Решение № 260372 от 20.06.2022, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№

260372 20.06.2022 година град Пловдив

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9309 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М.Х.Н., ЕГН ********** против Н.А.С., ЕГН **********, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 15 860.90 лева, представляваща половината от общият размер на извършените от него плащания по Договор за кредит № ***/17.03.2015 г. и сумата от общо 2860.85 лева, представляваща половината от общият размер на извършените от него плащания по Договор за кредит № ***/16.03.2015 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното плащане.

В исковата молба, ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици, при равни права върху недвижим имот, представляващ СО в сграда с идентификатор № *** по КК на П., с адрес: гр. П. **** с площ от 62.67 кв.м., ведно с избено помещение и съответните припадащи се части от общите части на сградата. Твърди, че с ответницата, с която от години живеят заедно на семейни начала, придобила ½ ид.ч. от собствеността върху гореописания недвижим имот, въз основа на прехврълителна сделка за посочената част от имота, извършена от него в нейна полза, с Нотариален акт № *** при ПРС, с оглед на която и при положение, че нямат сключен граждански брак, с нея станали обикновени съсобственици върху имота, при равни права.

Изяснява, че горепосочения недвижим имот е бил предмет на делба между страните по делото по гр.д. № 18159/2017 г. по описа на ПРС, по което дело делбата е допусната с влязло в сила решение, в първа фаза, а след това с решение по извършването, имотът е изнесен от съда на публична продан.

Ищецът твърди още, че горният имот придобил като лична негова собственост с ипотечен кредит, оформен с договор от 21.03.2007 г., сключен между него и „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на който му бил отпуснат кредит в размер на сумата от 38 500 евро, който кредит е погасявал лично, чрез вноски, правени от него до 21.03.2015 г., като била учредена и договорна ипотека в полза на Банката върху описания по-горе имот.

Ищецът твърди също, че за да може да продължи погасяването на остатъка от горния кредит, се наложило рефинансиране, чрез нови заемни средства, като за целта на 17.03.2015 г. страните по делото, ищецът в качеството му на кредитополучател и ответницата в качеството й на солидарен длъжник, сключили с „Алианц Банк България” АД Договор за кредит № ***/17.03.2015 г. за сумата от общо 61 000 лева. Ищецът твърди, че кредитът е погасяван само от него, за периода от 01.04.2015 г. до 31.07.2020 г., като за този период платил общо сумата от 31 721 лева, от която: 16 484.67 лева – главница и 15 237.13 лева – договорна лихва.

Твърди още, че на 16.03.2015 г. между страните по делото, като солидарни длъжници, сключили с „Алианц Банк

България” АД и Договор за потребителски кредит, за сумата от 5000 лева.

Твърди, че и този кредит е погасяван само от него за периода 01.04.2015 г. - 31.07.2020 г., като за този период платил общо сумата от 5721.70 лева, от която: 3741.56 лева - главница и 1980.14 лева - договорна лихва.

Съобразно възникналото за ответницата солидарно задължение по тези договори и с оглед нормата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД, ищецът твърди, че задълженията следвало да бъдат платени по равно от двамата кредитополучатели, но доколкото сумите били платени само от него, счита, че ответницата му дължи половината от платените суми, за посочения период.

Искането е да се осъди ответницата да му заплати следните суми: сумата от общо 15 860.90 лева, представляваща половината от общият размер на извършените от него плащания по Договор за кредит № ***/17.03.2015 г., от която 8242.34 лева – главница и 7 618.56 лева – договорна лихва, както и сумата от общо 2860.85 лева, представляваща половината от общият размер на извършените от него плащания по Договор за кредит № ***/16.03.2015 г., от която 1870.78 лева – главница и 990.07 лева – договорна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2020 г. до окончателното им изплащане.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата

Н.А.С., е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява, че срока на договорите не са изтекли, поради което счита, че неоснователно ищецът претендира процесните суми, тъй като счита, че такива претенции ищецът би могъл да има, едва, когато приключили договорните взаимоотношения с Банката – кредитор.

