Решение № 578 от 04.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в заседание при закрити врати на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско дело № 20251100901208 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон /ТЗ/, образувано по молба вх.№ 75493 от 19.06.2025г. на „ОБЩИНСКА БАНКА “ АД, ЕИК:121086224 срещу „ ТАБАК ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР “ ЕООД ЕИК 131101436.

Молителят твърди, че е кредитор на дружеството ответник по силата на сключен договор за кредитен ангажимент№ 2 от 27.05.2015г. изменян с 22 Анекса и Споразумение от 01.11.2023г. Договора е сключен между между банката молител и Газ Лоджистик ЕАД , на който банката е предоставила кредит в размер на 3 000 000 лв. при годишна възнаградителна лихва в размер на шестмесечния EUROBOR увеличен с надбавка от 4.99 пункта годишно , но не по-малко от 5 % годишно и лихва за просрочие в размер на сбора от договорената възнаградителна лихва плюс надбавка в размер на 10 пункта, за времето на забавата до окончателното издължаване на забавените вноски. С договор за встъпване в дълг от 03.12.2019г. ответника Табак Трейдинг Партнър ЕООД е встъпило в задълженията на Газ лоджистик ЕАД произтичащи от цитирания по-горе договор за кредит .

Банката е пристъпила към издаване заповеди за изпълнение за дължими суми по договора и са издадени три такива – Заповед за изпълнение №21376 от 21.07.2023г., Заповед за изпълнение от 24.07.2023г. , Заповед за изпълнение № 24492 от 02.10.2023г. като и по трите са издадени изпълнителни листове. Подписано е Споразумение между страните по договора и поръчителите, с които задълженията по заповедите са признати. Констатирано е, че към датата на сключване на споразумението вземанията на Общинска банка АД към длъжниците произтичащи от договора за кредит са в размер на 2 219 212.09 лв., като от тях 1 660 937.47 лв. представляват усвоена, непогасена и изискуема главница , за която не е издаван изпълнителен лист , а разликата до пълния размер са вземания, за които са издадени 1 заповедите и изпълнителните листове. Договорени са срокове за погасяване, като сумата от 200000 лв. е следвало да се погаси в срок до 30.12.2023г.,а сумата в размер на 1 460 937.47 лв. e следвало да се погаси в срок до 30.01.2024г.. Договорени са и други суми за погасяване в тези срокове,, като нито кредитополучателя нито поръчителите са извършили договорените погашения. Молителя подробно излага видът на дължимите задължения на ответника като изискуемата и просрочена главница по подлимит 1 е в размер на 1 560 937.47 лв. и 185 000 лв., а по подлимит 2 е главница в размер на 100 000 лева , за която сума е издадена заповедта от 21.07.2023г., а по подлимит три са 60 000 лв. за банкова гаранция.

Подробно са посочени изискуемите различни видове лихви договорни и за просрочие, законна и неустойка, от които 401 426.75 лв. лихва за просрочие, 101 720.51 лв. възнаградителна лихва и др. , подробно конкретизирана в молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Излага съображения, че ответника е неплатежоспособен търговец, тъй като не е в състояние да погаси тези изискуеми задължения с настъпили падеж. Задължението е по търговски договор . Длъжникът е спрял плащанията поради което е налице и презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ за неплатежоспособност на ответната страна. В рамките на образуваните изпълнителни производства задълженията също не са погасени, поради което твърди наличие предпоставките на чл.608, ал.4 от ТЗ.

Моли да се открие производство за несъстоятелност спрямо ответника, считано от 30.12.2023г. като начална дата на неплатежоспособността, да се определи временен синдик и се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на дружеството.

Ответното дружество не взема становище по молбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото заверено копие за договор за кредитен ангажимент от 27.05.2015г. е видно, че банката е отпуснала на ГАЗ ЛОЖИДСТИК ЕАД кредит с първи лимит – револвиращ банков кредит от 800 000 лв. за оборотни средства за дейността на дружеството и втори лимит от 667 000 лева за издаване на банкови гаранции в полза на Агенция Митници. По делото са представени и копия от всичките 22 броя анекса, както и договора за встъпване в дълг от 03.12.2019г. , с който на осн.чл.101 ЗЗД ответника Табак Трейдинг Партнърс ЕООД и още два длъжника са встъпили изцяло в задълженията на Газ Лоджистик ЕАД към кредитора Общинска Банка АД по договора за кредитен ангажимент в общ размер от 2 222 828 лв., разделен на два лимита – първи лимит револвиращ кредит в размер на 1 800 000 лв. и втори лимит за банкови гаранции в размер на 422 828 лева, в едно с лихви, такси и комисионни, като се задължават да отговарят солидарно с първоначалния длъжник в качеството на солидарни длъжници.

Видно от удостоверението на ЧСИ С.Я. от 19.06.2025г. пред него през 2023 г. е образувано изп.дело № 2198 по изп.лист от 21.07.2023г.издаден срещу кредитополучателя и солидарните длъжници, вкл. и ответната страна, за главница в размер на 185 000 лв., 2 законна лихва от 6 521.76 лв., мораторни лихви в размер на 126 221.06 лв.и такси в размер на 3 701.88 лв.. По това изп.дело са присъединени вземанията по още два изп.листа – изплист по ч.гр.д. № 34211/2023г. за главница от 60 000 лв. , законна лихва в размер на 7 810.70 лв., мораторна лихва в размер на 4 291.07 лв. и разноски от 1 305.10 лв., както и изп.лист от 02.10.2023г. по заповед по чл.417 ГПК по ч.г.д. 34213 от 2023г. , за главница в размер от 100 000 лв., законна лихва от 3 525.28 лв. и неолихвяеми вземания от 7 151.80 лв.. Няма посочени данни да е извършено погасяване на тези задължения от някой от длъжниците.

