Решение № 286 от 09.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000503449 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Д. П. П., В. Х. П., Д. Х. П. и К. Х. П., подадена чрез процесуалния представител адв. Г. Й. срещу Решение № 129/29.09.2025г. по търг.дело № 169/2024г. на Софийски окръжен съд, в частта с която са отхвърлени предявените искове за размера до 40 000 лева, а именно по 10 000 лева за всеки от ищците, като неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и необосновано.

Считат че обжалваното решение в частта на обжалваемия интерес е немотивирано, необосновано и неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателите считат, че постановеният съдебен акт в обжалваната му част е постановен в противоречие с нормата на чл.236, ал.2 ГПК, като не са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Считат че на първо място неправилно и напълно необосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая единствената причина за настъпването на процесното ПТП представляват действията на пешеходеца Х. П.. Тези изводи не съответствали на експертното заключение на вещото лице СТЕ, съгласно което водачът е имал възможност да възприеме пешеходеца, още когато се е намирал на разстояние от 42-43метра от мястото на удара, при опасна зона за спиране от 41,56 метра, от което е следвало водачът да предприеме 1 действия по предотвратяването му. Вместо това, той е реагирал несвоевременно на опасността, когато управляваният от него автомобил се е намирал на 32метра. Съдът не е съобразил отговора на вещото лице, че при своевременна реакция от страна на водача и при предприемане на екстрена маневра спиране същият е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието.

Сочи се на второ място че въпреки изтъкнатите в решението изводи за настъпилите вследствие на процесния пътен инцидент травматични увреждания, първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил предявените от ищците искове за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени приживе от наследодателя. Необосновани и в противоречие с констатациите и заключенията на СМЕ били правните изводи на съда, че не всички травматични увреждания били в причинна връзка с непозволеното увреждане.

Излага се довод, че съдът не е спазил и задълженията си по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и да се произнесе по всички защитни доводи и възражения на страните в пределите, очертани от исковата молба и отговора на ответника. Липсвало обосновка и критичен анализ на възраженията на страните, както и излагане на подробни мотиви защо и как съдът е формирал изводите си относно твърдяните по делото факти и при обсъждане на всички релевантни за тях доказателства по делото.

Конкретни съображения за неправилността на съдебното решение са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени в обжалваната част Решение № 129/29.09.2025г. по търг.дело № 169/2024г. на Софийски окръжен съд като на всеки от ищците да се изплати сумата от по 10 000 лева, съгласно притежаваните от тях наследствени дялове, ведно със законната лихва от 22.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и да бъдат присъдени и сторените съдебни разноски в производството и пред двете съдебни инстанции.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна „ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД, подадена чрез посочената в отговора като процесуален представител юрк. Ю.К.. Излагат се доводи, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на окръжния съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна отхвърлителна част, поради което искането към въззивния съд е да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема 2 за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищците Д. П. П., В. Х. П., Д. Х. П. и К. Х. П., като наследници на починалия им наследодател Х. С. П., с която са предявени срещу ответника „ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД обективно съединени искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.

432 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Искането към съда било е да се постанови решение, с което да се осъди „ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от по 10 000 лева за всеки от четиримитата ищци, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие причинени на наследодателя на ищците травматични увреждания от ПТП, настъпило на 14.07.2023г., причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответника. Претендира се и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2023г. до окончателното й изплащане, както и на направените по производството съдебно-деловодни разноски.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, и от представения по делото и приет като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 419/15.07.2023г. на ОД „Пътна полиция“ – София се установява, че на 14.07.2023г., около 22.30ч. на РП 82, обл.София, е насъпило пътно-транспортно произшествие, при което е пострадал пешеходецът Х. С. П..

Видно от съдържанието на констативния протокол пътният инцидент се е развил при следната фактическа обстановка : на 14.07.2023г., около 22.30ч. на РП 82, обл.София, се е движил т.а. „Опел“, с рег.№ ********, с посока от гр.Самоков, към гр.София, когато на около 500м. от к-с „Камелот“ е реализирал ПТП с движещия се по средата на пътното платно пешеходец Х. П.. Вследствие на удара в протокола е отбелязано, че пешеходецът е получил множество травматични увреждания.

Между страните няма спор, а и се установява, че по случая е образуано ДП №11227/2023г. по описа на СДВР, съотв. пр.пр. № 32712/2023г. на СРП, което е прекратено с влязло в сила постановление на наблюдаващия прокурор поради това, че извършеното от водача на товарния автомобил „Опел“ не съставлява престъпление.