На следващо място, възразява, че

РС и ОС – Пловдив, се били произнесли по претенцията на ищеца по гр.д. № 18159/2017 г. по описа на ПРС, потвърдено от ОС-Пловдив по ч.гр.д. № 1073/2020 г., като претенциите по сметки на ищеца не били уважени от съда и били изцяло отхвърлени.

На следващо място възразява, че страните са живеели в едно домакинство до

01.11.2017 г. и ответницата е покривала разходите на същото от 14 850 лева за храна, напитки, транспорт, съобщения, горива, тютюневи изделия, дрехи, обувки, посещения на културни мероприятия, здравеопазване, ел. енергия, поддръжка на дома, образование, отдих, данъци, социални осигуровки за три лица, вкл. и за детето им. Заявява, че е закупила и обзавеждане за детска стая с нейни средства за 2400 лева.

Отправя възражение за прихващане на тези суми срещу претендираните от ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

С влязло в законна сила Определение №

261023/09.02.2021 г., е отменено Определение на съда № 260054 от 05.01.2021 г., в частта, с което е прието за съвместно разглеждане заявеното от ответника възражение за прихващане. Със същото определение е оставено без уважение искането на ответника Н.А.С., ЕГН: **********, за приемане за съвместно разглеждане на възражение за съдебно прихващане, направено в отговора на исковата молба с вх. № 271352/14.10.2020г., възражение за прихващане от 14.10.2020г., уточнено с молба с вх. № 265511/05.02.2021 г. от Н.А.С., на заявените от М.Х.Н., ЕГН: **********, с исковата молба, вземания.

Същото не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Относно допустимостта:

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че предявените искове са недопустими, тъй като имало влезли в законна сила съдебни решения на РС и ОС – Пловдив, с които било решено със сила на пресъдено нещо претенциите по сметки на ищеца по гр.д. № 18159/2017 г. по описа на ПРС, потвърдено от ОС-Пловдив по ч.гр.д. № 1073/2020 г., като същите не били уважени от съда и били изцяло отхвърлени. Тези възражения не се подкрепят от доказателствата по делото: от приетите по делото писмени доказателства - /л.71-74/ - влезли в законна сила: Решение № 1241/12.04.2018 г. по гр.д. № 18159/2017 г. по описа на ПРС, се установява, че е допусната до съдебна делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. П*, по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изп.д. на АГКК, с адрес на имота: гр. П. ****, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, целият с площ от 62.67 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № *, с площ от 6 кв.м., ведно с 0.93 % ид.ч. от общите части на сградата, която да се извърши между Н.А.С. и М.Х.Н., при равни квоти от правото на собственост: ½ ид.ч. за всеки от тях.

Установява се от влязло в законна сила Решение № 978/17.03.2020 г. по гр.д. № 18159/2017 г. по описа на ПРС, че се изнася на публична продан допуснатия по съдебна недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. П., по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изп. д. на АГКК, с адрес на имота: гр. П. ****, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, целият с площ от 62.67 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № *, с площ от 6 кв.м., ведно с 0.93 % ид.ч. от общите части на сградата, с действителна пазарна стойност 74 300 лева, като получената от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата. Със същото решение, са оставени без разглеждане предявените от М.Х., против Н.А.С., претенции за заплащане на сумата от 37 118.13 лева, представляващи припадаща се част от ½ част, дължима от нея от извършените погашения по ипотечен кредит, сключен с Банка ДСК ЕАД,от които:

27 349.29 лева – платени за периода от 2007 г. до 01.03.2015 г. и 9 767.84 лева – платени за периода от 10.04.2015 г. до 11.06.2018 г.; на сумата от 1945.28 лева - представляващи припадаща се част от ½ част от заплатените от ответника вноски по потребителски кредит, сключен с „Алианц Банк“ за периода от 10.04.2015 г. до

11.06.2018 г.; за сумата от 830.16 лева, представляващи припадаща се част от ½ от заплатените от ответника вноски към ДЗИ – Пловдив, по задължително сключени застрахователни полици за периода 2007 г. – 20156 г. и в тази част е прекратено производството по делото.

