Решение № 23 от 09.02.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Кюстендил, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20211500500336 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров“ № 55 чрез пълномощника адв. С.Г., със съдебен адрес за призоваване: гр.

Благоевград, ул. „Петко Д. Петков“ № 18, ет. 1, офис 5, обжалва Решение № 260096 от 15.02.2021 г., постановено по гр.д. № 599/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е оставена без уважение като неоснователна и недоказана исковата претенция на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД против Б.Б. Т. (наследник), Д.Б. С.-М.

(наследник) и Б. СТ. Т. (наследник и съдлъжник) за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на "Райфайзенбанк България" ЕАД, ЕИК **********************, сума в общ размер на 16 948.40 лева, от която: изискуема главница в размер на 13 871. 76 лева, изискуема редовна лихва в размер на 1 420. 62 лв., начислена за периода 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 1656.02 лв., начислена за периода от 10.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл., ведно със законната лихва за забава за периода от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането, произтичащо от Договор за банков кредит от 21.12.2009 г., Анекс 1 от 26.05.2010 г., Анекс 2 от 20.05.2011 г., Анекс 3 от 23.05.2012 г. и Анекс 4 от 18.10.2013 г. към него, съгласно издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2641 по описа за 2019 г. на Районен съд – Кюстендил, както следва: наследниците Б.Б. Т. и Д.Б. С.-М., отговарят, всеки за 1/3 от общия дълг, тъй като отговорността на наследниците е разделна, а именно: Б.Б. Т. за 1/3 от общия дълг или за следните суми: изискуема главница в размер на 4623. 92 лева; изискуема редовна лихва в размер на 473. 54 лева, начислена за периода от 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл.; изискуема наказателна лихва в размер на 552. 00 лева, начислена за периода от 1

10.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл.; законна лихва за забава за периода от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането; Д.Б. С.-М. за 1/3 от общия дълг или за следните суми: изискуема главница в размер на 4623. 92 лева; изискуема редовна лихва в размер на 473. 54 лева, начислена за периода от 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл.; изискуема наказателна лихва в размер на 552. 00 лева, начислена за периода от 10.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл.; законна лихва за забава за периода от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането; наследникът и съдлъжник Б. СТ. Т. за целия дълг в общ размер от 16 948.40 лева, от които: изискуема главница в размер на 13 871.76 лева, изискуема редовна лихва в размер на 1420.62 лв., начислена за периода 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 1656.02 лв., начислена за периода от 10.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл., ведно със законната лихва за забава за периода от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането с оглед поетата солидарност с Договора за кредит и анексите към него. С обжалваното решение районен съд оставил без разглеждане като недопустима исковата претенция на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, против Б.Б. Т. (наследник), Д.Б. С.-М. (наследник) и Б. СТ. Т. (наследник и съдлъжник) за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество сума в общ размер на 16 948. 40, от които: изискуема главница в размер на 13 871. 76 лева, изискуема редовна лихва в размер на 1420. 62 лв., начислена за периода 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 1656. 02 лв., начислена за периода от 10.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл., произтичащо от Договор за банков кредит от 21.12.2009 г., Анекс 1 от 26.05.2010 г., Анекс 2 от 20.05.2011 г., Анекс 3 от 23.05.2012 г. и Анекс 4 от 18.10.2013 г. към него, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както следва: Наследниците Б.Б. Т. и Д.Б. С.-М. отговарят, всеки за 1/3 от общия дълг, тъй като отговорността на наследниците е разделна, както следва Б.Б. Т. за 1/3 от общия дълг или за следните суми: изискуема главница в размер на 4623. 92 лева; изискуема редовна лихва в размер на 473. 54 лева, начислена за периода от 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл.; изискуема наказателна лихва в размер на 552. 00 лева, начислена за периода от 10.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл.; законна лихва за забава за периода от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането; Д.Б. С.-М. за 1/3 от общия дълг или за следните суми: изискуема главница в размер на 4623. 92 лева; изискуема редовна лихва в размер на 473. 54 лева, начислена за периода от 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл.; изискуема наказателна лихва в размер на 552. 00 лева, начислена за периода от 10.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл.; законна лихва за забава за периода от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането; наследникът и съдлъжник Б. СТ. Т. за целия дълг в общ размер от 16 948. 40, от които: изискуема главница в размер на 13 871. 76, изискуема редовна лихва в размер на 1 420. 62 лв., начислена за периода 10.02.2017 г. до 14.08.2019 г. вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 1656. 02 лв., начислена за периода от 10.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл., ведно със законната лихва за забава за периода от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането с оглед поетата солидарност с Договора за кредит и анексите към него.

Във въззивната жалба представителят на въззивната банка сочи доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което исковата претенция бъде уважена изцяло , а в случай, че бъде прието, че изискуемост на кредита не е настъпила, да бъдат уважени евентуално предявените осъдителни искове, алтернативно делото да бъде върнато на КнРС за произнасяне по осъдителните искове. Претендират се разноските във всички фази на съдебното производство.