Няма спор между страните, а и се установява от представеното по делото и прието като доказателство Удостоверение за наследници с изх.№ 679/19.03.2024г. на община Самоков, че пострадалият от ПТП Х. С. П. е починал на ********г., като ищците Д. П. П., В.

Х. П., Д. Х. П. и К. Х. П. са негови наследници по закон.

Между страните не се спори, а и се установява, че водачът на товарния автомобил „Опел“, с рег.№ ********- Д. В. Ц., е имал при ответника сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2023г.

Не е спорно по делото, а и се установява, че пред ответното застрахователно дружество на 22.08.2023г. е била предявена претенция за изплащане на застрахователно 3 обезщетение от пострадалия Х. С. П., действащ чрез упълномощения от него адв. В. О. за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 14.07.2023г., във връзка е което е образувана застрахователна преписка по щета по която е налице отказ за плащане на застрахователно обезщетение.

От приетата и неоспорена от страните в производството пред първоинстанционния съд съдебно-автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП : на 14.07.2023г., около 22.30ч. на РП 82, обл.София, се е движил т.а. „Опел“, с рег.№ ********, с посока от гр.Самоков, към гр.София, като скоростта му в района на около 500м. преди комплекс „Камелот“ е била 50км/ч. В същото време в обратната посока по средата на платното за движение се е движил пострадалият пешеходец. В даден момент, намирайки се на около 4,50м. от мястото на удара, пешеходецът е започнал да се отклонява в ляво спрямо посоката си на движение към мантинелата под ъгъл от около 45 градуса, като в този момент автомобилът се е намирал на около 55 метра до мястото на удара и поради наличие на насрещно движещ се автомобил водачът не е имал възможност да възприеме пешеходеца на светлините на фаровете.

В момента, в който автомобилът се е намирал на около 32 метра до мястото на удара водачът е възприел намиращия се в лентата за движение пешеходец, предприел е спиране и едновременно с това е отклонил автомобила в ляво. Настъпил е при това приплъзващ удар между дясната част на автомобила и дясната страна на пешеходеца, след който тялото е било отхвърлено напред и вдясно спрямо посоката на автомобила и е преустановило движението си в района извън пътното платно. След удара автомобилът е преустановил движението си на мястото описано в протокола за оглед.

Според заключението на вещото лице в протокола за оглед на местопроизшествиетго няма данни за наличието на пътен банкет. Видно от приложената в констативната част на експертизата снимка от м. август 2023г., че от дясната страна на лентата за движение, считано от посоката на огледа има поставена мантинела и след нея има наличието на пътна растителност, храсти и дървета.

Според експертното заключение при установена скорост на движение на товарния автомобил от 50км/ч водачът на товарния автомобил е имал възможност да възприеме пешеходеца когато се е намирал на 42-43 метра до мястото на удара, като при направения анализ е видно, че водача на автомобила е възприел опасността със закъснение от 0,76 секунди като е предприел маневра спиране когато е била на 41,56м от мястото на удара.

Вещото лице уточнява, че няма данни за наличие на пътни знаци ограничаващи скоростта в конкретния пътен участък, като произшествието е настъпило извън населено място, при което разрешената скорост е 90км/ч.

Заключението на вещото лице е че при своевременна реакция от страна на водача на автомобила и предприемане на екстрена маневра спиране същият е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието. Пешеходеца от своя страна също е имал възможност да предотврати произшествието ако не се е движил по средата на платното за 4 движение. Технически правилно е следвало също така пешеходеца да се движи към гр.Самоков с лице към процесния автомобил по банкета или плътно в дясно на лентата за движение в близост до мантинелата, считано по посоката на огледа.

От приетата и неоспорена от страните СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП наследодателят на ищците Х. П. е получил следните травматични увреждания : разкъсно-контузна рана на главата и множество охлузвания в челната област; контузия на дясната лицева половина с оток и кръвонасядане на дясно око, охлузвания по дясна лицева половина, повърхностна рана на дясната вежда; контузия на дясна гръдна половина и малък пневмоторакс вдясно и малко охлузване на гръдния кош вляво по предна аксиларна линия; контузия на дясно рамо с охлузвания по външно-странична повърхност и дясна предмишница задна повърхност.

Според вещото лице всички така описани по-горе травматични увреждания се намират в причинна връзка с процесното ПТП.

От приложените медицински документи по делото –епикриза, анаменеза и пр., няма данни за това, какво лечение е било проведено след изписването от ВМА и за какъв период.

При нормално протичане на лечебния процес, без усложения, продължителността на възстановителния период пи такива увреждания е около 20-25 дни. През този период пострадалият е търпял болки и страдания, като през първите 10 дни, болките са били с поголям интензитет.