Ето защо, доколкото по приключилото гр.д. №

18159/2017 г. по описа на ПРС, са оставени без разглеждане, предявените от М.Х., против Н.А.С., претенции за заплащане на сумата от 37 118.13 лева, представляващи припадаща се част от ½ част, дължима от нея от извършените погашения по ипотечен кредит, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД,от които: 27 349.29 лева – платени за периода от 2007 г. до 01.03.2015 г. и 9 767.84 лева – платени за периода от 10.04.2015 г. до 11.06.2018 г.; на сумата от 1945.28 лева - представляващи припадаща се част от ½ част от заплатените от ответника вноски по потребителски кредит, сключен с „Алианц Банк“ за периода от 10.04.2015 г. до

11.06.2018 г.; за сумата от 830.16 лева, представляващи припадаща се част от ½ от заплатените от ответника вноски към ДЗИ, съдът намира, че предявените искове са допустими. Заявените претенции не са разгледани по същество, поради което няма сила на пресъдено нещо по отношение на тях.

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за недопустимост на предявените искове, тъй като сроковете на процесните кредити не били с настъпили падежи.

Доколкото, ищецът претендира половината от заплатените суми по процесните договори за кредит за периода от 01.04.2015 г.

– 31.07.2020 г., т.е. предхождащ подаването на исковата молба, съдът намира, че предявените искове са допустими, доколкото същият твърди, че е заплатил изискуемите погасителни вноски по процесните кредити.

Ето защо, съдът намира, че предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно възникнали облигационни правоотношения по сключени два договора за кредит с трето лице /банка/- „Алианц Банк България“ АД, по който са били отпуснати кредити, единият в размер на 61 000 лева, а другия за 5000лева; наличие на уговорка между страните за солидарна отговорност за погасяване на предоставените суми; да докаже, че именно той и със собствени средства е погасил частта от кредита, посочена в исковата молба, както и, че с преведените по банковата сметка суми са погасени конкретни задължения по договора – главница и лихви, и че с извършеното погасяване, е платил повече от своята част.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, респ. при установяване на всички обстоятелства от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасила нейната част от кредитите.

Страните по делото не спорят, а и приетия по делото Договор за ипотечен кредит (рефинансиране, обезпечен с договорна ипотека върху имота) № ***/17.03.2015 г. /л.6-10/, се установява, че на 17.03.2015 г. е сключен договора между „Алианц Банк България“ АД – кредитор, от една страна и страните по делото от друга – М.Х.Н. – кредитополучател и Н.А.С. - съдлъжник, както и че по силата на този договор им е отпуснат кредит в размер на 61 000 лева за пълно погасяване на кредит на Кредитополучателя по Договор за банков кредит от 21.03.2007 г. с „Банка ДСК“ АД, задълженията, по който са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент № *, с идентификатор ****, с площ от 62.67 кв.м. с избено помещение № * с площ от 6 кв.м., ведно с 0.93 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, находящ се в гр. П. ****, със срок на договора: 10.03.2030 г. Установява се, че за предоставения кредит Кредитополучателя заплаща възнаградителна лихва, определена като сбор от референтен лихвен процент, а именно 6-месечен SOFIBOR за кредити в лева и фиксирана надбавка от 4.964 %, както и че кредитът се издължава на погасителни вноски, които са определени в погасителен план, който е неразделна част от договора. С договора, Кредитополучателят е поел задължение да застрахова в полза на кредитора приетия по този договор недвижим имот, както и да сключи застраховка „Живот“. Кредитът е обезпечен с втора по ред договорна ипотека върху горепосочения недвижим имот - собственост на кредитополучателя, като е посочено, че към датата на учредяване на ипотеката тя ще бъде втора по ред, след ипотеката, учредена в полза на „Банка ДСК“ АД, като с усвояването на кредита по този договор за кредит, ще се погаси задължението на Кредитополучателя към „Банка ДСК“ АД и Кредитополучателят се задължава да извърши необходимите правни и фактически действия за заличаване на ипотеката, учредена в полза на „Банка ДСК“ АД, след което ипотеката в полза на Банката ще бъде първа по ред.