2

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, депозиран от адв. М.Ш. от АК – Кюстендил, в качеството й на особен представител на ответниците Б. Б. Т., Д.Б. С.-М. и Б. СТ. Т., с който се оспорват твърденията от въззивната жалба като неоснователни, некореспондиращи с обективната истина и съдържанието на обжалваното решение, неподкрепени от правни доводи и събраните по делото доказателства. Въззиваемите считат първоинстанционното решение за правилно и обосновано, съобразено с представените доказателства, закона и практиката на ВКС. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските във въззивното производство.

С допълнително решение № 260286 от 20.04.2021 г., постановено по гр.д. № 599/2020 г. по описа на КнРС по реда на чл. 250 от ГПК, Кюстендилският районен съд е оставил без уважение искането на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, чрез пълномощника адв. С.Г. за допълване на постановеното по делото съдебно решение № 260096/2021 г. с изричен диспозитив по иска, оставен без разглеждане, за прекратяване, отхвърляне или уважаване на същия.

Срещу така постановеното по реда на чл. 250 от ГПК допълнително решение е подадена въззивна жалба от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с която въззивникът счита обжалваното допълнително решение за неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на обжалваното допълнително решение и връщане на делото на КнРС с указание за постановяване на допълнително решение по реда на чл. 250 от ГПК по отношение на евентуалния иск. Претендират се разноските във всички фази на съдебното производство.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, депозиран от адв. М.Ш. от АК – Кюстендил, в качеството й на особен представител на ответниците Б. Б. Т., Д.Б. С.-М. и Б. СТ. Т., с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна и се иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното допълнително решение по делото като правилно, обосновано и законосъобразно.

Претендират се разноските за въззивната инстанция.

След извършена служебна проверка в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

От представения по делото Договор за банков кредит от 21.12.2009 г., се установява, че ищцовата банка е отпуснала на В.А. Т.а сумата 20 905.90 лв., ко ято е била предназначена за потребителски нужди. Като страна в качеството на съдлъжник участва Б. СТ. Т.. Договорът е изменян многократно с анекси, като основно са променяни начина на определяне на лихвения процент и крайния срок на издължаване на кредита. С последния Анекс № 4/18.10.2013 г. страните са констатирали, че към датата на сключването му, размерът на вземанията на банката са в размер на 18 143.60 лв., от които 17 886.39 лв.- редовна главница; 123.31 лв.- просрочена главница; 133.38 лв.- просрочена лихва и наказателна надбавка върху просрочената главница- 0.52 лв. и е определен като краен срок за погасяване на всички суми- 10.12.2022 г.

От приложеното удостоверение за наследници от 15.02017 г. се установява, че кредитополучателят В.Т..а е починала и нейни наследници по закон са Б. СТ. Т.съпруг, Д.Б. С.-М. и Б. Б. Т.- деца.

От изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице М.В.

3 се установява, че сумата по кредита е усвоена изцяло на 21.12.2009 г., както и че за периода от 10.03.2017 г. до 10.08.2019 г. не са били погасявани вноските по кредита.

По делото на районен съд са приложени писма с дата 08.08.2019 г., адресирани до длъжниците по кредита, с които банката ги уведомява, че обявява дължимите суми по кредита за предсрочно изискуеми. Представените обратни разписки на писмата, адресирани до ответниците са върнати с отбелязване „заминал/ отсъства“.

На 19.12.2019 г. е депозирано от ищцовата банка заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е издадена такава заповед за вземанията, предмет на исковата молба. Заповедта е била връчена на длъжниците в хипотезата на чл.47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл.415, ал.1 т.2 от ГПК. В срок е депозирана исковата молба.

В исковата молба се съдържа волеизявление на банката, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

За да отхвърли предявените искове, районен съд в обжалваното решение е приел, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжниците, че не е приложен към договора погасителен план, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като липсва разписана методика за формиране на годишния процент на разходите по кредита, както и че в договора и анексите към него се съдържат неравноправни клаузи, предвиждащи възможност за едностранна промяна на лихвите.

Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК, разгледан във връзка с чл. 6, ал. 2 ГПК, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната жалба доводи на страната, обжалваща първоинстанционното решение.

Във въззивната жалба основно се възразява срещу доводите, с които районният съд е отхвърлил предявения иск, приемайки, че липсва обявена предсрочна изискуемост. В тази връзка следва да се посочи следното:

По делото се установява, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК банката е изпратила уведомленията до длъжниците чрез пощенска пратка. Известията /обратните разписки/ за получаването и м обаче не са оформени съгласно изискванията на чл.5, ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети на основание чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, т.е. налице е неизпълнение на процедурата по връчване, поради което ответниците не са били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на дължимите суми по кредита.