнител съобразно чл. 441, ал. 1, изр. 2 ГПК. Съобщението, съдържащо и последиците от неизпълнение на указанията в срок - прекратяване на делото и връщане на молбата с приложенията, е редовно съобщено на страната на 30.09.2022 г.
Депозирана е молба 07.10.2022 г., в която се твърди ответник по иска да е ДСИ, при което с разпореждане от 10.10.2022 г. съдът отново е указал на ищците да насочат иска за обезщетение за вреди от съдебен изпълнител срещу процесуално легитимиран ответник.
С молба уточнение от 01,11,2022год. исковата претенция отново се поддържа срещу ДСИ.
За да постанови определението си, с което е прекратено производството по делото в частта му по предявен от ищците - частни жалбоподатели осъдителен иск срещу ДСИ Б. С. към РС – Кюстендил, съдът е приел, че ищците не са изпълнили дадените им указания за посочване на надлежен ответник – Министерство на правосъдието, с оглед разпоредбата на чл. 441, ал. 1, изр. 2 ГПК, която предвижда отговорността за вреди от държавен съдебен изпълнител да е по реда на чл.
49 ЗЗД и съобразно мотивите към т. 6 от ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно константната практика на ВКС по въпроса за допустимостта на предявения иск от гледна точка процесуалната легитимация на страните, както ищци, така и ответници, (определение № 408/15.12.2014 г. по ч. гр. д. № 4633/2014 г. на II-ро г.о.; определение № 284/16.04.2010 г. по ч.т.д. № 518/2009 г. на II-ро т. о.), която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата 2 молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.
Поради това, в случая, съдът не е следвало да оставя без движение исковата молба и да указва на ищците да посочват надлежен ответник, а по същество следва да прецени дали така изрично посоченият от ищците ответник – държавен съдебен изпълнител, се явява носител на правното задължение, т.е. дали са налице основания за ангажиране на гражданската му отговорност, както претендират ищците, което следва да бъде реализирано със съдебния акт по същество на спора.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 11272/08.11.2022 г., постановено по гр. дело № 9072/2022 г. по описа на Софийски градски съд.
Връща делото на Софийски градски съд, същия съдебен състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3