По делото са постъпили като изискани от НАП 5 броя постановления, с които са допуснати обезпечения чрез налагане запори върху банковите сметки на ответната страна .

Въз основа на горепосочените доказателства се установява, че дружеството ищец се явява кредитор на ответното дружество като има вземания, така както са посочени в молбата спрямо ответника по чл.625 от ТЗ , в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредитен ангажимент от 2015г., по която кредитополучател е трето лице.

Видно от удостоверенията от АВ – регистър НИ и от КАТ при СДВР дружеството се е разпоредило с имуществото си и към датата на молбата не притежава недвижими имоти, нито регистрирани ППС.

От приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза на вещо лице Г.М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, чe последното ГФО публикувано в ТР по партидата на дружеството ответник е за 2018г., а за 2019г.е подадена декларация за липса на стопанска дейност. За периода 2020-2024г. липсва информация.

Ответникът не е предоставил достъп до своето счетоводство, поради което вещото лице не е могла да отговори на въпросите във връзка с счетоводната отчетност, отразените задължения и обезпечения на дружеството към трети лица, както и вземанията от трети лица, за материалните и финансовите активи на ответното дружество. Вещото лице сочи коефициентите за ликвидност въз основа доказателствата по делото и данните от счетоводството на молителя. Задълженията на ответника към молителя към дата 21.08.2025 година възлизат в размер на 2 537 000 лв.. Коефициентите на общата, бързата, незабавната и абсолютната ликвидност са 0.000. Нулевите стойности показват, че дружеството не може да посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи , не е в състояние да погаси текущите си задължения с налични парични средства и краткосрочни инвестиции и вземания. Вещото лице сочи датата на последното плащане като това, което е последно плащане по договора за кредит и това е 15.02.2024г..Платената сума е 100 000 лв. с основание погасяване главница по кредит. От таблицата на вещото лице стр.20 и стр.21 съдът приема, че през 2023г. за погашения по главницата по кредита са платени 1 023 340.72 лева, плащанията преди това са ползвани отново, доколкото кредита е револвиращ.

Оставащото задължение по договора за кредит възлиза на 2 536 541.50 лв. към дата 21.08.2025г..

При така установената фактическа обстановка съдът намира молбата за основателна.

3

Въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че дружеството молител е кредитор спрямо ответното дружество, което в качеството си на солидарен длъжник по договора за кредитен ангажимент № 2 от 27.05.2015 лв. има задължение към молителя в размер на установената като дължима сума от 2 536 541.50 лв., посочена в ССЕ и включваща както главница, така и лихви, такси и разноски. В тежест на ответника е и същия не е установил да е погасил дължимите към молителя суми. Предвид на това молителя е легитимиран да иска откриване производство по несъстоятелност спрямо ответника. По делото се установи по безспорен начин, че задълженията на ответника са в твърде голям размер и ответника не притежава имущество, с което да може да ги погаси. От приетата по делото експертиза се установи по безспорен начин, че коефициентите за ликвидност показват, че същия не е в състояние да погасява своите задължения с наличните парични средства и имущество. Наред с това дружеството от 2019г. е подало декларация, че е преустановило своята търговска дейност. Последния подаден ГФО е от 2018г. в ТР.

Предвид, че дружеството ответник не е обявило в ТР своите ГФО за три години назад преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, която е от май 2025г., то налице е презумпцията за неплатежоспособност на ответника установена в чл.608,ал.2 от ТЗ. В тежест на ответника е да обори тази презумпция, което той не е сторил по настоящото дело. Следователно следва да се приеме, че дружеството е неплатежоспособно. Датата на неплатежоспособността съдът намира, че следва да се определи на 1.01.2020г., доколкото дружеството е декларирало преустановяване на дейността си от 2019г. и няма данни след това да я е възстановило и да е подавало финансови отчети. При няколкото солидарни длъжници, не е установено кой точно е извършил последното плащане.

Предвид на горните изводи молбата за откриване на производство по несъстоятелност е основателна и следва да бъде уважена. Дружеството не е в състояние да погасява своите задължения, влошеното му финансово състояние не е временно, а трайно и необратимо. По нататъшно продължаване на дейността му само би създало затруднения за дружеството и невъзможност за погасяване на последващи натрупани задължения към кредиторите. Дружеството ответник не притежава материално имущество и финансови средства , с които да покрива своите задължения. Не се доказва неизплащането на задълженията да се дължи на временни затруднения или длъжникът да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите по смисъла на чл. 631 от ТЗ. Предвид на това спрямо ответника следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

По отношение на реда, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност: Не се установи дружеството да притежава активи и финансови средства към настоящия момент. Кредиторите не са предвнесли определените от съда сума за поемане на първоначалните разноски. Съдът намира, че следва да се приеме, че имуществото на молителя се явява недостатъчно по смисълът на чл.632, ал.1 от ТЗ. Предвид липсата на финансови средства, които да са налични не може да се приеме, че дружеството 4 би могло да покрие разноските по провеждане на производството по несъстоятелност.

Поради това съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ - т. е. едновременно да се обяви свръхзадължеността на дружеството , като се определи началната й дата, да се открие производството по несъстоятелност, да се допуснат общи обезпечителни мерки, да се постанови прекратяване дейността на предприятието му, да се обяви длъжникът в несъстоятелност и да се спре производството по настоящото дело. В рамките на едногодишния срок и при откриване на достатъчно имущество или предвнасяне на средства за разноските от страна на кредиторите, производството по несъстоятелност може да бъде възобновено.