Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17710 от 12.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52812/2025
Вид
Определение № 17710
Подписан
12.05.2026
В сила
12.05.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17710 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20251110152812 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Е. С. А., с която са предявени искове срещу "Т.Б.А.Б." ЕАД.

Препис от същата е редовно връчен на ответника и в указания срок отговор. е постъпил

На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Предявен е иск с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 55 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между Е. С. А. качеството й на кредитополучател и " Ти Би Ай Банк" ЕАД, гр. София в качеството на кредитодател, бил подписан договор за потребителски кредит № 7053438705 от 24.03.2023г.. По силата на съглашението ищецът получил в заем сумата от 20 000 лв.. Годишният лихвен процент бил в размер на 30.39%, при годишен процент на разходите в размер на 34.88%. Освен главницата по договора, заемателят следвало да заплати и застрахователни премии, като от клаузите, обективирани в процесния договор за кредит не става ясно дали въпросните застрахователни премии представляват формиращ елемент от процесния ГПР и дали върху вземанията за тях се начислява лихва.

Договорът бил недействителен, тъй като размерът на шрифта на договора бил по-малък от 12, в разрез с императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Отделно от това извежда твърдението си за недейстивителност на процесния договор с това, че същият бил съставен по неясен и разбираем за потребителя начин - към договора не бил изготвен погасителен план, а представената на потребителя таблица не санирала липсата на такъв защото в нея бил посочен общият размер на вноските, без да става ясно в какъв размер възлиза вземането за главница, лихва и другите разходи.

Ищецът твърди, че в общият размер на ГПР по кредита не били включени всички задължителни разходи по кредита, каквито са тези за заплащането на застрахователни премии, като не ставало и ясно какви по вид разходи представляват формиращ елемент от 1 общия размер на ГПР по кредита, като в последния не били включени според ищеца всички разходи по кредита, каквито са тези по заплащането на застрахователни премии. Отделно от това в процесния договор не било посочено в какъв размер възлиза лихвения процент на ден, което било самостоятелно нарушение, водещо да недействителност на договора за кредит.

Според ищеца клаузите в договора, вменяващи задължението за заплащане на застрахователни премии, са нищожни, тъй като от тяхното съдържание не става ясно какви точни по вид услуги се предлагат, както и дали те реално са предоставени в полза на потребителя.

В конкретния случай, липсата на точен размер на ГПР, респ. оскъпяването на кредита въвеждало в заблуждение ищеца и оттук се допускало нарушение при сключването на договора. Ето защо договорът бил недействителен и на това основание.

Недействителността на договора за потребителски кредит означавало, че потребителят връща единствено заемната сума по договора. По процесния договор била заплатена изцяло главницата, както и допълнително начислени вноски по кредита. Това обуславяло правния интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

В срока за отговор ответникът депозира такъв, с който оспорва основателността на иска.

За основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 415 ГПК чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платеното, над сумата от 20 000 лв. при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответното дружество по договора за заем, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т. е., че процесният договор за заем е действителен.

В ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети.

Така мотивиран, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.11.2026г. от 14.30 ч. ,за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3